Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по искане на Р.Т от [населено място], чрез пълномощника му адв. Е.Й от АК - Плевен за отмяна, на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2, чл. 239, т. 4 АПК на Решение № 7807 от 23.05.2019 г., постановено по адм. дело № 1790/2019 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № 300 от 02.11.2018 г., постановено по адм. дело № 157/2018 г. по описа на Административен съд С. З, включително и в частта за разноските, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на Р.Т срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №24/112/00186/3/01/04/01 от 24.01.2018 г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Хасково и Р.Т е осъден да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски в размер на 300 лева.

В искането се твърди, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила определение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска, а именно Определение № 124 от 09.07.2014 г. на АС – С. З, постановено по адм. дело № 80/2014 г. по описа на съда, потвърдено с Определение № 10949 от 17.09.2014 г., постановено по адм. дело № 11039/2014 г. от тричленен състав на Върховния административен съд.

Ответникът – Директорът на Областна дирекция на ДФЗ – Хасково в писмени бележки мотивира подробно становище за недопустимост, алтернативно – неоснователност на искането. Претендира присъждане на разноски по делото.

Върховният административен съд - Петчленен състав на Първа колегия намира искането за отмяна, като подадено в срок и от надлежна страна, за процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.

На основание чл. 237, ал. 1 от АПК, на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения...