№ 461

гр. София, 30.01.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова ч. гр. д. № 142 от 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Н. А. Н., чрез адв. Р. Д., срещу определение № 5311 от 25.11.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2324/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 755 от 09.10.2025 г., постановено по гр. д. № 371/2025 г. по описа на Районен съд – Девня. С последното е прекратено производството по делото и същото е изпратено на Административен съд – Варна.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поставя следния въпрос: „Когато е входирана искова молба до гражданския съд с предмет обезщетение за вреди от неправомерни действия по реда на чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, подлежи ли делото на препращане до административен съд, поради причина, че неправомерните действия са предварително установени по реда на ЗЗЛД?“.

Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., за да се произнесе съобрази следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване въззивен акт.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е установил от фактическа страна, че първоначално производството е образувано по предявена от Н. Н. искова молба срещу „К. ***“...