Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018г.).
Образувано е по жалба на Областния управител на област с административен център Варна срещу решение № 17/09.01.2018г. постановено по административно дело № 1543/2017г. по описа на Административен съд /АС/ - Варна.
В касационната жалба касаторът оспорва решението като недопустимо, неправилно и необосновано поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът недопустимо е разгледал законосъобразността на административен акт – Заповед № РД-17-7706-159/11.05.2017г. на областния управител на О. В, който не е предмет на съдебното производство, като не му е предоставил възможност да представи доказателства относно този акт. Излага съображения, че съдът неправилно се бил позовал на чл. 90 от АПК и неправилно приема, че към 11.05.2017г. Заповед № РД-17-7706-159/11.05.2017г. не е била влязла в сила, защото не е изтекъл срокът за обжалването й. Твърди, че заповедта по чл. 121, ал. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) /ЗДСл./ поражда действие от момента на издаването й и влиза в сила от момента на връчването й. От този момент тече двуседмичния срок, в който служителят следва да се яви в съответната администрация. По-късното явяване ще бъде просрочено по смисъла на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. Излага и съображения, че решението на АС – Варна в частта, с която осъжда Областна администрация Варна да заплати на жалбоподателката обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. в размер на 5400 лв. е недопустимо, тъй като искът е преждевременно подаден. Счита, че предпоставка за приложимостта на чл. 104, ал. 1 ЗДСл., е наличието на влязло в сила решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Отделно излага съображения, че се...