Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018г.).

Образувано е по жалба на управителя на „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД /“ВиК Сливен“ ООД/ срещу решение № 38/21.03.2017г. постановено по административно дело № 314/2016г. по описа на Административен съд /АС/ – Сливен.

С обжалваното решение съдът е отменил мълчаливия отказ на управителя на “ВиК – Сливен” ООД да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация вх. № РД-04-2701 от 15.08.2016 г. по описа на “ВиК – Сливен” ООД – гр. С., подадено от Ж.Б и е изпратил преписката на управителя на “ВиК – Сливен” ООД за произнасяне по подаденото заявление.

В касационната жалба и в допълнителна молба касаторът излага съображения, че оспорваното решение е материално и процесуално незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди, че съдът неправилно е приел, че „ВиК - Сливен“ има задължението да процедира и да се произнесе по подаденото заявление за достъп до обществена информация. Излага съображения, че касаторът не е задължен субект по ЗДОИ, няма задължение за произнасяне, поради което съдебното решение е недопустимо. Иска се съдът да обезсили, алтернативно отмени оспорваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на Ж.Б или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация Ж.Б не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна:...