Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Т. Байдар, [гражданство], срещу решение № 129 от 5.03.2019 г. по адм. д. № 1248/2018 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу отказ за влизане в страната, с рег. №0125918007527, издаден на 29.11.2018 г. от граничен полицай на ГКПП К.А.И касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът приел, че са налице фактически основания за издаване на акта, тъй отказът е немотивиран, не са посочени причините поради които е вписан в списъка на нежеланите чужденци. Мярката е наложена без срок и без гаранция за защита на човешките права на жалбоподателя. Не е извършена преценка по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. ДАНС следва да посочи причини, дори като класифицирана информация или с минимално съдържание от което да се направи извод, че включването му в списъка не е произволно. Отказът няма мотиви, а не е налице друг мотивиран акт, който да предхожда връчването на формуляра от който да е видно защо на [гражданство] се налага забрана за влизане в страната. Неправилно съдът е приел, че интересите на семейството са несъпоставими с интересите на държавата. Няма посочена противодържавна или друга опасна проява на жалбоподателя, която да бъде противопоставена необходимостта да общува със семейството си. Жалбоподателят има три непълнолетни деца в България, които желае да вижда и с които да общува и това е негово основно право. До 29.11.2018 г. жалбоподателят периодично е влизал в страната с цел да посети семейството си, с [гражданство] М.М живее е съпружески начала повече от десет години и има валидна шенгенска виза към настоящия момент. Обжалвал е отказ на българското посолство в РТурция за издаване на виза, който е отменен с влязло в сила съдебно решение през януари 2019...