Р Е Ш Е Н И Е

№ 52

София, 28.01.2026г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на единадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

М. Х.

при участието на секретаря А. Ч. като изслуша докладваното от съдията М. Х. г. д. № 3508 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от адвокат С. Н. Й. (лишен от права) срещу мълчалив отказ на Висш адвокатски съвет по жалба вх.№3343/25.07.2025г. от адвокат С. Н. Й. до Висшия адвокатски съвет срещу мълчалив отказ на Адвокатска колегия – София по заявление от 13.06.2025г. за възстановяване на права правата му на адвокат и за вписването му в регистъра на адвокатите към САК.

В жалбата са изложени твърдения, че с решение по дисциплинарно дело №12/23г. на адвокат С. Й. е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от 18 месеца, срокът на което е изтекъл на 12.06.2025г. Заявлението за вписването му в регистъра на адвокатите е подадено на 13.06.2025г., а след него са подадени и изискуемите от закона документи. Наведени са доводи за незаконосъобрезност на мълчаливия отказ на ВАС поради наличие на всички предвидени в чл. 5 от Закона за адвокатурата предпоставки за вписването му. Отправено е искане за отмяна на обжалвания мълчалив отказ, като бъде постановено вписването на жалбоподателя в регистъра на адвокатите от Софийска адвокатска колегия.

О. В. адвокатски съвет не е депозирал становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в производството по жалбата, намира следното:

Жалбата е депозирана на 28.08.2025г., в срока по чл. 7, ал. 2 от Закона за адвокатурата, считано от изтичане срока за произнасяне по жалба вх.№3343/25.07.2025г. на адвокат С. Н. Й. до Висшия адвокатски съвет срещу мълчалив отказ на Адвокатска колегия – София по заявление за възстановяване на права от 13.06.2025г. Жалбата е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

По основателността на жалбата:

С решение от 17.11.2023г. на Висшия дисциплинарен съд на Адвокатурата в Р. Б. е изменено решение от 11.09.2023г. по д. д.№28/2023г. на Дисциплинарния съд при Софийската адвокатска колегия, като на адвокат С. Н. Й. са наложени две наказания по реда на чл. 133, ал. 1, т. 4 от Закона за адвокатурата „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от по 18 месеца. Посочено е, че наложените наказания следва да се изтърпяват поотделно.

В ДВ бр. 103/12.12.2023г. е обявено наложеното на адвокат С. Н. Й. дисциплинарно наказание лишаване от право да се упражнява адвокатска професия за срок от 18 месеца.

Въз основа на същото, с решение №2573/03.01.2024г. на Софийска адвокатска колегия (САК) адвокат С. Н. Й. е отписан от регистъра на адвокатите към САК, за срок от 18 месеца, считано от 12.12.2023г.

На 13.06.2025г. в Адвокатска колегия – София е постъпило искане от адвокат С. Н. Й. за възстановяване на правата му на адвокат и за вписването му в регистъра на адвокатите към колегията.

На същата дата в ДВ бр. 48/13.06.2025г. е обявено второто наложено на адвокат С. Н. Й. дисциплинарно наказание по д. д.№12/2023г. „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от 18 месеца.

Въз основа на него, с решение №524/17.06.2025г. на Софийска адвокатска колегия адвокат С. Н. Й. е отписан от регистъра на адвокатите към САК, за срок от 18 месеца, считано от 13.06.2025г.

На 25.07.2025г. е постъпила жалба вх.№3343/25.07.2025г. от адвокат С. Н. Й. до Висшия адвокатски съвет срещу мълчаливият отказ на САК по заявление за възстановяване на права от 13.06.2025г. Срокът за разглеждане на жалбата е изтекъл на 25.08.2025г., като в рамките на същия не е налице произнасяне на Висшия адвокатски съвет.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Безспорно в производството е наличието на влязло в сила решение на Висшия дисциплинарен съд на Адвокатурата в Р. Б. от 11.09.2023г. по д. д.№28/2023г. на Дисциплинарния съд при Софийска адвокатска колегия, с което на адвокат С. Н. Й. са наложени две наказания по реда на чл. 133, ал. 1, т. 4 от ЗА „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от по 18 месеца.

При преценка законосъобразността на мълчаливия отказ за вписване на адвокат Й. в списъка на адвокатите към Софийска адвокатска колегия, следва да бъде направена преценка за наличие или липса на предвидените в Закона за адвокатурата пречки за вписване на жалбоподателя, свързани с наложените на същия дисциплинарни наказания „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“, респ. погасяването им по давност.

Законът за адвокатурата не съдържа правила за начина на налагане на дисциплинарните наказания, за тяхното кумулиране, както и за погасяване по давност на правото за изпълнението им. В тези случаи разпоредбата на чл. 46 от Закона за нормативните актове предвижда, че при непълнота в съответния нормативен акт, за неуредените в него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото.

В конкретния случай, в разпоредбите на Закона за адвокатурата свързани с дисциплинарното производство се съдържа препращане към правилата на Наказателния кодекс и Наказателно процесуалния кодекс относно погасяване по давност на дисциплинарното преследване (чл. 134) и относно приложимите в дисциплинарното производство правила (чл. 139, ал. 6). С оглед на това и доколкото се касае за наложено наказание, приложими към начина на изтърпяването му и давността за изпълнението му са общите правила и принципи на Наказателния кодекс.

Позоваването от жалбоподателя на правилата на Закона за административните нарушения и наказания по отношение на давностните срокове и прилагането им по аналогия към дисциплинарните производства по Закона за адвокатурата е неоснователно. Разпоредбите на ЗАНН относно давността за реализиране на наказателното преследване и за изпълнение на наложеното наказание (чл. 34 и чл. 82), както и разпоредбите на Закона за адвокатурата свързани с погасяване по давност на дисциплинарното преследване (чл. 134) въвеждат материално правни срокове за реализиране на правомощията на наказващия/дисциплинарния орган по административнонаказателното, съответно дисциплинарното правоотношение. В ЗАНН се съдържат аналогични разпоредби, като тези в Закона за адвокатурата, които препращат към НК и НПК, както следва: чл. 84, който предвижда приложение на правилата на Наказателно-процесуалния кодекс за неуредените от закона случаи, между които и начина на изчисляване на сроковете и чл. 11, препращащ към разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, доколкото в закона не се предвижда друго. По тълкуването и приложението на давностните срокове по ЗАНН е налице трайно установена практика – ТР №48/28.12.1981г. по н. д. №48/1981г. на ОСНК на ВС, ТР №112/16.12.1982г. по н. д. №96/1982г. на ОСНК на ВС, ТП №1/27.02.2015г. на ОСС на НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС. Според дадените в същата разяснения, институтите на спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване (чл. 81 от НК) се прилагат и за давността по чл. 34 от ЗАНН, а разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. С оглед на това и необходимостта от еднакво тълкуване на еднаквите норми, приложими към погасяването по давност на правото за изпълнение на наложеното дисциплинарно наказание по Закона за адвокатурата (предвид липсата на правила в специалния закон) са общите правила на Наказателния кодекс. Този извод е в унисон с установения начин на тълкуване на идентичните разпоредби на ЗАНН, както и с правилото на чл. 134, ал. 2 от Закона за адвокатурата, препращащ към съответните разпоредби на Наказателния кодекс относно спирането и прекъсването на давността. В същия смисъл е и постановеното решение №282/16.07.2015г. на ВКС по н. д.№695/2015г. на І н. о., в което при приложение на разпоредбата на чл. 134 от Закона за адвокатурата относно давността за дисциплинарното преследване са приложени правилата на чл. 81 от НК за „абсолютната“ давност, предвид извършеното със закона препращане към правилата на Наказателния кодекс.

С оглед на изложеното, приложими по отношение на погасяването по давност на правото за изпълнение на наложените на жалбоподателя дисциплинарни наказания са правилата на чл. 82 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли две години (за всички случаи извън посочените в предходните точки). В ал. 2 на същия текст е предвидено, че давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила. Същата се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказаното лице, след което започва да тече нова давност (ал. 3). Във всички случаи, независимо от спирането и прекъсването на давността, наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден по ал. 1 (ал. 4).

Неоснователен е и доводът за едновременно изпълнение на наложените на адвокат Й. наказания. По същество този довод представлява искане за ревизия на решението на Висшия дисциплинарен съд на Адвокатурата в Р. Б. относно начина на изтърпяване на наложените дисциплинарни наказания (поотделно), което е недопустимо в настоящото производство. Същото има за предмет контрол за законосъобразност на отказа за вписване на адвокат в съответната адвокатска колегия за упражняване на адвокатска професия, поради наложено на същия дисциплинарно наказание за временното му лишаване от право да упражнява професията и както беше посочено по-горе е ограничено до преценка наличието или липсата на предвидените в Закона за адвокатурата пречки за исканото вписване. Същевременно в Закона за адвокатурата не се съдържат правила и не е предвидена възможност за кумулиране или групиране на наложените на адвокатите дисциплинарни наказания. Приложение на разпоредбите на НК по отношение на посочените институти по аналогия е недопустимо, тъй като кумулацията и групирането следва да бъдат извършвани при ясно определени правила и да са изрично предвидени в закон. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че дори да се приеме, че е допустимо субсидиарното прилагане на разпоредбите на НК и НПК по отношение на кумулацията, то същата е следвало да бъде извършена от дисциплинарнонаказващия орган при налагане на наказанията.

В конкретния случай, при налагане наказанията на адвокат С. Н. Й., дисциплинарнонаказващият орган, макар да ги е наложил в едно производство, е определил наказание за всяко от извършените и установени нарушения, като е посочил че същите следва да се изпълняват поотделно. С оглед на това, при изпълнението им не може да бъде правена преценка приложими ли са правилата на НК за кумулирането им, респ. налице ли са били основанията за това. Наложените с влязлото в сила решение дисциплинарни наказания следва да бъдат изтърпени в съответствие със същото – поотделно.

От датата на влизане в сила на решението на Висшия дисциплинарен съд на Адвокатурата в Р. Б. – 17.11.2023г. до датата на започване изпълнението на второто наказание 13.06.2025г. (обявяването му в Държавен вестник, брой 48/2025г.), не е изтекъл предвиденият в НК двугодишен давностен срок за изпълнението му.

В заключение, към 13.06.2025г., когато адвокат С. Н. Й. е депозирал искането си до САК за възстановяване на правата му на адвокат и за вписването му в регистъра на адвокатите към Адвокатска колегия – София, са били налице предвидените в закона пречки за това (чл. 22, ал. 1, т. 3 от ЗА), а именно предприето изпълнение на наложеното му наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от 18 месеца.

Не е налице и твърдяното от жалбоподателя ограничение на правото на свободно упражняване на адвокатската професия, с оглед наложените му две отделни наказания „лишаване от право“, доколкото всяко наказание е наложено за отделно нарушение и е постановено с влязло в сила решение на дисциплинарно наказващия орган.

Обжалваният мълчалив отказ за вписване на жалбоподателя като адвокат към Адвокатска колегия – София е законосъобразен. Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА мълчалив отказ на Висш адвокатски съвет по жалба вх.№3343/25.07.2025г. от адвокат С. Н. Й. до Висшия адвокатски съвет срещу мълчалив отказ на Адвокатска колегия – София по заявление от 13.06.2025г. за възстановяване на права правата му на адвокат и за вписването му в регистъра на адвокатите към САК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: