ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 85

гр. София, 18.02.2021 г.

В. К. С, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа, докладваното от съдия Л. А гр. дело № 2776 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Северозападно държавно предприятие Държавно горско стопанство-Лом, представлявано от директора-инж.Г. Г., подадена чрез процесуалния му представител адв.В. И. срещу въззивното решение от 21.2.2020 г по в. гр. дело № 13/20 г на Окръжен съд-Монтана, граждански състав, с което е потвърдено решение от 15.11.2020 г по гр. дело № 42/19 на районен съд-Лом.С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на Т. Л. К. на основание чл. 59 ЗЗД сумата 6291, 80 лв, с която се е обогатил, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 9.1.2019 г до окончателното плащане.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.Съдът не е направил правилна преценка на събрания по делото доказателствен материал.Моли въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено, а вместо него постановено друго, с което искът по чл. 59 ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен.Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба Т. Л. К. не взема становище по същата.

С обжалваното въззивно решение е прието, че предявеният от Т. Л. К. срещу Северозападно държавно предприятие Държавно горско стопанство-Лом иск по чл. 59 ЗЗД за сумата 6291, 80 лв е основателен-обогатяването на ответника произтича от събирането на реколтата от пшеница, засадена от ищеца, която не му е заплатена - факт, който е безспорен...