Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Началника на Районно управление (РУ) – В. Т при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – В. Т срещу решение № 396 от 03.11.2017 г., постановено по адм. дело № 457/2017 г. по описа на Административен съд – В. Т, с което е отменен негов отказ за подновяване на разрешенията за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие № 1739р-12297/31.05.2017 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че разпоредбата на чл. 50 от ЗОБВВПИ (ЗАКОН ЗА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ) (ЗОБВВПИ) кореспондира със ЗЧОД (ЗАКОН ЗА Ч. О. Д) (ЗЧОД) и по-конкретно чл. 2 ЗЧОД. Излага, че разпоредбата на чл. 50 ЗОБВВПИ не елиминира изискванията на ЗЧОД по отношение на лицата, извършващи дейност по охрана. Намира за необосновани твърденията на „Васта – 96“ ЕООД за посегателства върху собствеността му, неподкрепени с доказателства, което неправилно е послужило за мотиви на решаващия съд. Касаторът излага, че в първоинстанционното производство не е доказано наличието на реална опасност спрямо имуществото на дружеството. Не е изследван въпросът как се осъществява охраната на имотите на дружеството, при положение, че нивите се намират в землищата на различни населени места, както и дали са ползвани безрезултатно други начини за охрана от страна на управителя на дружеството, което да обоснове необходимост от осъществяване на такава посредством употребата на огнестрелно оръжие като крайна мярка.

Иска се отмяна на обжалваното решение, като вместо него се отхвърли жалбата на дружеството. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответната страна – „Васта – 96“ ЕООД - В. Т оспорва жалбата като...