Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Аида тур 2009“ ЕООД, чрез адв. М.А, срещу Решение № 165 от 11.06.2018 г., постановено по адм. д. № 113 по описа на Административен съд – Кърджали (АС – Кърджали) за 2018 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ) за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 216764, 74 лв. за периода 29.04.2013 г. – 31.10.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата вследствие на отменена Заповед № РД-10-492 от 27.07.2012 г., издадена от заместник – кмета на О. К.
В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател поддържа становище, че съдът направил непълен анализ на всички събрани по делото писмени доказателства и неправилно е приел, че не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния административен акт – Заповед № РД-10-492 от 27.07.2012 г., издаден от заместник – кмета на О. К и настъпилите вреди. Излага съображения по същество на спора. Моли отмяната на решението в обжалваната част и постановяване на друго по същество на спора, с което предявените искове за обезщетение за имуществени вреди да бъдат уважени.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява.
Ответникът – О. К не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната му част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
За да постанови решението в обжалваната част, първоинстанционният съд приел, че „Аида тур 2009“ ЕООД претендирало, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, присъждането на обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи претърпени загуби, които се изразяват в извършени разходи за наем на сервизна база и гараж по Договор за гаражна база и Договор за сервизно обслужване, сключени на 02.07.2012 г. и анекс към тях в размер на 44000, 00 лв.; техническа обезпеченост за евентуално изпълнение на договор за превоз – плащане на лизингови вноски за автобуси в размер на 64739, 65 лв.; кадрова обезпеченост – плащане на възнаграждения и осигурителни вноски в размер на 24284, 45 лв. и 4443, 64 лв., както и пропуснати ползи в размер на 79300, 00 лв. при евентуално спечелване на конкурса за изпълнение на автобусна линия Кърджали – Бенковски.
Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, по което не се спори, първоинстанционният съд приел исковете за обезщетение за вреди от претърпени загуби и пропуснати ползи за допустими, а по същество за неоснователни. Изложил съображения, че актът, от който се твърди, че е настъпил вредоносен резултат има характеристиките на административен акт, предвид което е налице първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Приел обаче, че в случая претендираните вреди не са пряка и непосредствена последица от отменената по т. I от Заповед № РД-10-492 от 27.07.2012 г., издадена от заместник – кмета на О. К. За да направи този извод съдът съобразил, че посочената заповед била отменена по т. I от нея и преписката била върната на административния орган в тази част за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона без въпросът да е решен по същество с определяне на „Аида тур 2009“ ЕООД за спечелило конкурса за обществен превоз на пътници за линията Кърджали – Бенковски по адм. д. № 145 по описа на АС – Кърджали за 2012 г. Съдът приел, че твърдяната от настоящия касационен жалбоподател причинна връзка между претендираните имуществени вреди и отменената заповед на заместник – кмета на О. К по т. I е обоснована с вероятната възможност за сключване на договора за обществен превоз с него, а не с друг участник в конкурса. Въз основа на това направил извод, че се претендира обезщетение за евентуални, субективно очаквани, предполагаеми вреди, поради което счел, че същите не са пряка и непосредствена последица от отменената като незаконосъобразна заповед в частта по т. I от нея. Аргументирал се допълнително, че при продължаването на конкурсната процедура, приключила със Заповед от 21.07.2015 г. на заместник – кмета на О. К „Аида тур 2009“ ЕООД било класирано на второ място и след отказ на класирания на първо място кандидат е било поканено да сключи договор с О. К, като доказателства дали такъв е сключен не били представени по делото. По тези причини съдът постановил решението в обжалваната част, с което отхвърлил предявените искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от претърпени загуби и пропуснати ползи, както и иска за заплащане на лихви върху тези суми. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Изводите на първоинстанционния съд са в съответствие с въведеното с исковата молба искане за съдебна защита и при съобразяване с нейната обстоятелствена част и петитум. Въз основа на фактическа обстановка, по която спор няма, съдът е направил изводи, които са обосновани на събраните по делото писмени доказателства. Тези изводи са в съответствие с материалния закон и се споделят от настоящия състав.
Неоснователно се твърди в касационната жалба, че решаващият извод на съда за липса на пряка и непосредствена причинна връзка между отменения по т. I административен акт и претендираните от „Аида тур 2009“ ЕООД имуществени вреди е неправилен и направен при непълен анализ на доказателствата.
Касационният жалбоподател твърди, че претърпените загуби, изразяващи се в разходи за наем на гараж и за сервизно обслужване по сключени договори в размер на 44000, 00 лв., за техническа обезпеченост - плащане на лицензионни вноски, за кадрова обезпеченост – заплащане на възнаграждения в размер на 24284, 45 лв. и осигурителни вноски в размер на 4443, 64 лв. за двама шофьори, претърпял по причина, че до 31.10.2014 г., когато наемните и трудовите правоотношения били прекратени поради неплатежоспособност на дружеството (за което не са приобщени доказателства), очаквал провеждане на нов конкурс. По тази причина поддържа становище, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между така твърдените вреди и отменената като незаконосъобразна Заповед от 27.07.2012 г. на заместник – кмета на О. К в частта й по т. I.
Тези доводи са неоснователни. Доказателства, въз основа на които да се направи извод за твърдяната от касационния жалбоподател връзка не са приобщени в първоинстанционното производство. От представените по делото такива не се установява, че договорът за лизинг от 28.06.2011 г., наемането на персонал по трудов договор, както и договорите за наем на сервизна база и гараж са сключени по причина участието на дружеството в конкурсната процедура, в хода на която е издадена отменената по т. I Заповед № РД-10-492 от 27.07.2012 г. Тъкмо обратното. От приобщените като доказателства по делото Договор за лизинг с остатъчна стойност № OS 451/02.06.2011 г. и приемо – предавателен протокол от 28.06.2011 г. се установява, че подписването им предхожда с около година обявяването със Заповед № РД-10-416 от 20.06.2012 г. на кмета на О. К конкурс за обществен превоз на пътници с автобус). Те касаят именно автомобил марка Мерцедес, с рег. [рег. номер на МПС], за сервизното обслужване на който, наред с още един автомобил, е сключен договорът от 02.07.2012 г. за сервизно обслужване. Наред с това, представените Трудов договор № 35 от 02.05.2012 г., Трудов договор № 38 от 08.05.2012 г. и Трудов договор № 39 от 10.05.2012 г. за наемането на лица на длъжността „шофьор автобус“ в „Аида тур 2009“ ЕООД, считано от датите на сключване на договорите, също предхождат обявяването на процедурата. Впрочем, тези договори са сключени и преди вземане на решение от Общински съвет – Кирково, с което е дадено съгласие за провеждане на конкурса за възлагане на обществен превоз на пътници (на 30.05.2012 г.), в изпълнение на което решение е издадена и Заповед № РД-10-416 от 20.06.2012 г. за откриване на процедурата по провеждане на конкурса за възлагане на превозите. Ето защо, при така установените по делото фактически обстоятелства не може да се приеме за доказана пряката и непосредствена причинна връзка, на която се позовава касационният жалбоподател между отменения административен акт и твърдените вреди.
Неоправдани са касационните оплаквания и по отношение приетата неоснователност на иска за репариране на претърпени имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи от нереализирани приходи при евентуално сключване на договор за обществен превоз в резултат на конкурсната процедура.
Отмяната на т. I от заповедта на заместник – кмета на О. К от 27.07.2012 г. не означава непременно, че в рамките на новата административна процедура именно „Аида тур 2009“ ЕООД ще бъде класирано на първо място и ще бъде сключен договор с него. Впрочем, видно е от представените по делото доказателства, че след произнасянето на административния орган със Заповед № РД-10-370 от 21.07.2015 г., „Аида тур 2009“ ЕООД е било класирано на второ място. Въпреки отказа на първия класиран да сключи договор и поканата до настоящия касационен жалбоподател за това, доказателства в тази насока не са представени, както правилно това е съобразено и от първоинстанционния съд (вж л. 74 – 77 от първоинстанционното дело). По принцип класирането на дружеството на първо място, сключването на договор с него, осъществяването на престациите по договора и реализирането на твърдяната печалба, претендирана като пропусната полза са факти, чието проявление е в пряка зависимост от много различни условия, настъпването на които подлежи на конкретно доказване, което не е проведено в настоящия случай.
Пропуснатата полза се определя като неосъществено увеличаване на имуществото на претендиралия настъпилата вреда. Тя представлява реална, а не хипотетична вреда, като предположението винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Пропуснатата полза, както и вредата, са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана по категоричен и безспорен начин.
В случая и при съобразяване на правилото по чл. 154, ал. 1 от ГПК (Г. П. К) (ГПК), че страните са длъжни да докажат твърденията, на които основават своите искания и възражения, „Аида тур 2009“ ЕООД е следвало да докаже, че със сигурност би получило увеличаване на имуществото си, като установи релевантни за това увеличение факти, които са били осуетени именно в резултат на незаконосъобразния акт. Такива доказателства не са представени. Не е доказано наличието на два от елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ пряката и непосредствена причинна връзка и вредата, съставляваща твърдяната пропусната полза. Отмяната на т. I от административния акт от 27.07.2012 г. сама по себе си не презюмира настъпването на вреди. Пропуснати ползи, изразяващи се в нереализираната печалба могат да бъдат присъдени по реда на чл. 1, ал. 1, във вр. с чл. 4 ЗОДОВ само при наличието на убедителни доказателства досежно тяхната реалност и сигурност, както и това, че единствената причина за нереализирането на печалбата (увеличаване на имуществото) е съответният незаконосъобразен акт, която предпоставка в настоящия случай не е налице.
Предвид изложените съображения, обжалваното съдебно решение, с което са отхвърлени исковите претенции на настоящия касационен жалбоподател е правилно в така обжалваната част и като валидно и допустимо следва да остане в сила. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 165 от 11.06.2018 г., постановено по адм. д. № 113 по описа на Административен съд – Кърджали за 2018 г. в обжалваната част. Решението не подлежи на обжалване.