Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на А.Нй срещу решение № 668 от 6.02.2019 г. по адм. д. № 7595/2018 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подаденатата от него жалба срещу заповед № 8177ОЧ-36/02.07.2018 г. на началника на Гранично полицейско управление София, с която му е наложена принудителна административна мярка забрана за влизане и пребиваване в Р. Б за срок от 5 години, считано от 02.07.2018 г. до 01.07.2023 г.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не обсъдил всички фактически обстоятелства, свързани с правния спор за законосъобразността на оспорваната заповед. По делото са представени копие на нотариален акт; данъчна регистрация; удостоверение за актуално състояние, от които са видни трайни социални връзки с Р. Б, които писмени доказателства не са обсъдени и взети предвид от решаващия съд. Видно от жалбата и приложените към нея писмени доказателства, жалбоподателят притежава недвижимо имущество и фирма на територията на Р.Б.П му в България е свързано и с трите му непълнолетни деца и майка им / за която не е твърдял, че му е съпруга/, които живеят в имота му в България през лятото /3-4 месеца в годината/. При така наложената мярка ще бъде лишен от възможност да контактувам за продължителен период от време с децата си и връзката на децата с Р. Б ще бъде прекъсната за период от 5 години, тъй като води и отвежда семейството си всяка година в страната, за това и посещенията му са кратки и предимно през летните месеци. Счита, че несъобразяването на максималния срок на наложената мярката с евентуалните негативни последици върху непълнолетните деца се явява в противоречие с принципа на чл. 6, ал. 2 АПК, според който административният акт не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава. Непосочването на мотиви при налагането на максималния размер на мярката е съществен порок в законосъобразността на издадения административен акт. С жалбата са въведени доводи за немотивираност и несъразмерност на срока на наложената принудителна административна мярка, необсъдени от съда, като е посочено, че административният орган е наложил максималния размер на принудителната административна мярка - 5 години, без да изложи мотиви за това. Евентуално иска да се намали срока за който е наложена прнудителната административна мярка.

Ответната страна е представила писмен отговор. Сочи, че за периода 1.01.2011 г. - 12.09.2018 г. се установява влизане и пребиваване на чужденеца на териториятана страната общо 61 дни, за кратки периоди, предимно през летните месеци, не повече от десет дни. По отношение на децата му които идват в България на почивка и за които е написал, че живеят 3-4 месеца в годината в България не е налице забрана за влизане в страната и те идват в България с друг пълнолетен /майка им./ Обстоятелството, че има фирма и и че е баща на почиващи във ваканция деца не е основание да се приеме, че са засегнати правата и законните му интереси в по - голяма степен от необходимото. Видно от приложената справка от АИС „Граничен контрол“, жалбоподателят неколкократно е влизал и напускал територията на РБ, като съответно през 2009, 20 10 г. и последно 2011г. са му издавани и български визи, през 2012 г. е с гръцка виза, а от 2013 г. пътува в ЕС с издадена италианска виза. Последното регистрирано влизане в България е на 29.05.2018 г. и има регистрирано излизане от страната на 11.06.2018 г. през А. Б, 2 седмици преди да се опита да влезе отново в страната с неистинската словенска карта. Тези обстоятелства и умисъла на жалбоподателя, въпреки познаването на установения в закона ред, определя необходимостта за определяне на срока в рамките на максималния предвиден за забрана за влизане на територията на Р. Б, като справедлив и законосъобразно определен.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадено в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че действително, в обжалваната заповед е посочено само основанието по чл. 43з, ал. 1, без да се конкретизира т. 1, 2 или 3, което не обуславя незаконосъобразност на административния акт, доколкото в същия изрично е посочено, че се издава на основание чл. 42з, ал. 1, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ). С оглед на изричното посочване на нормата на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) и словесното изписване, че чужденецът е представил неистинска словенска лична карта, не може да бъде направен обоснован извод, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Обстоятелството на представяне на неистинска словесна лична карта не се оспорва от жалбоподателя, което се установява и от събраните по делото доказателства. В случая основанието е по чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ), а именно когато чужденецът е направил опит да влезе в страната или да премине през нея чрез използване на неистински или преправени документи, виза или разрешение за пребиваване. За неоснователни са приети доводите за нарушение на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ). Административният орган, при издаването на заповедта не е нарушил изискването за съобразяване на семейното положение на чужденеца, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява дори и евентуалното такова, че съпругата на жалбоподателя и неговите деца живеят на територията на Р.Б.Ат орган е съобразил продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Р. Б. В тази връзка като доказателство по спора е представена справка от автоматизираната информационна система „Граничен контрол“ за периода от 01.01.2008 г. до 12.09.2018 г. От съдържанието на посочената справка, което не е оспорено от жалбоподателя се установява, че влизанията на чужденеца в Р. Б са за много кратки периоди и са предимно сезонни, през летните месеци, с продължителност не повече от 10 дни, поради което не може да се обоснове нарушение на нормата на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ). Решението е правилно.

Неоснователен е доводът за липса на правни основания в оспорената заповед. Принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 42з, ал. 1 и ал. 3, във връзка чл. 10, ал. 1, т. 7, чл. 44 от ЗЧРБ. Както е приел съдът, посочването на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЧРБ конкретизира достатъчно ясно чл. 42з, ал. 1 от същия закон. Неоснователен е доводът за материална незаконосъобразност на решението по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. При налагане на мярката компетентният орган е отчел краткотрайността на пребиваване на чужденеца на територията на Р.Б.Л от възможност за ползване на ваканционен имот не е сред обстоятелствата, с които органът следва да се съобрази. Наложената с оспорената заповед мярка пряко не засяга интересите на децата на чужденеца да почиват в РБ, тъй като те се придружават от майка си и престоят им в България през годината е кратък, поради което забраната на руския гражданин да влиза в страната няма да се отрази върху правото му на личен и семеен живот. Независимо, че съдът не е обсъдил представеното доказателство за наличие на имот на чуждия гражданин в България, това не е довело до неправилност на решението, поради което не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основателни са доводите на ответната страна, че периодът за който е наложена принудителната административна мярка е пропорционален на извършеното нарушение, поради което законосъобразно е определен срока за който е наложена принудителната административна мярка. Не са налице касационни отменителни основания за отмяна на обжалваното решение. Съдът не може да определи вместо административния орган друг срок за който е наложена принудителната административна мярка, искането в тази насока на жалбоподателя е неоснователно.

Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 668 от 6.02.2019 г. по адм. д. № 7595/2018 г. на Административен съд София - град. Решението не подлежи на обжалване.