Производство е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на "И. Ия Р. Е. И "ЕООД, ЕИК:175401848, със седалище и адрес на управление:гр. С., бул."Ц. О" №14, ет. 1, подадена чрез пълномощник, адв.Т.Т срещу Решение №859/30.04.2018г., постановено по адм. дело №1955/2017г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация/АУЗД/ №АУ 5213014628/27.04.2017г., издаден от старши инспектор в отдел "МДТ" при община Ц., потвърден с Решение №46/14.06.2017г. на началник отдел "МДТ" при община Ц..

Релевират се оплаквания за неправилност на постановеното решение, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.В касационната жалба се твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, размерът на такса битови отпадъци се определя, съобразно количеството генерирани отпадъци, което в случая не е спазено, респективно незаконосъобразно била определена ТБО за имотите на дружеството въз основа на отчетната им стойност.Оспорва се обстоятелството, че община Ц. реално е предоставяла услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поради което следва да се коригира приложената ставка, като се премахнат 1, 8 промила от общо 4-те промила.Излагат се съображения, че със ЗИДЗМДТ е изменена разпоредбата на чл. 67, ал. 2, като с новата редация изрично е предвидено, че данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена не може да бъде основа за определяне на ТБО.Въпреки, че законовата промяна влиза в сила от 01.01.2020г., според касатора същата изразява цялостната нагласа на законодателя спрямо некоректно изчисляване на ТБО от общините.По изложените съображения се претендира отмяна на решението и постановяване на друго, с което се отмени АУЗД, или на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд-Бургас. П. се присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба - началник отдел "Местни данъци и такси" при община Ц. в писмено становище по делото, оспорва жалбата.Излага съображения, че решението е правилно и законосъобразно.Моли съдът да отхвърли жалбата.Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Административен съд-Бургас е Акт за установяване на задължения по декларация №АУ 5213014628/27.04.2017г., потвърден след оспорването му по административен ред, с който в тежест на касатора са определени задължения за такса битови отпадъци за 2017г. в размер на 9 992, 82лв.

За да отхвърли жалбата срещу процесния АУЗД, съдът е обсъдил представените по делото доказателства в съвкупност с приетата съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на които е извършил следните фактически установявания:дружеството жалбоподател е собственик на поземлен имот с идентификатор 44094.3..515 с площ 5 004, 00кв. м. в м. "Смайлов чаир" в землището на с. Л., община Ц., съгласно нотариален акт №66/13.12.2007г. за покупко-продажба на недвижими имоти.За имота е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти вх.№0213003107/27.07.2010г. и декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ за дължимия данък върху недвижимите имоти от 08.02.2008г.Представена е справка за притежаваните от касатора имоти по балансовата им стойност към 31.12.2017г., съгласно която балансовата стойност на процесния имот с идентификатор 44094.3.515 е 2 498 204, 73лв.О. Ц е уведомила касатора, видно от приложеното по делото съобщение за задълженията му за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци.След получаване на същото, на основание чл. 107, ал. 3, изр. второ от ДОПК, дружеството е сезирало отдел "МДТ" при община Ц. с искане вх.№53-01-433/03.04.2017г. за издаване на Акт за установяване на задължения за ТБО за общо 11 недвижими имота, в това число и относно процесния имот.От приетото по делото заключение и представените писмени доказателства съдът е установил, че със Заповед №РД-01-662/18.10.2016г. на кмета на община Ц., издадена на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ са определени районите от територията на общината, в които последната предоставя услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, обезвреждане в депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.Процесният имот като разположен в местността "Смайлов чаир" попада в т. 1 в частта за с. Л., следователно е включен в район на територията на община Ц., в който същата предоставя услугите.

От приетото по делото заключение на допуснатата ССЕ, неоспорено от страните се установява, че в местността "Смайлов чаир", където е разположен имота на жалбоподателя са поставени съдове за сметосъбиране /контейнери тип "Бобър"/, които отговарят по месторазположение и брой на тези, посочени в представената по делото план-схема.

Въз основа на така установените факти, съдът се е произнесъл по спорните въпроси и възражения, обсъдил е представените по делото доказателства в съвкупност със заключението на ССЕ, като е приложил относимите разпоредби от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) и от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община Ц., представена по делото.В съдебното решение се съдържат подробни и обосновани изводи, относно валидността на оспорения акт, неговата процесуална и материална законосъобразност, които изводи се споделят от касационната инстанция, като съответни на установените по делото факти и на материалния закон.

Административния съд е описал и анализирал представените от ответника доказателства, установяващи извършването на трите услуги по чл. 62 ЗМДТ-сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъци, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депо или други съоръжения за обезвреждане на отпадъците.Правилно е приел, че община Ц. реално е предоставяла посочените услуги на дружеството-жалбоподател, относно притежавания от него имот през 2017г.Съобразена е представената заповед на кмета на община Ц., определяща че местност "Смайлов чаир", където се намира имота на жалбоподателя е включена в районите, в които се предоставят услугите сметосъбиране и сметоизвозване, установено е, че в тази местност са разположени съдове за събиране на отпадъците -тип "Бобър", които отговарят по месторазположение и брой на тези в представената по делото план-схема, както и честотата на сметоизвозване на съдовете.Обсъдени са от страна на съда представените протоколи от общи събрания на Регионалното сдружение за управление на отпадъците за регион Созопол, справки за отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО и съответните платежни нареждания за заплащане на дължимите суми.Обсъдени са от страна на съда представената схема за разполагане на контейнери за твърди битови отпадъци на територията на м."Караагач", "Рибарницата" и "Смайлов чаир" в с. Л., както и приложение №2 към заповед №РД-01-662/18.10.2016г. на кмета на община Ц., относно честотата на сметоизвозването на съдовете за смет по населени места за 2017г., които безспорно установяват реалното извършване на услугите сметосъбиране и сметоизвозване.

Правилно е преценено и обстоятелството, че дружеството - жалбоподател не е подавало декларация по реда на чл. 3, ал. 3, т. 5 от Наредба за определяне и администрарине на местните такси и цени на услуги в община Ц., за това че няма да ползва имота през цялата календарна година, поради което не следва да бъде освободен от заплащане на такса за този вид услуги.Относно услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, не е било спорно, че същата се предоставя в границите на района, определен в заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в който се намира процесния имот, което определя дължимостта на ТБО за този компонент.Услугата по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци, също следва да се счита за извършвана през периода, предвид доказателствата за съществуването на такова депо на територията на община Ц..

Неоснователно е наведеното в касационната жалба възражение за незаконосъобразност на оспорения акт за това, че ТБО не била определена въз основа на количеството генерирани отпадъци, а въз основа на отчетната стойност на имота.В тази връзка е извършено позоваване на разпоредбата на чл. 67 ЗМДТ, съгласно която количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне размера на таксата за битови отпадъци.В същата е регламентирано, че Общинският съвет може да приеме основа или основи, различни от този критерий, при условие че съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането му.В конкретния случай Общински съвет - Царево е приел като основа за определяне на такса битови отпадъци за недвижими имоти, собственост на фирми и предприятия, да послужи по-високата стойност между отчетната стойност на активите и данъчната им оценка-чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредба за определяне и администрирането на местните такси и цени на услуги в община Ц..Няма данни по делото тази разпоредба да е отменена или изменена, поради което същата се явява приложимото за случая правило.Наредбата представлява подзаконов нормативен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по различен процесуален ред и правила.Поради това извън предмета на спора е дали цитираната разпоредба е съобразена с тази на чл. 67 ЗМДТ, като по този въпрос настоящия съдебен състав не следва да се произнася инцидентно.

Неоснователно е позоваването на касатора на изменението на разпоредбата на чл. 67 ЗМДТ, в сила от 01.01.2020г.Цитираната разпоредба е материално-правна и има действие от момента на влизането й в сила и не се прилага по отношение на обществени отношения, възникнали преди влизането й в сила.Ето защо същата не може да намери приложение, относно законосъобразността на издадения АУЗД №АУ 5213014628/27.04.2017г.Същият е издаден в съответствие с действащата към момента на издаването му разпоредба на чл. 67 от ЗМДТ и Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община Ц..

Предвид изложените мотиви и като съобрази, че обжалваното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, съдът намира че решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, касатора следва да бъде осъден да заплати на община Ц., сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., съобразено с разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредба №1/2004г. и обстоятелството, че ответника е депозирал единствено писмени бележки и не се е представлявал в проведеното съдебно заседание от упълномощения процесуален представител.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №859/30.04.2018г., постановено по адм. дело №1955/2017г. по описа на Административен съд-Бургас.

ОСЪЖДА "И. Ия Р. Е. И" ЕООД, ЕИК 175401848, със седалище и адрес на управление:гр. С., бул."Ц. О" №14, ет. 1 да заплати на община Ц., сторените разноски пред настоящата инстанция в размер на 500лв. Решението е окончателно.