Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационни жалби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и на С.Б против решение № 194/09.01.2018 г., постановено по адм. д. № 7096/2017 г. на Административен съд – София-град. С решението дирекцията е осъдена да заплати на С.Б сумата от 300 лв., представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в периода 06.01.2017 г. – 17.07.2017 г., вследствие неосигурени адекватни условия в ЗО „Кремиковци“, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 50 000 лв.

Касаторът С.Б обжалва решението в частта, в която искът му е отхвърлен, с оплаквания, че размерът на обезщетението е малък. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да му се присъди пълният размер на претендираното обезщетение.

К. Г дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) обжалва решението в осъдителната му част, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че ищецът не е доказал реално претърпени вреди от посочените от него условия в ЗО „Кремиковци“. Моли се обжалваното решение да бъде отменено в осъдителната му част, като се отхвърли предявеният иск.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба на С.Б е неоснователна, а на ГДИН е основателна.

Върховният административен съд – трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни.

С обжалваното решение Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София е осъдена да заплати на С.Б сумата от 300 лв., представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в периода 06.01.2017 г. – 17.07.2017 г., вследствие неосигурени адекватни хигиенно-битови условия в ЗО „Кремиковци“, като искът е отхвърлен в останалата му част до пълния му размер.

Съдът е приел, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че ищецът е пребивавал в ЗО „Кремиковци“ от 06.01.2017 г. за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години. Съдът е установил, че лисвало наличието на достатъчна жилищна площ и денонощно ползване на санитарен възел, отопляването е било неподходящо, липсвало естествено осветление и достъп на чист въздух.

При така установени факти, съдът е приел за доказани претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на в ЗО „Кремиковци“, която е в териториалната структура на ГДИН. Съдът е посочил, че не е опровергана презумпцията на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, а е доказано нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, довело до уронване на човешкото достойнство. За претърпените вреди съдът е определил обезщетение съобразно чл. 52 ЗЗД в размер на 300 лв.

Решението е правилно. Не са налице посочените от страните касационни основания. Решението е изцяло съобразено с материалния закон.

Обосновани са изводите на съда, че за процесния период ищецът е бил подложен на унизително отношение поради липса на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, отопляването е било неподходящо, не е имало достатъчно проветряване и осветяване на затворническото помещение. Тези битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ предвижда обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Съдебната практика на националните съдилища и на Европейския съд по правата на човека в последните години е константна в смисъл, че недостатъчната площ на спалните помещения, лошото осветление, недостатъчният приток на чист въздух, липсата на санитарен възел и достъп до течаща вода кореспондират на понятието "нечовешко" и "унизително" отношение, като превишават целите на изтърпяване на наказанието. Поради това изводите за основателност на претенцията в частта за нарушение по смисъла на чл. 13 вр. чл. 3 от ЕКПЧОС са обосновани и се споделят от настоящия съдебен състав.

Държавата следва да гарантира, че лицето е задържано при условия, които са съвместими с човешкото му достойнство, че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не го подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото добро здравословно състояние е съответно обезпечено. При преценяване на условията на задържането, следва да се вземат предвид кумулативните последици на тези условия и срока на задържането.

Поради това съдът правилно е приел, че в случая са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ вр. § 48 ПЗР ЗИНЗС и чл. 284 ЗИНЗС за частично уважаване на исковата претенция. Правилни и обосновани в съответствие с доказателствата са изводите на първоинстанционния съд, че в настоящия случай е налице незаконосъобразно бездействие на администрацията на ЗО „Кремиковци“ при осъществяване на административна дейност, налице са настъпили вреди за ищеца, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразното бездействие.

Настоящият състав намира, че в конкретния случай решаващият съд, изхождайки от конкретно събраните в хода на процеса доказателства, правилно е изтълкувал както разпоредбите на закона, така и практиката на ЕСПЧ, отчитайки конкретните възражения и оплаквания на ищеца за характера на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет, както и предвид липсата на данни за настъпили вредни последици за него извън обичайните за лицата, поставени в такива условия, въз основа на което и след приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД е определил размер на обезщетението по справедливост. Мотивираният извод на съда за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и със закона.

Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора не следва да бъдат присъждани разноски на страните по делото.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 194/09.01.2018 г., постановено по адм. д. № 7096/2017 г. на Административен съд – София-град. Решението е окончателно.