4№ 396/28.01.2026 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закритото съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3247 по описа за 2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 80/07.05.2025 г. по гр. д. № 349/2024 г., с което Апелативен съд – Пловдив е отменил решение № 260005/19.04.2024 г. по гр. д. № 2709/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив и е отхвърлил исковете на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), както следва:

· за отнемане в полза на държавата от съпрузите А. И. А. и Е. С. А. на 70/100 ид. ч. от едно жилище в [населено място] на [улица], мотопед марка „Пиаджо“ и лек автомобил марка „Ауди“ (чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. чл. 141 ЗОНПИ);

· за отнемане в полза на държавата от А. А. на сумата 947.73 лв. – наличност по банкова сметка, открита в „Ю. Б. АД (чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 ЗОНПИ) и

· за отнемане в полза на държавата от Е. А. на сумата 282.47 лв. – наличност по банкова сметка, открита в същата банка (чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. чл 141 ЗОНПИ),

· определяйки дължимите от Комисията такси и разноски (чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ).

Решението се обжалва от Комисията с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси: Следва ли да участват в анализа за определяне на размера на несъответствието като доход средства от: 1) продажба на движимо и недвижимо имущество, придобито през проверявания период, въпреки че по делото не е установено законни ли са доходите, с които е придобито; 2) дарения на сватбеното тържество, въпреки че по делото не са установени направените разходи от съпрузите за тържеството, и 3) печалби от хазартни игри, които съдът е намерил за доказани само според твърденията на ответниците за това, въведени с възраженията по предявения иск, и на фишовете за изплатените печалби, без съдът да извърши анализ на останалите събрани доказателства и без да е установил законни ли са доходите за участието в игрите? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – общата и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Позовава се и на очевидна неправилност, но начинът, по които извежда основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационния контрол, се свеждат до обосноваване на общата и допълнителната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос: Недвижимите и движимите вещи, придобити от проверяваното лице и/или от неговия съпруг през проверявания период, които са били отчуждени по противопоставим на държавата начин и не са налични в края на периода, представляват ли „имущество“ в смисъла по § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ, и разходите, с които са придобити, респ. доходите, получени от отчуждаването, участват ли при определяне размера на несъответствието по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ? По същество се позовава на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответниците А. и Е. А., ответници и по касация, възразяват, че въпросите нямат претендираното значение, а решението е правилно, включително като резултат. В отговора на касационната жалба поддържат възражението, направено в отговора на исковата молба, с което са обосновали оплакванията във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, че влязлата в сила присъда, с която първият ответник е оправдан поради това, че не е извършил престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК, за което е бил обвинен и попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1 ЗОНПИ, изключва възникването на упражненото с исковете материално право на държавата. Претендират разноските пред настоящата инстанция.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд, на първо място, е разгледал и намерил за неоснователно възражението, основано на влязлата в сила присъда, с която първият ответник/сега касатор е признат за невиновен в извършването на престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 3, вр. ал. 2 НК. Позовал се е на чл. 153, ал. 6 ЗОНПИ (обн. ДВ, бр. 1/2019 г.), съгласно която присъдата не съставлява законова пречка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество в полза на държавата.

След това въззивният съд е намерил да възлиза на общата сума 21 620 лв. имуществото, притежавано от съпрузите А./от ответниците/сега касатори в началото на периода – 07.08.2009 г., а на общата сума 169 026.20 лв. придобитото от тях през проверявания период имущество, което е налично в края на периода – 07.08.2019 г., а именно: 70/100 ид. ч. от един апартамент в [населено място], [улица], мотопед марка „Пиаджо“, лек автомобил марка „Ауди“ и наличността в две сметки, открити в „Ю. Б. АД с титуляр съответно първия и втория ответник. Заключил е, че през периода по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ имуществото се е увеличило. Въззивният съд е намерил, че през периода ответниците са купили други два апартамента в [населено място], вторият – на името на съпругата, отчасти лична нейна собственост като придобит със средства по наследство, и други девет леки автомобила, с които съпрузите А. са се разпоредили по противопоставим на държавата начин. При извършеното остойностяване на имуществото, придобито през периода, въззивният съд не е включил тези имоти и леки автомобили, а и дружествените дялове, които е намерил да притежава първият ответник в едно контролирано и в друго неконтролирано търговско дружество. С извършения анализ в установяване на несъответствието година по година през проверявания период съдът е отнесъл към разходите цените, които ответниците са платили за придобитото в режим на имуществена общност, а към доходите – цените от продажбите. Не се е произнесъл по възраженията, направени в отговора на исковата молба и поддържани с оплакванията във въззивната жалба, за трансформация в активите, чието отнемане КОНПИ претендира. Достигнал е до крайния извод, че по делото не се установява значителното несъответствие по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ.

В своята практика Върховния касационен съд еднозначно приема, че по исковете по ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество анализът за определяне на размера на несъответствието по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ започва от остойностяване на имуществото, придобито от проверяваното лице и свързаните с него лица през периода на проверката по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ. Следователно обуславящ решението е материалноправният въпрос: Недвижимите и движимите вещи, придобити от проверяваното лице и/или от неговия съпруг през проверявания период, които са били отчуждени по противопоставим на държавата начин и не са налични в края на периода, представляват ли „имущество“ в смисъла по § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ, и разходите, с които са придобити, респ. доходите, получени от отчуждаването, участват ли при определяне размера на несъответствието по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ?

С разпореждане от 15.01.2026 г. председателят на Върховния касационен съд на основание чл. 128, ал. 1, вр. чл. 125, вр. чл. 124, ал. 1, т. 1 ЗСВ е образувал тълк. д. № 1/2026 г. ОСГК на ВКС за приемане на тълкувателно решение по следния въпрос: Какви са задължителните материалноправни предпоставки за реализиране на потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество? Къде са нормативно регламентирани?“ Повдигнатият и обуславящ обжалваното решение въпрос е включен във въпроса, предмет на висящото тълкувателно дело.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :СПИРА производството по гр. д. № 3247/2025 г. на Върховния касационен съд.

Делото да се докладва при приключване на тълк. д. № 1/2026 г. ОСГК на Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.