Производството е по реда на чл. 7, ал. 5 от ЗА и е образувано по повод на жалба с вх. № 2781/12.11.2020 година, подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД [населено място], срещу решение на Висшия адвокатски съвет №2991/09.10.2020 година, обективирано в протокол № 72 от същата дата, с което е оставена без уважение подадената от банката срещу решение на Пернишкия адвокатски съвет, обективирано в т. 14 от протокол № 10/23.07.2020 година, жалба с вх. № 1933/12.08.2020 година. С решението си от 23.07.2020 година Съвета на Адвокатската колегия гр. Перник е оставил без разглеждане искането на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД [населено място] за отмяна на взетите от същия съвет на 29.10.2015 година и обективирани в т. 7 от протокол № 12 от същата дата, решения, с които, по реда на чл. 36, ал. 3 от ЗА, са били определени възнаграждения на адвокат Б. Я. А. за осъществявано процесуално представителство, защита и съдействие на банката по пет съдебни производства. Оставянето без разглеждане на искането е мотивирано с това, че решенията от 2015 година са влезли в сила и неподлежат на преразглеждане. Висшият адвокатски съвет е възприел това становище като в обжалваното пред настоящата съдебна инстанция решение е приел, че на взетите от Пернишкия адвокатски съвет на 29.10.2015 година и обективирани в т. 7 от протокол № 12 от същата дата, решения са влезли в сила преди повече от четири и половина години, поради което правилно искането за отмяната им е било оставено без разглеждане.

В жалбата си „Ти Би Ай Банк“ ЕАД [населено място] твърди, че обжалваното от нея решение на Висшия адвокатски съвет е незаконосъобразно. Излагат се твърдения, че неправилно е прието, че обжалваното пред настоящия съдебен състав решение не подлежи на обжалване, тъй като банката е заинтересовано лице по искането за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 36, ал. 3 от ЗА и затова има право на съдебна защита срещу него. Твърди се, че след като „Ти Би Ай Банк“ ЕАД [населено място], в качеството и на клиент, не е участвала в производството по определянето на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 2 от ЗА то решенията за това не я обвързват и е обективно невъзможно да влязат в сила по отношение на нея. Освен това се излагат и многобройни твърдения за това, че не са били налице предпоставките за уважаване на направеното от адвокат Б. Я. А. искане за определяне на адвокатските възнаграждения по реда на чл. 36, ал. 3 от ЗА. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искането на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД [населено място] за отмяна на взетите от същия съвет на 29.10.2015 година и обективирани в т. 7 от протокол № 12 от същата дата, решения на Съвета на Адвокатска колегия гр. Перник да бъдат отменени. В случай, че бъде прието, че обжалваното решение не подлежи на самостоятелно обжалване да се приеме, че с подадената срещу него жалба се обжалват решението на Адвокатския съвет при Адвокатска колегия гр. Перник от 2015 година, с искане същото да бъде отменено.

При постановяване на обжалваното решение Висшия адвокатски съвет е действал в правомощията си по чл. 122, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 88, ал. 5 от ЗА. Правомощията на Висшия адвокатски съвет са уредени в чл. 122, ал. 1 от ЗА, като в ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че решенията на съвета са задължителни за адвокатите и органите на адвокатурата. Същевременно липсва законова разпоредба, която да предвижда обща възможност за обжалване на решенията на Висшия адвокатски съвет. Това произтича от характера на адвокатурата като организация. Както е посочено в чл. 134, ал. 1 от КРБ адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се организация, която подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. Този принцип е доразвит и в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗА, съгласно, който адвокатската професия се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. Това налага изключването на общия съдебен контрол върху всички решения на Висшия адвокатски съвет и осъществяването на такъв само в изрично предвидените от закона случаи. Обща компетентност за съдебен контрол на решенията на Висшия адвокатски съвет не би могла да бъде изведена от разпоредбата на чл. 88, ал. 5 от ЗА, тъй като се касае за обща норма регламентираща осъществявания от Висшия адвокатски съвет вътрешен контрол по отношение на решенията на съветите на съответните адвокатски колегии в рамките на широката им компетентност. Съдебното производство по контрол на решенията на Висшия адвокатски съвет е извън обхвата на общия исков или административен процес и основание за развитието му е или изрично посочване на ВКС като орган, пред който да се развие производството по обжалването или пряко препращане към чл. 7, ал. 7 от ЗА. В този смисъл е константната съдебна практика, намерила израз в определение № 213/08.2015 година, постановено по ч. гр. д. № 468/2015 година, определение № 387/12.09.2015 година, постановено по ч. гр. д. № 3926/2015 година, двете по описа на ВКС, ГК, І г. о.,; определение № 157/03.04.2012 година, постановено по гр. д. № 385/2012 година, определение № 73/04.06.2013 година, постановено по гр. д. № 1440/2012 година, определение № 22/27.01.2015 година, постановено по гр. д. № 6379/2014 година, определение № 179/24.03.3015 година, постановено по ч. гр. д. № 856/2015 година, определение № 236/01.11.2016 година, постановено по гр. д. № 2803/2016 година, определение № 250/10.01.2017 година, постановено по гр. д. № 3301/2016 година, определение № 128/02.05.2017 година, постановено по гр. д. № 901/2017 година, всичките по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.; определение № 1/05.01.2011 година, постановено по гр. д. № 1869/2010 година, определение № 366/05.11.2014 година, постановено по гр. д. № 4883/2014 година, определение № 188/27.05.2015 година, постановено по гр. д. № 1829/2015 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., а също така и определение № 375/15.01.2008 година, постановено по гр. д. № 325/2007 година по описа на ВКС, 5-членен състав.

С оглед на изложеното решенията на Висшия адвокатски съвет подлежат на съдебен контрол от страна на ВКС само в изрично предвидените от закона случаи-чл. 7, ал. 4-ал. 7, чл. 9, ал. 6, чл. 10, ал. 5, чл. 16, ал. 4 и ал. 5, чл. 19, ал. 7 и ал. 8, чл. 20, ал. 3, чл. 22, ал. 3, чл. 53, ал. 2, чл. 61, ал. 4, чл. 106, ал. 4, чл. 116, ал. 1 и чл. 130, ал. 2 от ЗА и то при наличието на правен интерес от обжалването. Обжалваното в настоящето производство решение не попада сред изброените по-горе, поради което не подлежи на обжалване пред ВКС и подадената срещу него жалба е недопустима. В случая „Ти Би Ай Банк“ ЕАД [населено място] разполага с друго средство за защита на интересите си, а не с право на жалба срещу решението на Висшия адвокатски съвет. Съгласно чл. 37 от ЗА за вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът или адвокатът от ЕС може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК независимо от техния размер. В този случай длъжникът разполага с възможността да подаде възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение и в последващото производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК да направи всички възражения срещу претендираното от адвоката вземане, включително и това, че не е налице задължение. Възможността за снабдяване със заповед за изпълнение не изключва възможността адвокатът да предяви вземанията си за неизплатени възнаграждения и разноски по общия исков ред, при което ответникът също може да предяви всичките си възражения срещу тези вземания, включително и това, че не е налице задължение. Това важи и в случаите когато се претендира неизплатено възнаграждение, определено по реда на чл. 36, ал. 3 от ЗА, като при разглеждането на спора съдът не е обвързан от решението на адвокатския съвет за определяне на възнаграждението, а извършва самостоятелна преценка за това дължи ли се същото и какъв е неговия размер.

С оглед на изложеното подадената от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД [населено място], срещу решение на Висшия адвокатски съвет №2991/09.10.2020 година, обективирано в протокол № 72 от същата дата, жалба с вх. № 2781/12.11.2020 година трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство трябва да бъде прекратено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД [населено място], район „Л.“, [улица] срещу решение на Висшия адвокатски съвет №2991/09.10.2020 година, обективирано в протокол № 72 от същата дата, жалба с вх. № 2781/12.11.2020 година, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4065/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове: 1.