Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищеца „ДН Авто“ООД/н/ чрез управителя Д.Н. срещу Определение № 966 от 21.-04.2020г. по ч. гр. д.№ 159/2020г. на САС, ГО, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу определение № 5483 от 15.10.2019г. по т. д.№ 6284/2016г. на СГС, с което производството по предявения срещу „ПИБ“АД иск по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ за признаване за установено, че вземанията на кредитора „ПИБ“, възникнали по договор за предоставяне на кредит № 311-1413 от 15.12.2006г. и анекси към него, в общ размер 647 232.21 лева, не съществуват, е прекратено на основание чл. 299, ал. 2 ГПК.

По делото е безспорно, че с влязло в сила на 15.06.2018г. решение по гр. д.№ 20224/2014г. на СГС /в. т.д. 1246/2017г. на САС, недопуснато до касационно обжалване с определение по т. д.№ 886/2018г. на І т. о/ по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е признато за установено, че „ДН Авто“ООД дължи при условията на солидарност на „ПИБ“АД по договор за кредит № 311-1413 от 15.12.2006 г., допълнен с шест анекса, главница в размер на 233 467, 83 евро, ведно със законната лихва от 1.10.2013 г. до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 17 616, 49 евро за периода 5.03.2012 - 3.09.2013 г., наказателна лихва в размер на 3 835, 62 евро за периода от 5.02.2013 г. до 30.09.2013 г. и такса в размер на 9235, 44 евро и разноски.

Сезирана с жалба на ДН Авто“ООД /н/ въззивната инстанция е споделила извода на първоинстанционния съд, че проведеното исково производство по чл. 422 ГПК е процесуална пречка за предявяване на иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ след като предмет на установяване с двата иска е вземането, основано на един и същ договор за кредит. Мотивирано е, че в отклонение от общото правило на чл. 694, ал. 1 ТЗ, висящото производството по чл. 422, ал. 1 ГПК изключва необходимостта за спорното вземане да бъде предявяван нов установителен иск - положителен или отрицателен; че признаването или отричането на вземането със сила на пресъдено нещо ще бъде постигнато с влизане в сила на решението по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, което по разпореждане на чл. 637, ал. 4 ТЗ, ще има установително действие в отношенията между длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността, каквото е действието и на влязлото в сила решение по иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ. Въззивният съд е изложил, че задължителната съдебна практика е в смисъл, че при наличие на висящо производство по чл. 422, ал. 1 ГПК предявеният по-късно иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ е недопустим при условие, че предмет на установяване с двата иска е дължимостта на едно и също вземане. Преценено е, че доводът за разлика в цената на двата иска не обуславя различен извод, след като основанието на вземането е едно и също – договор за кредит № 311-1413 от 15.12.2006 г.

Частният жалбоподател иска атакуваното определение, потвърждаващо прекратяването на производството по делото, да бъде отменено. Твърди, че въззивната инстанция не е обсъдила значителните разлики между претенциите по чл. 422 ГПК и по чл. 694 ТЗ, характера и предмета на исковете и участващите страни - искът по чл. 422 ГПК е с цена 264 155.38 евро и е предявен срещу двама ответници Д. Н. и „ДН Авто“ООД, а предмет на иска по чл. 694 ТЗ е сумата 647 232.21лв., колкото е размерът на включеното в списъка на приетите вземания вземане на банката. Изложени са съображения за неправилност на определението, основани на тълкуването на жалбоподателя на спецификите на производството по несъстоятелност.

В изложението по чбл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:

1/Може ли да продължи производството по иска по чл. 422 ГПК, спряно при условията на чл. 637 ТЗ, ако вземането е предявено в производството по несъстоятелност и е включено в одобрения от съда списък по чл. 692, ал. 4 ТЗ.Пва се на противоречие на изводите в обжалваното определение с Определение № 684 по ч. т.д.№ 2634/2015г. на 2 т. о. /в което даденото разрешение е, че откриването на производството по несъстоятелност срещу ответника по иск по чл. 422 ГПК е основание за спирането му - чл. 637, ал. 1 ТЗ; резултатът от предявяването на вземането на кредитора в производството по несъстоятелност е определящо за развитието на спряното производство: ако вземането бъде прието при условията на чл. 693 ТЗ с включване в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 692 ТЗ, спряното производство се прекратява; в хипотеза ако вземането не бъде прието или бъде оспорено от длъжника или от друг кредитор, след изчерпване на процедурата по чл. 692 ТЗ, производството следва да бъде възобновено и да продължи/ и с решение № 91 по т. д.№ 19/2009г. на 1 т. о. на ВКС.

2/Какъв е обхватът на проверката, извършвана от съда по отношение евентуална идентичност на исковете по чл. 422 ГПК и чл. 694 ТЗ. Касаторът счита, че са налице съществени различия - в размера, в характера и предмета на исковете и в участващите страни. Счита, че следва да се „изискат необходимите документи“, за да се разграничат двете претенции като разликата в цената на исковете „не се преодолява дори и при преизчисляване на сумите само в лева или само в евро“ и без изясняване на разликите не може да се счита за установен идентитета между исковете по чл. 422 ГПК и чл. 694 ТЗ.Пва се на несъответствие на изводите на САС по този въпрос с указанията, относно обхвата на действията по изследване на въпроса за идентичността на двете претенции, дадени в определение № 684 по ч. т.д.№ 2634/2015г. на 2 т. о. на ВКС и определение № 483 по ч. т.д.№ 1827/2014г. на 2 т. о. на ВКС.

3/Може ли решаващият съд да основе изводите си само на избрани от него доказателства и доказателствени средства без обсъждане на всички събрани доказателства, доводи и възражения на страните в тяхната цялост и взаимовръзка. Допълнителната предпоставка въвежда с позоваване на ТР №1 от 17.07.2001г. на ОСГК.

В писмен отговор насрещната страна „Първа инвестиционна банка“ АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на частната касационна жалба.

Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно:

Първият въпрос по съществото си е недопустим опит за ревизия на съдопроизводствените действия, предприети по приключилото с влязло в сила решение производство по реда на чл. 422 ГПК.

Поддържаният в настоящото производство довод е, че вземането на банката е включено в списъка на приетите от синдика вземания, настоящият жалбоподател - длъжник в производството по несъстоятелност е подал възражение, което е счетено от съда за неоснователно, поради което е следвало производството по чл. 422 ГПК да бъде прекратено и длъжникът да отрече правата на банката като предяви отрицателния установителен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ, който неправилно е счетен от съдилищата за недопустим.

В конкретния случай производството по несъстоятелност по отношение на частния касационен жалбоподател е открито с решение от 26.10.2015г. - в хода на образуваното през 2014г. производство по чл. 422 ГПК, в което е взел участие и синдикът на дружеството. Следователно, резултатът от предявяването на вземането, включването му в одобрения от синдика списък на приетите вземания, както и фактът на оспорването от длъжника на приетото вземане е зачетен като производството по чл. 422, ал. 1 ГПК е продължило с участието на синдика - т. е. това исково производство не се е развило в противоречие с разясненията в цитираните от жалбоподателя актове на ВКС. В тази хипотеза защитата на длъжника се реализира не чрез иницииране през юли 2016г. на ново производство по чл. 694, ал. 1 ТЗ, а във вече образуваното и висящо производство по установителния иск като продължение на заповедното. Жалбоподателят не разграничава хипотезите, очертани в определението по ч. т.д.№ 2634/2015г. като не зачита факта, че е налице процесуална пречка за прекратяване на производството по чл. 422 ГПК - оспорване на приетото вземане на банката от длъжника; ако длъжникът не беше оспорил приетото вземане, производството по чл. 422 ГПК би подлежало на прекратяване, но и длъжникът не би имал право да предяви иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ Неправилна е тезата, че „производството по установителния иск по чл. 422 ГПК следва да се прекрати и да остане висящо само производството по чл. 694 ТЗ“. Неоснователна е и тезата, че с прекратяване на производството по счетения от съдилищата недопустим на основание чл. 299, ал. 2 ГПК иск, кредиторът ще разполага с едно „допълнително производство за своето вземане - това по чл. 422 ГПК“, а длъжникът „остава без никакво средство за защита срещу включеното в списъка вземане на банката ако се прекрати производството по чл. 694 ТЗ“

Както се посочи, в настоящото производство по чл. 694, ал. 1 ТЗ е недопустимо да се извършва проверка на процесуалните действия, извършени по гр. д.№ № 20224 по описа за 2014 на СГС, приключило с влязло в сила решение, недопустима е и ревизия на това решение. Същественото е, че защитата - правата които длъжникът е могъл да защити в образуваното преди откриване на производството по несъстоятелност дело по чл. 422 ГПК, е идентична на защитата, която осигурява производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ, но законът не допуска, ако е изчерпан редът по чл. 422 ГПК, длъжникът да оспорва приетото вземане чрез специалния иск в производството по несъстоятелност. Предмет на защита са едни и същи права - оспорване съществуването на вземането на банката по процесния договор за кредит, независимо от качеството на длъжника като ответник в производството по предявения от банката положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и от качеството му на ищец по отрицателния установителен иск в производството по несъстоятелност по чл. 694, ал. 1 ТЗ. Длъжникът е упражнил защитата си в производството по чл. 422 ГПК и не разполага с паралелна такава по чл. 694, ал. 1 ТЗ. Както се посочи невярна е тезата, че банката разполага с „допълнително производство“ /това по чл. 422 ГПК/ за своето вземане, което веднъж е било включено в списъка на приетите вземания, тъй като жалбоподателят не отчита законовата разпоредба на чл. 693 ТЗ - че оспорено с възражение вземане не е прието вземане по смисъла на чл. 693 ТЗ ако е предмет на установителния иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ, чийто аналог е искът по чл. 422 ГПК, предявен от кредитора преди откриване на производството по несъстоятелност, производството по което е възобновено при предпоставките, предвидени в закона

Същественото е, че изводите на съдилищата за недопустимост на заведения след приключване на спора по чл. 422 ГПК с влязло в сила решение, иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ са съобразени с решението по т. д.№ 1562/2015г. на 1 т. о. на ВКС и с цитираното в него определение по ч. т.д.№ 1827/2014г. на 2 т. о. - „Когато предмет на установяване е едно и също вземане, искът по чл. 422 ГПК, предявен преди откриване на производството по несъстоятелност на ответника, е идентичен с иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ и като предявен по-късно, последният е недопустим. От това пряко произтича неоснователността на искането за допускане на частното касационно обжалване по първия поставен въпрос, тъй като резултат от касационния контрол не би могъл да бъде различен от постановения с обжалваното и потвърденото с него определение.

Що се касае до въведените във втория и третия въпрос съображения във връзка със изследване дали вземането, предмет на двата иска е едно и също следва да се посочи, че отсъствието на идентичност е изключено на база въведените доводи за: участвалите страни и признатата с решението по иска по чл. 422 ГПК солидарна отговорност на несъстоятелния търговец и неговия управител; и по отношение „характера и предмета на спора“ по двете дела.

По доводите за отсъствие на такава тъждественост по отношение на цената на иска следва да се има предвид, че самият жалбоподател не посочва в цифров израз твърдяното несъответствие, не сочи на база какви изчисления поддържа довода си, че „разликите в цената на исковете не се преодоляват дори и при преизчисляване на сумите само в лева или само в евро“. По делото не е представен списъкът на предявените пред синдика от банката вземания по процесния кредит, за да се види предявеното вземане по конкретните пера и размер, но от другите материали може да се установи, че искът, предявен по реда на чл. 422 ГПК е уважен за сума с левова равностойност 498 582.47 лв., като следва да се има предвид, че върху главница в размер на 233 467, 83 евро е присъдена и законната лихва от 01.10.2013г. до окончателното изплащане, която за периода до 26.10.2015г. е натрупана в размер на левова равностойност 97 315.39 лв.; още 10 800лв. е законната лихва върху същата главница за периода 26.10.2015г. до 19.01.2016г. Към тези суми следва да се прибавят и разноските на водените заповедно и исково производство - още 40 536.81лв.

Искане за събиране на „такива“ доказателства жалбоподателят не е заявил нито пред първата, нито пред втората инстанция, поради което формално е позоваването на противоречие с цитираната съдебна практика.

Третият въпрос не е правен, а съставлява касационно оплакване за процесуално нарушение поради „необсъждане на доказателства“, които не са и посочени, съотв.

На насрещната страна следва да бъдат присъдени поисканите разноски за изготвяне отговора на частната касационна жалба от юрисконсулт с представеното пълномощно в размер на 50лв.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на Определение № 966 от 21.-04.2020г. по ч. гр. д.№ 159/2020г. на САС, ГО.

Осъжда „ДВ Авто“ООД/н/ да заплати на „Първа инвестиционна банка“АД сумата 50лв. разноски за производството.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: