О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 413

гр.София, 29.01.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. №4055 по описа за 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Софийския районен съд против решение № 234 от 9.5.2025 г., постановено по в. гр. д. № 126 по описа за 2025 г. на Софийския окръжен съд, II въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 424 от 3.12.2024 г. по гр. д. № 411 по описа за 2023 г. на Костинбродския районен съд в обжалваната му част. С тази част Софийският районен съд е осъден да заплати на Е. Д. М. 2000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 4.03.2015 г. до 3.04.2023 г. от забавено разглеждане на н. ч.х. д. 3274 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК по следните въпроси:

1. Кои са критериите определящи понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД при определяне на конкретен размер на обезщетението във връзка с решаване на делата в разумен срок и задължен ли е решаващият съд да:

а/ посочи и обсъди тежестта на всеки от тях при определяне конкретен размер на обезщетение при претендирани от...