ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 130

гр. София, 13.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: Председател:Петя Шишкова

Членове:Надежда Трифонова

Иван Стойчев

като разгледа докладваното от Иван Стойчев Касационно частно наказателно дело № 20258003200206 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 44 ал.1 от НПК.

С разпореждане от 01.03.2025г. съдия при РС – Плевен е прекратил съдебното производство по НОХД№371/2025г. и е повдигнал пред ВКС спор за подсъдност с РС – Варна, като позицията му е че компетентен да разгледа делото е именно РС – Варна.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди данните по делото намери становището на повдигналият спора за подсъдност съд за основателно по следните съображения:

Първоинстанционното дело е било образувано по частна тъжба на И. Х. Х. срещу Г. С. Г. за престъпление по чл. 182 ал.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК. Твърдението на тъжителя е, че тя е осуетила изпълнението на съдебно решение на ОС – Бургас, относно личните му отношения с общото им дете А.. С въпросното решение е одобрена спогодба между двамата родители, съдържаща клаузата че „ Страните се задължават да осигурят възможност на всеки един от тях, когато детето не е при единия или другия родител, да осъществява мобилна или видеовръзка с детето“. По силата на същата спогодба местоживеенто на детето е в дома на майката в гр.Бургас. Тъжителят след раздялата с майката живее постоянно в гр.Плевен. От обстоятелствената част на тъжбата е видно, че според тъжителя майката е осуетила изпълнението на решението в посочената част, като не отговаряла на телефонните му обаждания или ги блокирала. След това изпращала имейли и вайбър – съобщения, с които давала различни обяснения, като в част от случаи твърдяла, че са били с детето извън град Бургас и обхватът бил лош.

Разпоредбата на чл. 36 ал.1 до 3...