3№ 82/16.02.2021 г.Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:Председател: В. Р
Членове: З. А
Г. Мзгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3235 по описа за 2020 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 3989/ 07.07.2020 г. по гр. д. № 7708/ 2019 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 41 654/ 15.02.2019 г. по гр. д. № 24100/ 2018 г. на Софийски районен съд, е отхвърлил исковете на М. А. Г., предвидени в чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответникът Г. Г. В. й дължи сумите 5 448.00 лв. – такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ) по изп. д. № 11/ 2012 г. по описа на ищеца, в качеството му на ЧСИ, и 2 496 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода 17.05.2013 г. – 17.11.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 82124/ 2017 г. на Софийски районен съд.
Решението се обжалва от М. А. Г. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност поради противоречието му с т. 11 от ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС и поради значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа правен въпрос, така както го изисква основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Касаторът претендира разноските по делото.
Ответникът Г. Г. В., ответник и по касация, възразява, че: 1) жалбата е недопустима в частта по иска за...