Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ Пловдив срещу решение № 120 от 19.01.2018г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 2970 от 2017г. С него се отменя решение № 2153-15-210/11.10.2017г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 151-00-4301-3/5.09.2017г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пловдив, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по заявление вх. № 151-00-4301/16.05.2017г. на М.Н до ТП на НОИ Пловдив е върнато делото като преписка на ръководителя по осигуряването на безработицата при ТП на НОИ Пловдив за ново произнасяне съобразно даденото в мотивите тълкуване по прилагането на закона.
Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.
Ответникът, М.Н чрез процесуален представител адвокат Баев взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:
Производството е образувано по жалба на М.Н срещу цитираното решение и разпореждане, с които се отказва отпускане на парично обезщетение за безработица по негово заявление в ТП на НОИ Пловдив.
Установено е от доказателствата в административната преписка, че Недев е работил като наето лице от работодател във Великобритания и последният му период на заетост е от 28.04.2014г. до 17.02.2017г. Същият не е женен, няма деца, не притежава собствено или наето жилище в Р. Б, декларирал е, че през периода на последната заетост роднините му...