Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ГЕЙТ“ ЕООД, ЕИК 101045501 срещу решение № 2844/18.12.2019 г. по гр. д.№ 1273/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3880/14.08.2018 г. по гр. д.№ 286/2017 г. на Окръжен съд-Благоевград в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца против Регионална дирекция по горите-Благоевград иск по чл. 108 ЗС за недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор. ... в сграда по кадастралната карта на Благоевград на основание постановление № 769/17.11.2005 г. по търг. д. № 305/2004 г. ОС-Благоевград, по чл. 717з ТЗ, влязло в сила на 24.11.2005 г. и е отменено същото решение в частта, с която е признат за неистински документ акт за публична държавна собственост №. ... г. и вместо това искането на „ГЕЙТ“ ЕООД за това е отхвърлено.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 17а ЗППДОП отм. и чл. 17, ал. 3 ЗППДОП отм., нормите, уреждащи непаричнаа вноска от държавата в търговско дружество с държавен капитал, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на събраните доказателства, чл. 231 ТЗ, и за необоснованост на извода, че процесния обект – трети етаж от административна сграда е отнет от ДФ“Парангалица“ и е предаден на Регионална дирекция по горите, че не е оценяван при увеличението на капитала.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал. 1 т. 1-3 и ал. 2 ГПК по въпроси, които ще се разгледат по-долу..

Ответникът по касация Регионална дирекция по горите-Благоевград оспорва касационната жалба и допускането до касация, тъй като счита, че решението е съобразено със съдебната практика и доказателствата по делото и не е налице очевидна неправилност.

Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез областен управител на Област - Благоевград оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване поради това, че решението е съобразено със съдебната практика, защото не са доказани предпоставките за придобиване по чл. 17а ЗППДОП отм. и елементите на фактическият състав на увеличение на капитала на „Парангалица“ ЕАД.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Приета е за установена следната фактическа обстановка.

Ищецът „ГЕЙТ“ ЕООД се позовава на постановление № 769/17.11.2005 г. по търг. д. № 305/2004 г. ОС-Благоевград, влязло в сила на 24.11.2005 г. С това постановление на основание чл. 717з от ТЗ, съдът е възложил на „ГЕЙТ“ ЕООД. вещите и имуществените права, включени в масата на несъстоятелността на Парангалица. ЕАД /н/, Благоевград. Ищецът счита, че дружеството, чийто имуществени права е придобил е било собственик на процесния имот на основание чл. 17а ЗППДОП отм.,

Допълнително ищецът е уточнил и това е залегнало в доклада по делото, че „Парангалица“ АД е придобила спорния етаж от държавата, а не от ДФ“Парангалица“, която не го е притежавала.

О. Р дирекция по горите се позовава на това, че имота й е предоставен от държавата за управление. Евентуално се позовава на придобивна давност от името на държавата.

С решение № 98/26.06.1989 г. на МС, на основание чл. 11, ал. 3, т. 1, б. а от Указ № 56 за стопанската дейност са прекратени стопански организации, между които и Горскостопански комбинат Благоевград и е образувана държавна фирма Парангалица, която поема пасивите и активите към 30 юни 1989 г. на прекратените със същото решение организации, сред които е и Горскостопански комбинат Благоевград. В изпълнение на заповед № 81/09.04.1991 г. на председателят на Комитета по горите при МС, с която се създават Районни дирекции по горите към регионите, на 31.05.1991г. между Районна дирекция по горите Благоевград. и ДФ „Парангалица” е подписан разделителен протокол по баланса към 31.03.1991 г. В него е посочено, че Районната дирекция по горите /РДГ/ приема от ДФ „Парангалица” всички основни средства с първоначална стойност 877255 лв. и остатъчна стойност 653298.83 лв. и изхабяване 223956.17 лв. Посочено е изрично, че Районната дирекция на горите след преценка за задоволяване на нуждите си, предоставя за ползване на фирма „Парангалица” трети етаж и магазина на сградата на Районна дирекция по горите. Свидетелите потвърждава, че ръководителите на двете организации се разбрали отделената фирма „Парангалица.” да извършва административната си дейност в сградата на РУГ, тъй като персонала е бил от хора, работещи преди това в регионалното управление на горите.

Със заповед № К-576/06.07.1993 г. на председателя на Комитета по горите /листи 334-335 / ДФ “Парангалица“. е преобразувана по реда на ЗППДОП в търговско дружество Парангалица“ АД с държавно имущество, което поема активите и пасивите и другите задължения на ДФ „Парангалица” по баланса към 30.06.1993г. Преобразуването е вписано в търговския регистър при Окръжен съд Благоевград с решение № 2841/21.07.1993 г. по ф. д. № 2327/1993 г. Със заповед № К-781/11.04.1997 г. на председателя на Комитета по горите, „Парангалица“ АД е преобразувана в „Парангалица“ ЕООД.

Със заповед № РД-41-161/16.03.1999 г. на Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа са преобразувани горските стопанства в района на Регионалното управление по горите Благоевград, като са отделени стопански дейности, описани в т. 5, и заедно с обслужващия тази дейност капитал /активи и пасиви/ са предадени на новообразуваните еднолични акционерни дружества, между които и „Парангалица“ ЕООД. С т. 7, б. а от тази заповед третият етаж от административната сграда на [улица] Благоевград се изземва от РУГ Благоевград и се прехвърля безвъзмездно на Парангалица. ЕООД, като е заповядано този имот да се включи в капитала на дружеството.

Със заповед № РД-41-177/22.03.1999 г. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа е преобразувал „Парангалица“. ЕООД в ЕАД с държавно имущество и е увеличил капитала му от 5000 лв. на 50 000 лв. Тези промени са вписани с решение № 1076/08.04.1999 г. на ОС-Благоевград.

Със заповед № РД-41-409/17.05.2000 г., издадена от заместник-министъра на земеделието и горите е отменена т. 7. „а“ от заповед № РД-41-161/16.03.1999 г. С писмо № -56-02-61 от 28.05.2000 г. /на л. 412 от гр. д.№ 133/2014 на БОС,т.ІІ/ на МС, Държавна агенция по горите до областен управител е поискано актуване на имота административна сграда на [улица] в Благоевград като публична държавна собственост, предоставена за управление на Регионална дирекция по горите-Благоевград. Акт за публична държавна собственост е съставен и в него е отразено предоставянето на имота на РДГ. С исковата молба е представено писмо изх.№ 06-00-1386/15.08.2000 г. /листи 21-22 / министърът на земеделието и горите В. В. е поискал от управителя на област Благоевград, на основание §15а от ПЗР на ЗППДОП, чл. 144, ал. 1 и чл. 148, ал. 3 от ППЗДС, да актува процесния имот на „Парангалица“ ЕАД, включен в капитала и баланса на дружеството, съобразно представени документи от него.

По делото няма представен АДС, в който да е отразено, че имота е предоставен на ДФ„Парангалица“ или на търговско дружество със същото име. С акт за държавна собственост №. ... г. е актувана като държавна собственост административна сграда на три етажа и пристройка адм. битова сграда и технически кабинет, намиращи се на [улица], Благоевград. В графа 21 на акта е вписано, че имотът е предоставен за оперативно управление на Горскостопански комбинат Благоевград. Със строително разрешение № 231/28.08.1971 г. е разрешено на Горско промишлено предприятие да надстрои четвърти етаж на административната сграда / процесният трети над магазин/. Тази сграда е построена 1959 г. в имот 1995 по плана от 1955 г., който е записан в разписната книга на държавата и е въведена в експлоатация през 1960 г. С разрешение за строеж № 152-1/30.05.1983 г. е разрешено на МГГП-Горско стопански комбинат да извърши строителство на стопанско-битова пристройка към съществуващата сграда на посочения адрес по одобрен проект от 15.12.1981 г. По планът от 1973 г., процесната административна сграда на три етажа попада в парцел. ..., кв.. ..., отреден за имот. ..., записан на Окръжно горско стопанство. По планът от 1994 г., процесната сграда попада в имот. ... от кв.. ..., отреден „за административна сграда на Горски комбинат“ в северната част. Кадастралната карта на Благоевград е одобрена 2006 г. и процесният обособен обект – трети етаж от административната сграда е с идентификатор. ...

С акт за публична държавна собственост №. ... г. спорният имот е актуван като публична държавна собственост. В графа 10 на акта е посочено, че правото на управление върху този имот е предоставено на Държавната агенция по горите, за нуждите на Регионална дирекция по горите Благоевград, въз основа на стр. разрешение № 231/28.03.1971 г. и стр. разрешение № 152/30.05.1983 г. на ОбНС Благоевград. В графа 9 на този АПДС № 1862/08.07.2008 г. е посочено, че по-рано съставеният акт за същия имот е акт за държавна собственост №. ... г. В графа 21 е посочено, че имотът е предоставен за оперативно управление на Районна дирекция на горите, В този акт е посочено, че административната битова сграда на три етажа с магазин в партера е актувана на основание заповед № 258/11.04.1992 г. на председателя на Комитета по горите.

От заключението на ССЕ с в. л. Т. се установява, че през месец януари 2000г. е изготвена пазарна оценка на ДМА собственост „Парангалица“ ЕАД, в която е посочено, че по сметка 203 „сгради” са заведени два обекта-административна канцелария –Благоевград. и сграда за канцелария – Кресна, но е оценена и трета сграда - „адм. сграда –Благоевград, [улица], чиято оценка е за 35200лв., като е отразено, че по баланса тази сграда фигурира за периода от 31.12.1999г. до 31.03.2000г. След тази дата имотът според вещото лице не е включен в баланса и не са му начислявани амортизации. В хода на делото по несъстоятелността на „Парангалица“ ЕАД е изготвена пазарна оценка на активите на дружеството по счетоводен баланс към 30.06.2004г., но процесния обект не е оценяван, като актив на дружеството, респективно не е включена и в документите по търга - не е включен в описанието на имуществото по чл. 717а, ал. 1 ТЗ.

При тази фактическа обстановка, първоинстанционният ОС-Благоевград, е приел, че в имуществото на „Пангалица“ АД е бил включен и процесния имот със заповед № РД-41-161/16.03.1999 г. на Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа. Приел е, че е вписано преобразуването в АД и увеличение на капитала с решение № 1076/08.04.1999 г. на ОС Благоевград/ и че издадената по-късно заповед № РД-41-409/17.05.2000 г. от заместник-министъра на земеделието и горите, с която е отменена т. 7а от заповед № РД-41-161/16.03.1999 г. е без правно значение, тъй като вече е било вписано образуваното търговско дружество и съгласно чл. 2 ал. 4 ЗДС имотите на търговските дружества не са държавна собственост, дори държавата да е била единствен собственик на капитала преди преобразуването им т. е. представителя на изпълнителната власт не може да се разпорежда чрез административен акт с тях.

Искът по чл. 108 ЗС обаче е отхвърлен от първоинстанционния съд, защото е прието, че процесната сграда не е била предмет на прехвърляне с постановление № 769/17.11.2005 г. по търговско дело № 305/2004 г. ОС-Благоевград, т. е. ищецът не е придобил право на собственост върху нея. На основание чл. 717з от ТЗ са възложени на дружеството-ищец вещите и имуществените права, включени в масата на несъстоятелността на „Парангалица“ ЕАД /н/, но процесният имот не е бил включен в нея. Съдът се е мотивирал с нормата на чл. 744 ал. 1 т. 2 ТЗ и се е позовал на Решение № 91 от 11.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 810/2010 г., I т. о. Посочил е, че по този ред не се прехвърля съвкупност от права и задължения, както при продажба на наследство, защото задълженията се погасяват по друг начин..

Тъй като е било открито производство по оспорване на акт за публична държавна собственост №. ... г. досежно отразеното в графа 10 на акта, че правото на управление върху този имот е предоставено на Държавната агенция по горите, за нуждите на РДГ Благоевград въз основа на строително разрешение № 231/28.03.1971 г. и строително разрешение № 152/30.05.1983 г. на ОбНС Благоевград, с решението е прието, че е неистински документ това отразяване предвид извода, че имота е включен в имуществото на несъстоятелното дружество. За такова е прието и отразеното, че имота е публична държавна собственост и че правото на управление върху този имот е предоставено на Държавната агенция по горите, за нуждите на Регионална дирекция по горите Благоевград.

Въззивният съд е приел, че със заповед № 81/09.04.1991 г. на Комитета по горите при МС, и подписаният разделителен протокол на 31.05.1991 г. между Районна дирекция по горите Благоевград. и ДФ „Парангалица” е извършено разпределение на ДМА на ДФ Парангалица по баланса към 31.03.1991 г. въз основа на които е отнето правото на стопанисване и управление върху процесния трети етаж от ДФ“ Парангалица“ и е предоставен на РДГ, като държавната фирма е получила само правото да го ползва, поради което този етаж не е бил никога отразяван в балансите на ДФ“Парангалица и в „Парангалица“ АД след преобразуването й през 1993 г., т. е. към момента на преобразуването, процесният имот не е бил предоставен за стопанисване и управление в държавната фирма, поради което не е бил част от капитала на преобразуваното АД с държавно имущество и не е придобит на основание чл. 17а ЗППДОП. Приел е, че на основание т. 7 б.“а“ от заповед № РД-41-161/16.03.1999 г. на Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа, процесният трети етаж от административната сграда не е прехвърлен на „Парангалица“ АД и не е включен в капитала, тъй не е завършен фактическият състав за увеличение на капитала – направено е вписване на увеличението на капитала, но имота не е включен в ДМА, не е описан в дружествения договор, не е бил надлежно оценен и затова не е бил включен в описа за предаване на ДМА, което кореспондира на отвяната за т. 7, б. „а“ от заповедта от 16.03.1999 г. със заповед № РД-41-409/17.05.2000 г. Въззивният съд се е позовал и на отразяванията в актовете за държавна собственост относно това на кой е предоставен имота за стопанисване и управление: в АДС от 1986 г., гр. 21 е вписано, че административната сграда е предоставена за оперативно управление на Горскостопански комбинат Благоевград; в акта за публична държавна собственост от 2008 г., имота е записан като предоставен за управление на Държавна агенция по горите, в АДС №. ... г., гр. 9 е вписано, че имота е предоставен за оперативно управление на РДГ, което е свързано с протокола от 31.05.1991 г. и предхождащата го заповед № 81/09.04.1991 г. Тази констатация е свързана и с установеното от ССЕ, че процесния имот с идентификатор. ... не е бил включен в баланса на преобразуваната ДФ през 1993 г.

Въззивният съд е приел, че процесният трети етаж не е внесен и като апорт в капитала на „Парангалица“ ЕАД или ЕООД, защото не е приключил фактическият състав за апортиране на държавен имот в капитала на търговско дружество, което е с повече от 50 % държавно или общинско участие. Според съда, към 1999 г. фактическият състав включва: решение на органа по чл. 10, ал. 1 от Правлиника за реда за упражняване правото на собственост на държавата /ПРУПСД отм. за внасяне на конкретен имот, увеличение на капитала на дружеството и изменение на дружествения договор и вписване на тези нови обстоятелства в търговският регистър, от който момент настъпва вещно правният елемент. В конкретния случай е извършено вписване на увеличението на капитала, но имота не е включен в ДМА, не е описан в дружествения договор, не е бил надлежно оценен и затова не е бил включен в описа за предаване на ДМА, което кореспондира на отвяната за т. 7, б. „а“ от заповедта от 16.03.1999 г. със заповед № РД-41-409/17.05.2000 г. Тъй като имота не е бил включен в капитала и не е отразен в баланса на „Парангалица“ ЕАД към датата на обявяването на дружеството в несъстоятелност – 25.04.2004 г. не е включен и в масата по несъстоятелността и не е платен от дружеството-ищец, поради което не е била предмет на публичния търг и не е възложена на обявения за купувач „ГРЕЙТ“ ЕООД.

По изложените съображения, въззивната инстанция не е възприела изводът на ОС-Благоевград, че „Парангалица“ ЕАД се легитимира като собственик на процесния обект на основание чл. 17а ЗППДОП и е формирала обратен извод. Противен извод е направен и относно това дали процесния обект е прехвърлен с търгът по чл. 712 ТЗ. Въззивният съд е приел, че продажбата по чл. 717, ал. 2 ТЗ от синдик на масата на несъстоятелността като цяло включва цялата съвкупност от вещни и имуществени права, включени в масата на несъстоятелността. Но постановлението за възлагане е влязло в сила и е стабилизирано както и решението на съда по несъстоятелността и не може да се ревизира, а всички вещи и имуществени блага, които са включени в масата по несъстоятелността преминават в собственост на купувача независимо от степента на индивидуализацията им, но е прието, че процесният имот не е част от масата по несъстоятелността и не се обхваща от прехвърлителното действие на постановлението по чл. 717з ТЗ.

С изложените мотиви е потвърдено решението, с което е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС. Тъй като е прието за недоказано оспорването на АДС от 2008 г., досежно отразеното в графа 10 от него, решението на първата инстанция е отменено в тази част.

Първата група въпроси, които поставя касатора се отнасят до предоставянето на държавен имот за стопанисване и управление, като са формулирани пет въпроса: Отговор на първия въпрос е даден в мотивите към т. 2Г към ТР № 4/2014 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, където е разяснено, че предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление на държавните предприятия се е извършвало с административни актове, с които при образуването на държавно предприятие е определяно имуществото, с което то ще извършва стопанска дейност с оглед определения му предмет на дейност, или с административни актове, с които след образуването на държавното предприятие допълнително са му преразпределяни и предоставяни държавни имоти за дейността. В рамките на възникнал гражданско-правен спор обаче предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно предприятие може да бъде доказано както чрез преки доказателства /самият административен акт за предоставяне на това право/, така и с непреки доказателства: актове за държавна собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни. Приетото от въззивният съд е в съответствие с тези мотиви, не им противоречи. По делото е доказано, че процесната административна сграда след създаване на ДФ“Парангалица“ е била преразпределена на основание заповед № 81/09.04.1991 г. на председателя на Комитета по горите към МС, с която са образувани Регионални дирекции по горите – местни структури на държавен орган. Следователно преразпределението на имуществото и отнемането на процесния обект от ДФ“Парангалица е станало въз основа на заповед на държавен орган – Комитета по горите към МС и е доказано в гражданското производство с разделителния протокол. Затова този имот не е включена в капитала на ДФ „Парангалица“ при преобразуването й в ЕАД с държавно имущество през 1993 г. Противен извод не следва от никакво писмено доказателство. Балансът към 1993 г. не е запазен, а запазените от следващите години включват само обща стойност на сгради. В този смисъл е неприложимо към спора Р № 274/30.05.2019 г. по гр. д.№ 3216/2018 г. на ВКС, І гр. о. В АДС от 1986 г. и в актуализираният АДС от 1992 г. имота не е записан като предоставен на ДФ “Парангалица“ за стопанисване и управление или на правоприемника й ЕАД, което се потвърждава и от последващите действия на министъра на земеделието и горите от 1999 г. Затова въззивното решение не е постановено в противоречие с Р № 33/29.07.2013 г. по гр. д.№ 401/2012 г. на ВКС, І гр. о. Констатациите в актовете за държавна собственост не са опровергани и съдът не е приел, че тези констатации не удостоверяват права на ищеца, а че в тях няма отразяване за предоставяне право на стопанисване и управление на ДФ“Парангалица“ или на правоприемника й. Затова са неприложими към спора Р № 97/29.03.2011 г. по гр. д.№ 431/2010 г. на ВКС, ІІ гр. о. и Р № 52/25.04.2013 г. по гр. д.№ 814/2012 г. на ВКС ІІ гр. о.

Това по разпореждане на кой орган се предоставят имоти държавна собственост за стопанисване и управление зависи от това към кой момент става това, към кое ведомство е стопанската структура и каква дейност ще извършва. За периода от 1975 г. до влизане в сила на Правилник за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията /ПРУПСДП/, публ. ДВ бр. 10 от 01.02.1994 г., отменен 06.07.2003 г. различните хипотези са уредени в гл. 12 НДИ отм., Посоченото от касатора в изложението за това, че акта следва да е на Общ.НС не кореспондира на нормативната уредба и е неприложимо в случаите, когато се касае за структура към държавната администрация /ведомство/, каквато е Регионалната дирекция по горите – структура към Министерство на земеделието и аграрната реформа, а не такава към общината. С разделителният протокол от 1991 г. ръководителят на РДГ и на ДФ „Парангалица“ са се разбрали за ползването, но с този протокол не може да се предостави право на стопанисване и управление на ДФ. Приетото от САС, че е уговорено само ползване от ДФ на третия етаж не е в противоречие с посочените от касатора Р № 425/06.01.2011г. по гр. д.№ 969/2009 г. І гр. о., защото мотивите не съдържат извод, че друг, а не държавен орган /в случая Комитета по горите към МС/ е предоставял правото на стопанисване и управление, а е прието, че уговорката за ползване не е създала права на държавната фирма. Директорът на РДГ не е могъл да предоставя правото на стопанисване и управление на ДФ и това е в синхрон с цитираното решение.

Въпросът с какви актове е ставало предоставянето на недвижими имоти за стопанисване и управление и отнемането им не определя изхода от спора, защото съдът не е приел, че некомпетентен орган е предоставил или отнел правото на стопанисване и управление. Приетото от въззивният съд, че компетентен да извършва увеличение и намаление на капитала на търговско дружество с държавно имущество и да внася в капитала му недвижим имот, който да съставлява увеличението на капитала е принципала е в съответствие със съдебната практика /Решение № 33 от 6.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 992/2010 г., II г. о./ НДИ е неприложима.

Не кореспондира на нормативната уредба и подържаната теза, че под „ползване“ следва да се разбира стопанисване и управление. В ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, е разяснен обема и съдържанието на правото на стопанисване и управление като елемент от фактическия състав на придобивния способ по чл. 17а ЗППДОбП отм., Предоставянето и отнемането на това право е нормативно уредено с Наредба за държавните имоти от 1975 /отм./ и чл. 39, ал. 2, във връзка с чл. 42 от Правилник за организация на стопанската дейност /ПОСД/ от 1975 г. /отм./ Съгласно чл. 2 НДИ, върху предоставените им за стопанисване и управление имоти държавните организации имат право на владение, ползване и разпореждане в съответствие с предмета на своята дейност, с плановите си задачи и предназначението на имота. Според уредбата в ПОСД, то представлява право на държавното предприятие от свое име да упражнява правото на държавна социалистическа собственост за своя и на държавата сметка и в свой и на държавата интерес. Редът за предоставяне на недвижим имот за стопанисване и управление е бил уреден в гл. 12 НДИ, а след преобразуването на държавните предприятия в еднолични тълговски дружества с държавно участие – и в ПРУПСДП/, публ. ДВ бр. 10 от 01.02.1994 г., отменен 06.07.2003 г./ Тъй като уговореното ползване на третия етаж с протокола от 1991 г. е между директора на ДФ и директора на РДГ, то не съставлява предоставяне на стопанисването и управлението по смисъла на чл. 2 НДИ. Тези ръководители на държавно предприятие / ДФ/ и на структура на държавно учреждение не са държавен орган и не са компетентни да променят предоставеното право на стопанисване и управление. Предоставянето на ползването обаче е управително действие и е в компетенциите на ръководителя на структурата, на която е предоставено стопанисването и управлението. Приетото от въззивният съд е в синхрон с представената от касатора съдебна практика - Р № 425/06.01.2011г. по гр. д.№ 969/2009 г. І гр. о., а не в противоречие с нея.

Възивното решение не е постановено и в противоречие с Р № 432/18.03.2013 г. по гр. д.№ 90/2012 г. на ВКС, І гр. о., а е в съответствие с него. И по настоящото дело не е установено отразеното в АДС, че имота е предоставен за стопанисване и управление на ГСК - Благоевград, а след това на РДГ-Благоевград да е опровергано чрез доказване, че това право е прекратено и е предоставено на ДФ“Парангалица при преобразуваното й в ЕТД с държавно имущество със същото име. Издадените актове по-късно през 1999 г. подкрепят този извод. Същото се отнася и за Р № 1330//08.12.2009 г. по гр. д.№ 4663/2007 г. на ВКС, ІV гр. о. и за Р № 81/10.03.2008 г. по гр. д.№ 1559/2006 г. на ВКС, V гр. о.

Втората група формулирани пет въпроса касаят извършването на непаричната вноска

Съдебната практика приема, че фактическият състав на непарична вноска на имот от държавата в капитал на дружество с изцяло държавно участие. Към 1999 г., когато са се реализирали фактите по настоящото дело, включва: „1./ Решение на органа по чл. 10, ал. 1 ПРУПСД отм., оформено съгласно чл. 11 ПРУПСД отм. - заповед в случаите, когато правата на едноличния собственик на капитала се упражняват от министър, съобразно отрасловата му компетентност - което решение съдържа произнасяне относно: а./ внасяне на непарична вноска, б./ увеличаване на капитала на дружеството със стойността на непаричната вноска и в./ изменение на дружествения договор / устава в частта относно размера капитала и пълно описание на вноската и 2./ Вписване на увеличението на капитала чрез апорт в търговския регистър, от който момент (съгласно чл. 231, ал. 3 ТЗ) настъпват вещно-правните последици на апорта като вид разпореждане“ - Решение № 111 от 25.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6821/2014 г., II г. о. /цитирано от касатора непълно/. В него е отговорено положително на формулираните въпроси 2.2 – 2.4. На това решение се е позовал и въззивният съд, но е приел, че в конскретния случай е извършено вписване на увеличението на капитала, но имота не е включен в ДМА, не е описан в дружествения договор, не е бил надлежно оценен и затова не е бил включен в описа за предаване на ДМА, което кореспондира на отвяната за т. 7, б. „а“ от заповедта от 16.03.1999 г. със заповед № РД-41-409/17.05.2000 г.

Касаторът твърди противоречие на този извод с Р № 177 от 24.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 958/2009 г., I т. о. в което е направено разграничение според това дали непаричната вноска е направена преди или след отмяната на чл. 172, т. 5 ТЗ. Нормата на чл. 172 ТЗ е уреждала необходимото съдържание на устава на търговско дружество и е отменена с изменението на ТЗ, публикувано в ДВ, бр. 84 от 2000 г. Към 1999 г. т. 5 от този текст е изисквал дружественият договор да съдържа информация относно „вида и стойността на непаричните вноски, ако има такива, лицата, които ги извършват, броя и номиналната стойност на акциите, които ще им бъдат дадени“. При действието на тази редакция на чл. 172 ТЗ е направено увеличението на капитала със заповедта от 22.03.1999 г. Дори да се приеме /макар че това не е посочен в нея/, че то е свързано с издадената преди това заповед от 16.04.1999 г., с която е наредено включване в капитала на „Парангалица“ ЕООД безвъзмездно на третия етаж от административната сграда, то оценка на този недвижим имот няма в заповедта от 16.03.1999 г., а в заповедта от 22.03.1999 г. изобщо не е посочено, че увеличението е свързано с внасяне на непарична вноска. Посочено е, че увеличението от 5 000 лв. на 50 000 лв. е свързано с преминаване на ДМА на стопанската дейност на горските стопанства Благоевград, Симитли, Кресна, съгласно разделителен протокол от 01.01.1999 г. и че „става правоприемник на активите и пасивите към тази дата“. Разделителен протокол от 01.01.1999 г. не е представен по делото. Тази дата е преди издаване на заповедта от 16.03.1999 г., а процесният трети етаж от административната сграда на [улица] не е включен в баланса на „Парангалица“ ЕАД - записан е в баланса едва в края – на 31.12.1999 г. и то само за първите три месеца на 2000 г., след което е изключен в съответствие с издадената на 17.05.2000 г. за отмяна на т. 7.а. от заповедта от 16.03.1999 г. В решението, с което е вписано увеличението на капитала в търговският регистър също не е посочено, че се внася непарична вноска на определена стойност. Посочен е само, че капитала на дружество е 50 000 000 /явно неденом./ лв. Следователно приетото от въззивната инстанция не е в противоречие с цитираното от касатора Р № 177 от 24.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 958/2009 г., I т. о., според което „до 16.Х.2000 г. правило на чл. 172, т. 5 (отм.) ТЗ е свеждало това изискване единствено до посочване на вида и стойността на непаричните вноски. Дружественият договор не е изменян със заповедта за увеличение, а в решението за вписване на увеличението не е посочено, че се прави непарична вноска, вида и стойността й. Заповедта на принципала за увеличението на капитала препраща към разделителен протокол от дата преди издаване на заповедта за безвъзмездно включване на процесния трети етаж в капитала на търговското дружество „Парангалица“. Така заповедта от 17.05.2000 г., с която е отменена т. 7 б. „а“ от заповедта от 16.03.1999 г. не касае имот, който е включен в капитала на търговско дружество и е породила действие.

Въззивният съд също е посочил, че чл. 72 и чл. 74 ТЗ не намират приложение при внасяне на непарична вноска от принципала на търговско дружество с държавно участие и не е прилагал тези норми, поради което въззивното решение не е постановено в противоречие с Р № 66/23.04.1997 г. по ф. д.№ 165/1996 г. на ВС,V гр. о., а въпрос 2.5 е без значение за изхода от спора. Не е налице и очевидна неправилност поради неправилно приложение на тези текстове.

Тъй като САС е приел, че не е надлежно вписано увеличение на капитала с непарична вноска, не е приел, че в последствие е имало намаление на капитала. Затова са неотносими към въззивното решение цитираните от касатора Р № 237/11.01.2012 г. по гр. д.№ 190/20111 г., ІІ т. о. и Р № 81/ 28.11.2011г. по т. д.№ 674/2009 г. на ІІ т. о.

Третият въпрос съдържа твърдение, че в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът неправилно е приел, че имота не е описан в устава и не е бил надлежно оценен, доколкото спор относно извършената непарична вноска в капитала на „Парангалица“ ЕАЗД не е имало и първоинстанционния съд не е разпределил доказателствената тежест между страните за установяване на това обстоятелство. Твърдението не кореспондира на материалите по делото. Подобно обстоятелство не е обявявано за безспорно, в доклада е посочено, че няма не нуждаещи се от доказване обстоятелства и че ищецът следва да докаже, че му е прехвърлен процесния имот на основание чл. 717з ТЗ. Този способ за придобиване на имуществени права, вклл. и вещни е уреден като деривативен. В хода на първото и второто разглеждане на делото от окръжният съд са събирани доказателства имено за оценката на процесната сграда и включването й в баланса на „Парангалица“ ЕАД. Във връзка с това е установено, че е извършена оценка от дружество, но без да е установено въз основа на какво възлагане. ССЕ е установила и включването в баланса „Поарангалица“ на процения трети етаж само за първите три месеца на 2000 г.. Изводът на съда, че фактическият състав на увеличението на капитала с непарична вноска – процесния имот е направен от съдържанието на представените по делото документи – заповедта от 22.03.1999 г. за увеличението на капитала от 5 000 лв. на 50 000 лв. с включване безвъзмездно на ДМА по разделителен протокол от 01.01.1999 г. /непредставен/, решението за вписване на увеличението на капитала на 50 000 000 неденом. лв. и описа за предаване на недвижими имоти на „Парангалица“ от ловни стопанства, но по последна позиция фигурира и административна сграда, различна от процесната. Правилата за доказателствената тежест се прилагат когато не са ангажирани доказателства за определено обстоятелство. Когато са ангажирани такива, съдът е длъжен да ги анализира и да направи изводи от тях. Това е направил въззивният съд. Поради изложеното, по третия въпрос не се допуска касационно обжалване.

Касаторът се позовава и на очевидна неправилност. Това основание за допускане до касация е налице, когато обжалваното въззивно решение страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите й форми – противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и/или необоснованост. Неправилността е явна, ако може да се установи без да се извършва същинският касационен контрол на касационната жалба по същество. Такава е налице, когато не е приложена или е приложена неправилно императивна правна норма, когато допуснатите процесуални нарушения са свързани с принципи на гражданския процес – за равнопоставеност на страните, за обезпечаване правото на защита на страна, за мотивиране на съдебния акт или когато необосноваността на решението е свързана с нарушение на правилата на логиката до степен, че волята на съда да е неясна.

Касаторът счита, че решението е очевидно неправилно поради съдържаща се необоснованост на изводи на съда, че в описа за предаване на недвижими имоти от ловните стопанства не фигурира процесната сграда без да е съобразено, че този опис описва предаването само на имоти от ловните стопанска, а не от РДГ. Тази констатация съдът е направил в подкрепа на изводът си, че третият етаж от административната сграда не е включена в имуществото на търговско дружество „Парангалица“, поради което не е бил предаден. Независимо от това как е озаглавен описа, в него е вписана и административна сграда на друг адрес в Благоевград, т. е. не са предавани само имоти на ловните стопанства, но дори това да е така, изводът на съда не е изведен само от това доказателство, а от съдържанието на други доказателства, посочени по-горе. Така първото твърдение по това основание за допускане не сочи на очевидна неправилност.

Същото се отнася и за второто твърдение, свързано с това, че изводите на съда били противоречиви, защото на стр. 11 било прието, че процесната сграда била оценена от „Брайт консулт“ ООД, а на стр. 17 бил направен противоположен извод. Твърдението извежда посоченото от съда от контекста на изложеното в мотивите, а подобен подход не сочи на противоречие в тях. Относно приетото от съда за липса на оценка в заповедта за увеличение на капитала и вписване на увеличението от съда, изведено от съдебната практика в съответствие с чл. 172, т. 5 от ТЗ към 1999 г., съдът вече изложи съображения, които са актуални и по това основание за допускане.

Съдът не констатира и нарушение на процесуалните правила при анализа на доказателствата, поради което не е налице очевидна неправилност и по това твърдение.

По изложените съображения не се допуска касационно обжалване. Съобразно този резултат, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за касационното производство в размер на 5000 лв., платени в брой по договор за правна помощ.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2844/18.12.2019 г. по гр. д.№ 1273/2019 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба, подадена от „ГЕЙТ“ ЕООД, ЕИК 101045501.

Осъжда „ГЕЙТ“ ЕООД, ЕИК 101045501 да плати на Р. Д по горите – Благоевград деловодни разноски за настоящото производство в размер на 5 000 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: