№ 432

София, 29.01.2026 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 1628 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Р. Р. и Е. С. Р. чрез пълномощника им адвокат Е. П. против решение № 1578 от 27.12.2024 г., постановено по гр. д. № 1076 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 31 от 08.02.2024 г.. по гр. д. № 1684/2022 г. на Районен съд - Карлово за отхвърляне на предявения от Д. Р. Р. и Е. С. Р. против Я. П. П. иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне принадлежащата му сграда с идентификатор **** и вещите си, складирани в нея, пречещи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост на притежавания от тях избен и първи жилищен етаж от масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор **** в [населено място], [улица].

Я. П. П. е подал чрез пълномощника си адвокат Г. Г. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

Страните претендират възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд, възпроизвеждайки съдържанието на исковата молба, е констатирал, че ищците твърдят, че процесната пристройка няма собствена стена, която да я отделя от жилищната сграда,...