О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 41

Гр. София, 01.02.2021 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н гр. дело № 1808 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби: касационна жалба вх.№ 2231 от 19.03.2020 г., подадена от В. Г. С. чрез адвокат Д. В. от АК - В., и касационна жалба вх.№ 2273 от 24.03.2020 г., подадена от Ц. П. Ш. чрез адвокат Н. Н. от САК, които са насочени срещу въззивно решение № 13 от 21.01.2020 г. по в. гр. д.№ 510/2019 г. на Окръжен съд-Ловеч.

В касационна жалба на В. Г. С. са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси: 1. Допустимо ли е въззивен окръжен съд да не разгледа частна жалба за добавяне в делба на невключен от ищеца имот; 2. Законосъобразно ли въззивният окръжен съд - Ловеч е приел за недействителен валидно направен отказ от наследство от 17.01.2012 г.; 3. Допустимо ли е качеството недействителност (или действителност) на вписан отказ от наследство да зависи от наличие (или отсъствие) на друг едностранен частноправен документ на титуляра на отказа, в частност – едностранна разписка за обезпечение на ангажимент, свързан с едностранен отказ от наследство; 4. Следва ли да се приеме тълкуване на Окръжен съд - Ловеч, че едностранният отказ от наследство от 17.01.2002 г. е недействителен, вследствие на,, приемане” на наследство,...