Производство по реда на чл. 36 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ)/ЗСВ/.
Образувано е по жалба от К. МЕДАРОВА в качеството й на съдия в Софийски апелативен съд срещу решение на Съдийска колегия /СК/ на Висшия съдебен съвет /ВСС/ от 28.02.2017г. по т. 16.1 на протокол № 9 от заседанието проведено на 28.02.2017г. С него СК на ВСС е постановила решение с което е приела, че "Разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) не се прилага за свободните злъжности, определени за заемане с конкруст за първоначално назначаване, които са останали незаети поради необявяване на конкурса или са останали незаети поради липса на класирани кандидати в проведен конкурс за първоначално назначаване".
В жалбата се конкрентизира, че решението в частта относно свободните длъжности във Върховен касационен съд на Р. Б пряко засяга правният интерес на жалбоподателката, предвид участието й в проведен конкурс за повишаване и преместване във ВКС, Наказателна колегия, обявен с решение на ВСС по протокол № 8 от 11.02.2016г. обн. в ДВ бр. 15/23.02.2016г. Също така се твърди, че е подала молба в хипотезата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ за назначаване на свободната длъжност "съдия" във ВКС, НК, производството по която е спряно с решение на ВСС по протокол № 3 от заседание на СК на ВСС, проведено на 24.01.2017г. до приемане от Пленума на ВСС на Наредба за конкурсите на магистрати и избор на административни ръководители по реда на чл. 194г от ЗСВ. Наредбата е влязла в сила и съгласно § 6 от ПЗР на същата разпоредбата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ се прилага по отношение на всички конкурси приключили по досегашния ред, преди влизане в сила на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ. Също така се твърди, че считано от 9.08.2016г. уредбата в ЗСВ не предвижда заемане на свободни длъжности във ВКС да се извършва чрез конкурс за първоначално назначаване и се извършва само чрез конскурс за повишаване и преместване. При така извършените промени в разпоредбите на ЗСВ, считано от 9.08.2016г. длъжностите, определени за първоначално назначаване се трансформират по силата на закона в свободни длъжности, които могат да бъдат заемани от кандидати участвали в конкурс за повишаване и преместване при условията на чл. 193, ал. 6 ЗСВ. При тези съображеня се иска отмяната на решението, с което се засягат интереси на жалбоподателката във връзка със заявлението й за заемане на сводобна длъжност в хипотезата на чл. 193 ал. 6 ЗСВ.
По искане за спиране на предварителното изпълнение допуснато по силата на ЗСВ съдът се е произнесъл с определение, с което предварителното изпълнение е спряно.
Ответникът СК на ВСС чрез процесуален представител юрисконсулт Велинова взема становище за неоснователност на жалбата по съображенията, че спорните длъжности не са освободени по смисъла на ЗСВ и поради това не попадат в хипотезата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ за заеманепо този ред.
Върховен административен съд, шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по ч 36 ЗСВ и разгледана по същество за основателна, но не по съображенията изложени в нея.
Видно от приложенето решение мотивите на членовете на СК на ВСС са в смисъл, че не следва да се разширява приложното поле на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ.
При гласуването има десет гласа "за" и един глас "против". В чл. 33, ал. 4 ЗСВ решениета по чл. 30, ал. 5 т. 1-4 се приемат с мнозинство, не по малко от 6 гласа за съдийската колегия, а за останалите решения с мнозинство повече от половината от присъстващите членове.
В ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) е уредена дейността и организацията на Висшия съдебен съвет в глава втора, раздел II, чл. 30 - чл. 39б. В тях е посочено, че ВСС осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия. В чл. 30, ал. 5 са ЗСВ са посочени правомощията на СК и на ПК на ВСС по отношение на съдиите, прокурорите и следователите. В чл. 34 от ЗСВ се посочва, че заседанието на колегията се провежда когато присъстват повече от половината от членовете, мотивират като за мотиви се смятат и изказвания на членовете, като липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна на решението и не се допуска гласуване "въздържал се".
Видно от правомощията на СК на ВСС в тях не се включва тълкувателна дейност, приключваща с решение по приложението на ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) или на друг закон. Поради това при упражняване на конкретните си правомощията СК на ВСС може да мотивира актовете си във връзка с конкретно прилагане на закона, но не може да взема принципни/общи решения по отношение на неограничен брой адресати за конкретни хипотези предвидени в ЗСВ като израз на воля по тълкуването и прилагането им. Таков "тълкувателно" решение е обжалваното, с което се приема принципно, че разпоредбата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ няма да се прилага за отношение на длъжностите определени за заемане при първоначално назначаване е взето извън компетентността на СК на ВСС. При липса на компетентност решението е нищожно, която нищожност следва да бъде обявена с настоящето решение. При тези фактически и правни констатации не следва разглеждането на жалбата по съществото на спора за законосъобразност на решението, тъй като това е възможно само при валидно взето решение.
Предвид изложеното и на основание чл. 36, ал. 2 ЗСВ във връзка с чл. 172, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение РЕШИ:
ОБЯВЯВА нищожността на решение на Съдийска колегия /СК/ на Висшия съдебен съвет /ВСС/ от 28.02.2017г. по т. 16.1 на протокол № 9 от заседанието проведено на 28.02.2017г., с което е приела, че "Разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) не се прилага за свободните злъжности, определени за заемане с конкруст за първоначално назначаване, които са останали незаети поради необявяване на конкурса или са останали незаети поради липса на класирани кандидати в проведен конкурс за първоначално назначаване".
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред петчленен състав на ВАС в 14 дневен срок от събощаването му на страните