№ 63

София, 03.02.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П. Ч: И. П. М РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 3377 по описа за 2020г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, представлявано от изпълнителния директор, чрез процесуалния представител А. против въззивно решение № 127 от 12.06.2020г. по в. гр. д. № 191/2020г. на Окръжен съд Добрич, с което е потвърдено решение № 1344 от 9.12.2019г. по гр. д.№ 2815/2018г. на Районен съд Добрич, като е отхвърлен предявения иск за осъждане на Н. С. К. да заплати сумите от 24 694.22лв., главница по договор 08/531305/0044536 от 29.05.2015г. за предоставяне на държавна помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците, ведно със законната лихва считано от 10.03.2017г., от 3 906.96лв., представляваща лихва за забава по договора за периода 2.06.2015г. до 10.03.2017г. и 329.23лв., лихва за забава върху вземането по анекса за периода 21.12.2015г. до 10.03.2017г., за които е издадена въз основа на извлечение от счетоводни книги заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 559 от 31.03.2017г. по ч. гр. д.№ 864/2017г. на РС Добрич и са присъдени разноски.

В изложението към касационната жалба, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, по следните четири въпроса: 1. Следва ли земеделски стопанин да не търпи никакви санкции, след като е налице неизпълнение на дейностите, за които е поел ангажимент за пет последователни години...