4№ 81/16.02.2021 г.Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:Председател: В. Р

Членове: З. А

Г. Мзгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3355 по описа за 2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 260 223/ 28.07.2020 г. по гр. д. № 1013/ 2020 г., с което Варненски окръжен съд, потвърждавайки решение № 1110/ 04.03.2020 г. по гр. д. № 17 414/ 2019 г. на Варненски районен съд, е признал за установено, че ищецът Д. Д. К. не дължи на ответника „Енерго-П. П“ АД сумата 5 757.28 лв. – стойност на ел. енергия по фактура № [№]/ 15.10.2019 г., начислена след корекция на сметката за периода 15.11.2017 г. – 14.11.2018 г. за обект в [населено място], м–ст „С. Н.“, с клиентски № [№] и абонатен № [№].

Решението се обжалва от „Енерго-П. П“ АД с искане да бъде допуснато до касационен контрол при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК (общо и допълнително) по следните въпроси (процесуалноправен и материалноправен): 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора твърдения, доводи и възражения на страните, както и всички събрани доказателства? и 2. След отмяната на чл. 1 – чл. 47 и на чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/ 2016 г. на петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 – чл. 51 от ПИКЕЕ включително? Касаторът твърди, че въпросите са включени в предмета на обжалване, а въззивният съд ги е решил в противоречие с конкретни решения на ВКС, цитирани от касатора, евентуално – че...