Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ф.Д от [населено място], обл. [област] чрез пълномощника му адв. Б.А, срещу решение № 2462 от 12.04.2018 г., постановено по адм. дело № 9689/2016 г. от Административен съд – София-град. В жалбата се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество.

Редовно призован за съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощника по делото адв.. А, която не сочи нови доказателства, няма доказателствени искания и по същество поддържа доводите изложени в касационната жалба.

Ответната страна - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София в открито съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки, чрез пълномощника си юрк.. Л поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно, постановено е при спазване на процесуалните правила и правилно тълкуване и приложение на материалния закон.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Пред първостепенния съд Ф.Д е предявил, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) (ЗИНЗС) за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лв. за причинени неимуществени вреди (болки и страдания), понесени в периода от 19.07.2016 г. до 18.08.2016 г. в резултат на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, поради поставяне в неблагоприятни битови условия в килията за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ - неосигуряване на...