О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 367

София, 27.01.2026 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова ч. гр. дело № 4306 по описа за 2025г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба от С. Н. К., чрез адв. В. Д., срещу определение № 12825/03.07.2025г. по в. ч.гр. д. № 6965/2025г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 12129/13.03.2025г. по гр. д. № 7969/2025г. на Районен съд – София.

Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че изводът на съда за обичайното местопребиваване на детето не е съобразен със събраните по делото доказателства и фактическото положение, доколкото в закона и практиката на ВКС не е определен срок, в който детето да е пребивавало на определено място, за да се счита, че това е неговото трайно и фактическо местопребиваване. По същество претендира за отмяна на въззивното определение и връщане на делото на Районен съд – София за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът З. М. Я. с писмен отговор, чрез адвокат И. С., оспорва жалбата. Излага, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивното определение не противоречи на съдебната практика. В условие на евентуалност навежда довод за неоснователност на жалбата. Твърди, че при мотивиране на съдебния акт въззивният съд е съобразил установените по делото обстоятелства и е приложил правилно закона. По същество претендира за отхвърляне на жалбата.

Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Представено...