Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 11676/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 7746 от 16.10.2025 г. по адм. д. № 606/2025 г. Административен съд - Хасково (АС-Хасково) е отменил по жалба на „Соникс М“ ЕООД, ЕИК 201815522, гр. Хасково, [улица], управлявано и представлявано от П. Х., ревизионен акт (РА)№ Р-16002622006451-091-001 от 29.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 333/29.08.2023 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от директора Дирекция "ОДОП" – Пловдив. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основните оплаквания на касатора се свеждат до обстоятелството, че при закупуването на стоки от ревизираното лице (РЛ), за придобиването на които е упражнило право на пълен данъчен кредит, като при последващата им продажба в същия или в следващ данъчен период, същите стоки са на многократно по-ниски стойности от покупната цена на същия артикул, е налице хипотезата, регламентирана в чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗДДС – безвъзмездно прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица с позоваване на дефиницията за безвъзмездна доставка в 1, т. 8 от ДР на ЗДДС. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново такова, с което да се потвърди оспорения РА. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В проведено открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, касаторът не се представлява. Представя се становище от гл. юрк. Б..

Ответникът – „Соникс М“ ЕООД не изпраща представител.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени изложените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството е във фаза на втора касация. При предходното разглеждане на делото, с решение № 2553/13.03.2025 г. по адм. д. № 11877/2024 г. на Върховния административен съд (ВАС), Първо отделение, е отменил решение № 4282 от 23.10.2024 г. по адм. д. № 1094/2023 г. на АС-Хасково и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С решението си ВАС е дал указания за изследване наличието на хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС.

Със съдебното решение е отменен РА № Р-16002622006451-091-001 от 29.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 333/29.08.2023 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, с който на „Соникс М“ ЕООД (преди ООД) са установени задължения за ДДС в общ размер 51 856. 53 лв. и лихви в общ размер 5 010. 04 лв. в резултат на начислен ДДС на основание чл. 6, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 27 и чл. 82 ЗДДС за данъчните периоди м. май и м. юни 2022 г.

Административен съд – Хасково е приел, че с оглед доказването на всички факти от значение за осъществяване на възмездни доставки, не е налице законово основание за начисляване на допълнително ДДС по реда на чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, вр. чл. 6, ал. 3, т. 2 и 1, т. 8 от ДР на ЗДДС. Според решаващия съд ревизираното лице е представило достатъчно доказателства за осъществяване на възмездни доставки. Доколкото от доказателствата по делото се установява извършването на продажба на процесните преоценени стоки, в случая са налице възмездни доставки на стоки, поради което не е доказана втората хипотеза на нормата на 1, т. 8 от ДР на ЗДДС за "безвъзмездна доставка", а именно - стойността на даденото многократно да надхвърля полученото. Първоинстанционният съд е направил извод, че стоките са продадени по действителната им нетна реализируема стойност, която съответства на получената насрещна престация.

Решение е валидно, допустимо и правилно.

Административният съд въз основа на събрания доказателствен материал е възприел правилно установената по делото фактическа обстановка, която пълно и точно е възпроизведена в обжалвания съдебен акт. Обсъдил е относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспорения РА, като правилно е приложил материалния закон. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на съдебното решение.

В случая е безспорно, че основната дейност на "Соникс-М" ЕООД е свързана с търговия с мебели, електрически уреди за бита и други стоки в гр. Хасково и гр. Свиленград (със складове в гр. Хасково и в гр. Димитровград), като дружеството е регистрирано по ЗДДС считано от 17.01.2022 г. Между страните липсва спор по отношение на обстоятелството, че преди възлагането на ревизията е извършена проверка с цел установяване на фактическата наличност на материални запаси (МЗ) на дружеството, приключила с протокол от 13.10.2022 г., който заедно със събраните документи е присъединен към доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство. В отговор на връчено му искане от 05.04.2022 г. в хода на проверката "Соникс-М" ЕООД представя оборотни ведомости, главни книги и инвентаризационни описи, въз основа на които проверяващите установяват наличности на СМЗ към 31.12.2019 г., 2020 г. и 2021 г. и към 31.03.2022 г. на обща стойност 776 982. 31 лв. Впоследствие, дружеството представя Протокол от 30.05.2022 г. от ОС, на което е взето решение да се извърши обезценка на налични стоки и за целта е назначена комисия, както и протоколи за обезценка, изготвени и подписани от членовете на комисията с дати 31.05.2022 г. и 01.06.2022 г. Видно от данните по делото, преоценените стоки с обща балансова стойност 288 022. 16 лв. и за същите е определена нетна реализуема стойност 28 726. 94 лв., съответно – обезценка в общ размер 259 282. 61 лв. Обезценката се отнася до общо 515 артикула, като при извършените инвентаризации на дружеството обезценените стоки не са установени и същите са реализирани.

В хода на ревизията дружеството представя фискални бонове (един от 31.05.2022 г. и три от 01.06.2022 г.) за извършена продажба на обезценените стоки общо за сумата от 34 472. 32 лв. с включен ДДС.

От изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че обезценката е коректно осчетоводена, в сметки 608 - разходи от обезценка и сметка 304 – стоки, за продажбата на обезценените стоки са налични счетоводни журнали и справки за реализираните продажби осъществени на дати 31.05.2022 г. и 01.06.2022 г.

Правилно АС-Хасково приема, че дори да се възприема тезата на органите по приходите, че процесните продажби на обезценени стоки са извършени на цени многократно под придобивните им, това не определя сделките като "безвъзмездна сделка" по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС (чл. 16 от Директива 2006/112). От обстоятелството, че цената по доставката е по-ниска от себестойността на същата, не следва, че сделката се определя като безвъзмездна по смисъла на член 5, параграф 6 от Шеста директива (съответно чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗДДС). Основателно е позоваването на практиката на Съда на Европейския съюз - дело С-412/03, в което изрично се сочи, че "Членове 2, 5, параграф 6 и 6, параграф 2, буква б) от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, трябва да бъдат тълкувани като забраняващи национална норма, по силата на която сделки, при които е платено действително възнаграждение се разглеждат като употреба на стоки или услуги за лични нужди, дори когато възнаграждението е по-ниско от себестойността на доставените стоки или услуги (в подобен смисъл са и решение на Съда от 9 юни 2011 г. по Дело C-285/10, решение от 20 януари 2005 г. по дело C 412/03 и решение по дело С-412/03.).

Противно на изложеното в жалбата твърдение на касатора, че АС-Хасково не е извършил задълбочен и обстоен анализ на установените факти и събраните доказателства, съдът е анализирал изключително подробно констатациите на съдебния експерт по приетата ССчЕ, като ги е съпоставил с показанията на А. Ж. (изготвила доклада за преоценка на стоките), както и на свидетеля Л. – счетоводител на дружеството, в резултат на което е достигнал до верния извод, че обезценката на стоките и продажбата им са коректно осчетоводени. Всички събрани гласни доказателства установяват едни и същи факти, подкрепят се взаимно и кореспондират с експертното заключение.

В случая, обосновано на събраните доказателства, административният съд е приел, доколкото процесните фискални бонове документират възмездни доставки на стоки (възнаграждение е определено), че не е доказана втората хипотеза на дефинитивната норма на 1, т. 8 от ДР на ЗДДС за "безвъзмездна доставка", а именно - стойността на даденото многократно да надхвърля полученото. Не би могло да се счете, че във всеки случай на продажба на обезценена стока, осъществената продажба следва да се приеме за безвъзмездна доставка, доколкото това е допустимо само ако от действията на осъществилото продажба на обезценените стоки лице може да се направи извода, че целта на обезценката е доставчика да избегне плащането на данъци, какъвто не е настоящия случай.

От друга страна, в случая е доказано извършването на насрещна престация, а актът на разпореждане на ответникът по касация с процесните вещи не носи белезите на безвъзмездна доставка по смисъла на 1, т. 8 от ДРЗДДС. След като е договорена насрещна престация и тя действително е получена от данъчнозадълженото лице директно срещу доставена от него стока, тази сделка следва да бъде квалифицирана като възмездна, дори оговорената и действително платена цена да е явно по-ниска от пазарната.

Обсъждането от инстанцията по същество на предпоставките на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС е съобразено със задължителните указания на ВАС по отменителното решение № 2553/13.03.2025 г. по адм. д. № 11877/2024 г. на ВАС и при правилно прилагане на материалния закон.

Като е достигнал до извод за незаконосъобразност и е отменил оспорения РА № Р-16002622006451-091-001 от 29.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 333/29.08.2023 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, съставът на АС-Хасково е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7746 от 16.10.2025 г. по адм. д. № 606/2025 г. на Административен съд – Хасково.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ