Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /ЗДРДОПБГДСРСБНА/.
Образувано е по касационна жалба от Т.Т от [населено място] чрез адв.А.И срещу решение № 5967 от 18.10.2018г., постановено по адм. дело № 1466/2018 г. по описа на Административния съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2-1154/09.01.2018 г. на Комисията за разкриване и достъпна документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /КРДОПБГДСРСБНА/. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. М. В административен съд да отмени съдебното решение и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решение № 2-1154/09.01.2018 г. на Комисията, в частта му, в която е установена и обявена принадлежност на Т.Т към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.
Редовно призован за съдебно заседание, Т.Т се явява лично и с адв. А.И, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно изложени в жалбата и устно – в хода по същество.
Ответникът, Комисия за разкриване документите и за обявяване принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, редовно призован, се представлява от юриск. Цветкова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно изложени в писмен отговор на жалбата и устно-в хода по същество.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 29, ал. 5 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № 2-1154/09.01.2018 г. на Комисията за разкриване и достъп на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА/ наричана за краткост Комисията/, с което е установена принадлежността на Т.Т към органите по чл. 1, ал. 1 от Закона в качеството му на секретен сътрудник – съдържател на явочна квартира.
За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Т.Т е лице, извършващо публична дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 8 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, а именно : член на УС на Българската федерация по лека атлетика за периода: 13.12.1991г.-17.03.1997г., поради което спрямо същия Комисията е компетентна да се произнесе с решение в смисъла на постановеното. За да установи принадлежността на касатора към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, Комисията се е позовала на събраните в административното производство доказателства, а именно : заверени копия на регистрационен дневник, картон обр. 6,, писмо вх. № 849/16.02.1990г. за унищожаване с протокол №146/ 30.01.1990г. секретните материали за Я/К „Икономист“, съставени на името на или относими към Т.Т, съдържащи повтаряща се и безпротиворечива информация за идентификационните данни на лицето, датата на вербуването му ; име и длъжност на вербовчика, качеството на вербуваното лице – съдържател на явочна квартира и псевдонима му. На база горните документи АССГ е приел за правилен и постановен в съгласие с материалноправните разпоредби на чл. 25, ал. 1, т. 3 от специалния закон акта на Комисията, с който е установена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от закона в качеството му на секретен сътрудник - съдържател на явочна квартира. АССГ, базирайки се и на показанията на разпитания по делото свидетел Б.В, както и на мотивите на Решение №4 от 26.03.2012 г. по к. д. №14/2011 г. на КС на РБ, е заключил, че за да се обяви принадлежност на едно лице към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е достатъчно само наличието на документи за това в архивите на ДС, без да се изисква проверяваното лице реално да е извършвало дейност по сътрудничество на тези органи.
Съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в следното :
Още с жалбата си Т.Т е оспорил изцяло описаните в обжалвания административен акт документи, на база на които Комисията е обявила принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона. С допълнителна писмена молба по делото от 12.04.2018 г., доуточнена устно в проведеното на същата дата открито съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя е прецизирал това оспорване : уточнил е, че оспорва Картон обр. 6, Писмо вх. №849/16.02.1990г. до МВР - Трети отдел-ДС и регистрационен дневник по съдържание, а Писмо вх. №849/16.02.1990г.- и по отношение положения върху него подпис, т. е. по отношение автентичността му. В противоречие с процесуалните разпореди / чл. 193, ал. 3 от ГПК, приложим на осн. чл. 144 от АПК / съдът е открил производство по оспорване само на автентичността на Писмо вх. №849/16.02.1990г. до МВР - Трети отдел-ДС, като е разпределил доказателствената тежест между страните за доказване на оспорването. По отношение направеното оспорване на съдържанието на трите документ - писмото, регистрационния дневник и картон обр. 6, съдът не е открил такова оспорване и не е разпределил тежестта за доказването му. Въпреки че е окачествил оспорените по съдържание документи като официални такива, съдът е заключил, че не следва да открива производство по оспорване съдържанието им, като тяхната материална доказателствена сила щяла да бъде обсъдена в съвкупност с всички събрани по делото доказателства в съдебното решение.
Съдът, вместо да приложи разпоредбата на чл. 193, ал. 2 ГПК вр. с чл. 144 АПК и да разпредели доказателствената тежест във връзка с оспорването съобразно правилото в ал. 3 на посочения законов текст, след като се произнесе по характера на оспорения документ, не е открил производство по оспорване съдържанието на трите документа с мотива, че, доколкото се оспорва съдържание, такова оспорване не следва да се открива. Мотивите на съда, за да откаже откриването на производство по проверка истинността на оспорените документи, съответстват на разбирането, че те са частни такива. От мотивите на протоколното определение от 12.04.2018г. обаче е очевидно, че становището на съда относно характера им е, че те са официални документи. При това разбиране за характеристиките на оспорените документи, съдът е бил длъжен да открие производство за проверка на тяхната истинност.
Оспорването на истинността на документ в случаите, когато той е официален диспозитивен документ, означава, че се оспорва неговата автентичност, т. е. че изявлението, материализирано в него, не е направено от посочения в него издател.
В случаите на официален свидетелстващ документ, оспорването на истинността му означава да се заяви, че той е неавтентичен или да се заяви, че е неверен, което в последния случай означава, че удостовереното в документа не отговаря на действителното фактическо положение.
Във връзка с направеното оспорване, съдът е следвало да съобрази и изрази становището си по делото относно характера на оспорените документи ( официални диспозитивни или официални свидетелстващи) и, ако приеме трите оспорени откъм съдържание документи, за официални удостоверителни такива / каквото е становището на настоящия касационен състав, да открие производство по оспорването им.
Едва след като формира извод относно характера на документите, въз основа на които е издадено оспореното решение на комисията и след провеждане на производството по реда на чл. 193 и сл. ГПК във връзка с оспорването им от жалбоподателя, съдът следва да се произнесе относно тяхната доказателствена стойност.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5967 от 18.10.2018г., постановено по адм. дело № 1466/2018 г. по описа на Административния съд – София град И
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с указанията, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. Решението е окончателно.