Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. Г. ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА КАРА. Н. при секретар Н. А. и с участието на прокурора С. П. докладваното от съдиятаМ. Н. по адм. дело № 7888/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията (АВ, Агенцията) срещу Решение №723/18.05.2021 г. на Административен съд (АС) – Бургас постановено по адм. дело № 1362/2020 г.

С обжалваното решение е отменен отказ на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, обективиран в писмо изх. № 94-00-738/19/10.01.2020 г. за заличаване на лични данни на Д. М. по подадено от него заявление вх. № 94-00-738/30.12.2019 г., преписката е изпратена на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията за произнасяне по подаденото заявление, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в решението и Агенцията е осъдена да заплати разноски по делото.

Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че писмо изх. № 94-00-738/19/10.01.2020 г. на изпълнителния директор на АВ не е индивидуален административен акт, както и че не е налице произнасяне от страна на администратора по същество с оглед предмета на искането, независимо че заявлението е разгледано по същество. Оспорва извода на съда, че неправилно е приложен материалния закон, като в тази връзка подробно анализира функциите и задачите на АВ съгласно Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) и дейността, която Агенцията извършва. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение и разноски. Представя писмени бележки. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Т..

Ответникът по касация – Д. М. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Поддържа направеното пред първоинстнационния съд искане да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) с въпросите поставен в молба 21.01.2021 г. по описа на АС – Бургас. Претендира разноски. П. С. на разноските. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от адв. Ц..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът, от фактическа страна, е установил следното:

Д. М. е едноличен собственик на капитала и управител на дружеството „ДМГ Кънстракшън“ ЕООД, гр. Бургас.

С. З. вх. № 94-00-738/30.12.2019 г., подал до Агенция по вписванията искане за изтриване/заличаване на лични данни, съдържащи се в публикувания учредителен акт на дружеството, по начин по който да не бъде идентифициран от трети лица, като изрично отбелязал, че в случай, че се приеме, че личните данни са били предоставени на основание чл. 13, ал. 9 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), то се заявява оттегляне на съгласието същите да бъдат обработвани, чрез публикуването/обявяването им в дружествения договор по партидата на „ДМГ Кънстракшън“ ЕООД.

По повод така депозираното заявление, с писмо изх. № 94-00-738/19/10.01.2020 год. изпълнителният директор на АВ уведомил Д. М., че при подаване на заявление с вх. рег. № 20181018181414 от 18.10.2018 г., с което в Търговски регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) е вписано дружеството „ДМГ Кънстракшън“ ЕООД, към заявлението не е бил приложен препис от учредителния акт със заличени данни, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) и чл. 20, ал. 1, б. „б“ от Наредба № 1 от 14.02.2007 год. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (Наредба № 1). Посочено е още, че по електронното дело на търговеца е бил обявен представения при подаване на заявлението за регистрация учредителен акт от 15.10.2018 г., съдържащ лични данни на едноличния собственик на капитала и управителя на дружеството, като към подаденото заявление за вписване не е бил приложен препис от подлежащия на обявяване със заличени лични данни. На Манчев е била указана възможността да заяви последващо обявяване на такъв препис от учредителния акт по реда на регистърното производство.

При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът е изложил съображения, че по своя характер обжалваното писмо обективира отказ да се извърши заличаване на лични данни по подадено заявление № 94-00-738/30.12.2019 г. Приел е, че отказът на изпълнителния директор е постановен при неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка е изложил съображения, че заявлението за заличаване на лични данни е подадено от Манчев в качеството му на субект на данни по смисъла на чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (Регламент (ЕС) 2016/679, ОРЗД), а не в качеството на представляващ търговското дружество. В това си качество той разполага с правата по чл. 15-22 от регламента, вкл. с правата по чл. 17, § 1 от същия. Процедурата по този параграф е самостоятелна и различна от регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ. Като е постановил отказ да разгледа подаденото заявление по реда и на основание Регламент (ЕС) 2016/679, като вместо това е дал указания за предприемане на процедура по реда и на основание ЗТРРЮЛНЦ, изпълнителният директор на АВ е постановил незаконосъобразен акт.

Решението в частта, с която е отменен отказът за заличаване на лични данни на Д. М. обективиран в писмо изх. № 94-00-738819/10.01.2020 г. е правилно и следва да се остави в сила по следните съображения:

Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. По тях страните не спорят.

Правилно решаващият съд е приел, че оспореното писмо обективира отказ да бъде уважено искането на жалбоподателя (сега ответник по касация) за изтриване на личните му данни. Този отказ засяга правата и законните интереси на заявителя, поради което подлежи на съдебен контрол. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че писмото не представлява индивидуален административен акт. Агенцията по вписванията, като администратор на лични данни, е сезирана от физическо лице с искане да бъдат заличени негови лични данни, обявени на сайта на ТР в поле „Актуален учредителен акт“ по партидата на „ДМГ Кънстракшън“ ЕООД. Лицето е изложило твърдения, че негови лични данни, които не се изискват по закон са обявени, поради което се иска тяхното изтриване/заличаване. На така подаденото заявление е отговорено от изпълнителния директор на АВ, представляващ АВ, която поддържа ТРРЮЛНЦ и осъществява регистърното производство, с процесното писмо, с което се отказва заличаване, тъй като не е спазен предвиденият в ЗТРРЮЛНЦ ред за това.

Правилно решаващият съд е приел, че искането с което е сезирана АВ, следва да се квалифицира като упражняване от страна на заявителя на правото му на изтриване на лични данни, изрично регламентирано в чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и че регистърното производство и производството по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 са две отделни административни производства, произтичащи при различни условия и ред.

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ Търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел е обща електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. Според ал. 2 на същия член обстоятелствата и актовете по ал. 1 се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена. Законът посочва подлежащите на вписване обстоятелства (чл. 4), подлежащите на обявяване актове (чл. 5), задължението за заявяване и представяне (чл. 6). В чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ е регламентиран редът за вписване, заличаване и обявяване. Законът не съдържа регламентация на случаите, в които физически лица поискат да упражнят правата си по чл. 17 от ОРЗД и това е логично, тъй като той съдържа уредбата на вписване, обявяване и заличаване на обстоятелства и актове за търговците и клоновете на чуждестранни търговци, юридически лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. Упражняване на правата на субекта на данни и задълженията на администраторите в тази връзка, са уредени в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и в Регламент (ЕС) 2016/679. В оспореното писмо, обективиращо отказ за заличаване на лични данни на физическо лице, органът се е позовал на уредбата съдържаща се в ЗТРРЮЛНЦ, с каквото искане той не е бил сезиран. Администраторът на лични данни, каквато в случая е АВ, не е изпълнил задължението си по чл. 12 от ОРЗЛД да се произнесе по подаденото заявление. Всички доводи изложени в касационната жалба се базират на правомощията на АВ в регистърното производство. Но тя не е била сезирана със заявление по този ред, за да се позовава на него. Сезирана е с искане на субект на данни за изтриване на свързаните с него лични данни по реда на ОРЗД, като в случая е без значение, че това лице е едновременно едноличен собственик на капитала и управител на„ДМГ Кънстракшън“ ЕООД. Право да отправи такова искане има всеки субект на данни, като физическо лице. В случай, че АВ, като администратор на лични данни е считала, че заявлението, с което е била сезирана не е отговаряло на изискванията на чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, е имала възможност по общите правила на АПК, да поиска уточнение от заявителя. В оспореното писмо липсват каквито и да е факти, относими към заявлението, с което е била сезирана АВ. Същото няма и необходимото съдържание на произнасяне на администратор на лични данни по реда на чл. 12, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 по постъпилото до него заявление по чл. 17 от същия регламент.

Решението в частта, с която преписката е изпратена на изпълнителния директор на АВ е неправилно, тъй като администратор на лични данни е АВ, а не изпълнителния директор. Искането по чл. 17 ОРЗД се отправя от субекта на данните до администратора на лични данни. Предвид чл. 173, ал. 2 АПК съдебното решение в тази му част следва да се отмени и вместо него се постанови изпращане на преписката на администратора на лични данни – АВ за ново произнасяне в сроковете по чл. 12, ал. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 съобразно указанията дадени от съда.

Няма правна възможност за отправяне на поисканото от ответника по касация преюдициално запитване до СЕС поради неизяснеността на фактите по конкретното заявление за заличаване на лични данни – какви лични данни са обработени от АВ и са публикувани на сайта ѝ и за кои тях са налице хипотезите по чл. 17 от ОРЗД, кои от тях се обработват на законово основание, кои от тях лицето иска да бъдат заличени, кои от тях не могат да бъдат заличени и за заличаването на кои е достатъчно липсата на съгласие за обработването им или оттеглянето на съгласието за обработването. Неизяснеността на фактите би довело и до недопустимост на евентуално преюдициално запитване направено при неизяснена фактическа обстановка. В този смисъл е и Решение № 7079/10.06.2021 г. на ВАС по дело № 1275/2021 г.

С оглед изхода на спора, своевременно направената от ответника по касация претенция за присъждане на разноски, ще следва да се уважи, в доказан по делото размер – 800 лева договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения Договор за правна защита и съдействие от 09.07.2021 г. и списъка на разноските. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените от адв. Ц. процесуални действия, съдът не намира основания за уважаване на направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност.

Независимо от частичната отмяна на съдебното решение, доколкото същото се отменя само в частта, в която преписката се изпращана изпълнителния директор на АВ, на основание чл. 143, ал. 3 АПК и доколкото касационния жалбоподател (ответник в първоинстанционното производство) с поведението си е дал повод за завеждане на делото, претенцията му за присъждане на разноски се явява неоснователна и не следва да се уважава.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. М. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №723/18.05.2021 г. на Административен съд – Бургас постановено по адм. дело № 1362/2020 г., в частите, с които е: отменен отказ на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, обективиран в писмо изх. № 94-00-738/19/10.01.2020 год., с което е оставено без уважение искане с вх. № 94-00-738/19/30.12.2019 год. на Д. М.; са присъдени разноски и адвокатско възнаграждение.

ОТМЕНЯ Решение №723/18.05.2021 г. на Административен съд – Бургас постановено по адм. дело № 1362/2020 г., в частта, с която преписката е изпратена на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията за изпълнение на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решението и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗПРАЩА преписката на администратора на лични данни – Агенцията по вписванията, за ново произнасяне по заявлението на Д. М. вх. рег. № 94-00-738/30.12.2019 г., в сроковете по чл. 12, ал. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), съобразно указанията на съда.

ОСЪЖДА Агенцията по вписванията да заплати на Д. М., ЕГН [ЕГН] сумата от 800 (осемстотин) лева разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията за присъждане в полза на Агенцията по вписванията на разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Виолета Главинова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Г. К. п/ Мария Николова