Обявено за загубило сила с ППВС № 3/1970 г.

1. Съставът на чл. 106, ал. 3, т. 1 НК е квалифициран случай на престъпленията по алинеи 1 и 2 на същия текст.

2. Субект на престъплението по чл. 106, ал. 3, т. 1 НК може да бъде както длъжностното лице по алинея 2, така и недлъжностното лице по алинея 1.

3. Престъплението по чл. 106, ал. 3, т. 1 НК е съставно и се състои от присвояване и друго престъпление. Друго престъпление може да бъде всяко престъпление, което улеснява или прикрива присвояването и се наказва по-леко или еднакво с него. Временното затрудняване откриването на деянието е също прикриване на присвояването.

4. Като друго престъпление могат да се явят не само престъпления по наказателния кодекс, но и по други закони.

5. Друго престъпление може да бъде и престъплението по чл. 255 НК, когато то се изразява в друга дейност, вън от присвояването.

6. За да се определи дали е налице друго по-тежко наказуемо престъпление, трябва да се сравнява наказанието по чл. 106, ал. 3, т. 1 НК с наказанието, предвидено за другото престъпление.

7. При присвоявания по чл. 106, ал. 4 и 5 НК, които включват извършването на друго престъпление, последното ще съставлява отделно престъпление само ако предвиденото за него наказание е по-тежко от това по чл. 106, ал. 3, т. 1 НК.

8. Когато другото престъпление е по-тежко наказуемо, то не квалифицира присвояването по чл. 106, ал. 3, т. 1 НК. В този случай за двете престъпления се налагат отделни наказания, като се прилагат правилата за съвкупността.

9. В случай, че другото престъпление се наказва по-тежко и за него се налага отделно наказание, то следва да се има предвид наред с останалите обстоятелства при решаване на въпроса за наличие на особено важен случай по чл. 106, ал. 5...