Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 5185749/08.11.2019 г. по описа на Софийски районен съд, подадена от Александър П. М., чрез адв. М. Г., за отмяна на влязло в сила решение № 33320 от 06.02.2019 г. по гр. д. № 35433/2014 г. на Софийски районен съд, 73-ти състав. С посоченото решение са уважени предявените от „Ростор – Заложна къща“ ЕООД срещу А. П. М. искове по чл. 207 ал. 1, т. 2, вр. чл. 211 КТ за сумата от 37119, 00 лв., представляваща обезщетение за пълния размер на претърпените вреди от липсите на движими вещи, които са поверени на ответника по силата на осъществяваните от ответника трудови функции по договор от 15.03.2013 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 30.06.2014 г., до изплащане на сумата, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1208, 78 лв. – обезщетение за забава за периода 06.03.2014 – 30.06.2014 г., като ответникът е осъден да заплати и съдебно-деловодни разноски в размер на 3583, 11 лв.

В молбата се поддържа, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на решението на Софийски районен съд, тъй като молителят е бил лишен от право на участие в процеса поради факта, че всички призовки и съобщения по делото са били изпращани на чужд адрес и получавани от лице без представителна власт.

В срока за отговор насрещната страна „Ростор – Заложна къща“ ЕООД поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна. Направено е възражение, че призовките и съобщенията до А. М. са получавани от М. М. в качеството и на пълномощник, което е било удостоверено от призовкаря.

Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, видно от разписка, издадена от молителя за получаване на незаверен препис от делото от 19.08.2019г., съдържаща се на л. 332 от първоинстанционното дело. Молителят е процесуално легитимиран да иска отмяна на процесното съдебно решение, тъй като е страна по делото, по което то е било постановено.

По същество настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна е основателна, защото е било нарушено правото на участие на молителя по делото чрез нередовно призоваване. Както призовката за първото съдебно заседание, така и решението по делото са връчени чрез М. М. като пълномощник, без обаче последната да има представено по делото пълномощно или да е посочена като съдебен адресат, съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК. Нарушена е императивна разпоредба на закона, поради което призоваването е нередовно, което е довело до накърняване правото на молителя на участие в процеса, от което пък следва, че молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е основателна и следва да се уважи.

Неоснователно е възражението на ответника, че призовкарят е удостоверил представителната власт на М. М., защото в чл. 44 ГПК не му е дадена такава удостоверителна компетентност. Призовкарят удостоверява факти с правно значение в кръга на службата си, а именно в предвидените изчерпателно изброени случаи на чл. 44 ГПК.Уяване на представителна власт е извън правомощията му, а и това е правна последица, за възникването на която следи съдът, защото това е правен извод по приложение на закона, а не юридически факт.

Делото следва да се върне на първоинстанционния съд от фазата на провеждане на първото съдебно заседание.

Воден от горното, ВКС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ влязло в сила решение № 33320 от 06.02.2019 г. по гр. д. № 35433/2014 г. на Софийски районен съд, 73-ти състав на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и връща делото на друг състав на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на провеждане на първото съдебно заседание по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: