Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищеца ЧСИ В. Л. против определение № 2498 от 10.11.2020г. по ч. гр. д.№ 3558/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е потвърдено разпореждане № 9205/24.08.2020г. по т. д.№ 1277/2020г. на СГС, ТО, 20 състав. Първоинстанционният съд е върнал на основание чл. 130 ГПК исковата молба на В. Л., с която се иска осъждане на „ДЗИ-ОЗ”АД да заплати в полза на ДСК”Лизинг”АД застрахователно обезщетение, покрито по задължителна застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ”.

За да потвърди разпореждането и извода за недопустимост на предявения иск, съставът на САС е споделил съображенията на първоинстанцонния съд, че ищцата не е активно процесуало легитимирана да предяви иск срещу застрахователното дружество с предмет чужди права, за които липсва основание за законова суброгация, съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 134 ЗЗД; че не е налице хипотезата на чл. 229 КЗ отм. ; че възможността за суброгация не е предвидена и в чл. 15 от Наредба № 2/2006г. за задължителното застраховане на ЧСИ. Въззивната инстанция е изложила и допълнителни съображения, че искът срещу застрахователя е изрично уреден от законодателя правен способ за бързо удовлетворяване на увреденото лице, а отношенията между застрахователя и увредения не са породени от застрахователния договор със застрахования-причинителя на вредите. Застрахованият и увреденото от него лице не черпят права от застрахователния договор, а от закона въз основа на осъществения състав на непозволеното увреждане. Прието е, че настоящата хипотеза не е изключение от правилото, че никой не може да предяви съдебно чужди права, а предявеният иск за осъждане на застрахователя да плати застрахователно обезщетение в полза на третото увредено лице е недопустим, независимо от това дали делинквентът е осъден или не, поради което обстоятелството, че ищцата е осъдена да заплати на увредения обезщетение за вреди на основание чл. 441, ал. 1, предл. първо ГПК при условията на чл. 45 ЗЗД, не обосновава възникването на процесуална легитимация на застрахования да предяви чуждите права /на увредения/ пред съд.

С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Поддържа се, че ищцата е носител на право на иск срещу застрахователя в качеството й на застрахована по застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ”, по който застрахователното обезщетение се дължи на увреденото лице. Поддържа, че „е налице неизпълнение на застрахователния договор като сключен в полза на третото лице и при така посочените обстоятелства ищцата черпи права от договора и не предявява чужди права”. Изложени са и съображения, че посочената в исковата молба правна квалификация на иска /чл. 134 ЗЗД/ не обвързва съда. Посочено е, че „фактът, че застрахователят отказва, въпреки постановеното окончателно решение за осъждане на застрахования, да заплати на увреденото лице застрахователното обезщетение, обуславя правния интерес на ищцата да предяви настоящия иск с цел избягване на вреди последици от неговото неизпълнение и да обвърже със СПН длъжника по застрахователния договор”.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на частното касационно обжалване по въпросите: 1/Обвързан ли е съдът от сочената правна квалификация от ищеца; 2/Следва ли съдът да определи правната квалификация на спорното право съобразно въведените от ищеца твърдения; 3/Материалноправната легитимация на ищеца следва ли да бъде установена въз основа на събраните доказателства в хода на производството; 4/Има ли правен интерес ищецът от искова защита, когато чрез нея ще може да се разреши правен спор с ответника. По тези въпроси е въведена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с позоваване на практика на състави на ВКС. При допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чието приложно поле не е обосновано, се иска допускане на обжалването по въпроса: Следва ли съдът да съобрази постигнатите договорености между страните, очертани в застрахователния договор съобразно нормата на чл. 20 ЗЗД, „които очертават допустимостта на предявения иск и кака съдът стига до извода, че предявеният иск е недопустим, след като не са обсъдени договорните клаузи”.

Препис от частната касационна жалба не се връчва на насрещната страна.

Искането за допускане на касационния контрол е не може да бъде уважено:

Правната квалификация на иска няма отношение към изхода на делото, тъй като същественият въпрос е по приложението на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК, който не е засегнат в изложението към частната касационна жалба.

При поставяне на въпросите касаторът не разграничава принадлежността на правото на иск - активната процесуална легитимация от материалноправната легитимация - титулярството направоотношението, /кой е носителят на правото да получи исканата защита/. Процесуалната легитимация обуславя допустимостта на иска, а материално-правната легитимация - неговата основателност. Липсата на процесуална легитимация ще доведе до прекратяване на производството поради недопустимост на иска, а липсата на материалноправна легитимация - до отхвърлянето му като неоснователен. Процесуалната легитимация е принадлежността на правото на иск като с разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК е отречено /освен в изрично уредените от закона случаи/ правото на иск на лицето, което не е носител на засегнатото право. Легитимирана страна е тази, която претендира, че е притежател на материалните права, засегнати от правния спор, предмет на процеса. В исковата молба и в частната касационната жалба ищцата не оспорва, че правото на обезщетение по сключената задължителна застраховка, покриваща професионалната отговорност на ЧСИ, принадлежи на третото увредено лице, но основава претенцията на отказа на застрахователя да изплати на увреденото лице обезщетението, за което ЧСИ е осъден на основание чл. 441 ГПК във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 74 ЗЧСИ. Съгласно ОУ към сключената задължителна застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ”, застрахователят покрива в рамките на договорените лимити на отговорност всички суми, които застрахованият бъде законово задължен да заплати като обезщетение за вреди, причинени на трети лица, вследствие на виновно неизпълнение на професионалните му задължения. Тъй като ищцата е осъдена да заплати на третото увредено лице обезщетение във връзка с виновно неизпълнение на професионални задължения, осъществено в периода 2012г.-2014г., приложими за спора са застрахователните договори, сключени със застрахователя за 2012, 2013 и 2014г., и съответно разпоредбите на КЗ отм. /пар. 22 от ПЗР на действащия КЗ/. Сключената застраховка е имуществена, вид обща застраховка „гражданска отговорност” по т. 13 от Приложение №1 към КЗ от 2006-отм., по силата на която е застрахована опасността застрахованият да отговаря имуществено пред трето лице, увредено от него.

Приложимите разпоредби от КЗ не уреждат възможност при този вид застраховка застрахованият да има право да упражни правото на третото увредено лице. Невярна е тезата на частния касационен жалбоподател, че процесната застраховка е сключена „в полза на трето лице”. Третото лице е носител на правото на прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ; това право възниква пряко и директно в патримониума на увредения без да е опосредено от право на застрахования, което да премине върху него. Поради това застрахованият не разполага с уредена от закона възможност на процесуална субституция - да упражни това право от името и в полза на третото лице. Застрахованият може да се ползва от правата по застраховката само по реда чл. 229 КЗ отм. Съгласно разпоредбата, озаглавена „Право на застрахования”, застрахованият има право да получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил третото лице. Правото на застрахования в момента на осъществяване на риска е под отлагателно условие и не е изискуемо; правото на застрахования се поражда при условие на евентуалност - след като той погаси чрез изпълнение правото на обезщетение на третото лице, поради което прякото право има приоритет пред правото на застрахования. Следователно, обезщетението е дължимо или на третото лице при предявеният от него пряк иск или лично на застрахования, ако е удовлетворил увредения. Изключена е хипотеза застрахованият да предяви иск от името на увредения и да иска изпълнение в негова полза, тъй като в КЗ не е предвидена възможност за процесуално заместване.

Тъй като никой от поставените в изложението въпроси не засяга проблематиката, изложена по-горе, а и в голямата си част те не са правни и не са относими към изложените в обжалваното определение съображения, касационното обжалване не може да бъде допуснато.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на определение № 2498 от 10.11.2020г. по ч. гр. д.№ 3558/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: