Производството е по чл. 288 ГПК

Образувано е по касационна жалба с вх. № 263996/13.08.2020 г. на „Енерго – П. П“ АД, подадена чрез адв. Н. Г. срещу въззивно Решение № 260036/06.07.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 314/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 5577 от 10.12.2019 г., постановено по гр. д. № 10592/2019 г. по описа на Варненския районен съд.

С първоинстанционния съдебен акт е уважен предявеният от Ю. Х. против „Енерго – П. П” АД иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищеца не дължи на ответника „Енерго - П. П” АД, сумата в рамер на 8640.74 лева /представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от 21.06.2017 г. до 20.06.2018 г. за обект с абонатен № [ЕГН], клиентски № [ЕГН], за която сума е издадена фактура № [ЕГН]/27.06.2019 г./.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1./ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?“ – сочи се противоречие на въззивното решение с Решение № 222 от 27.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 505/2017 г., ТК, II г. о.; 2./ „След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ с Решение № 1500 от 16.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 включително?“ – сочи се противоречие на въззивното решение с Решение № 150 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о., ГК, Решение № 124 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о., ГК. По втория формулиран въпрос се поддържа наличие и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което се обосновава с необходимостта от създаване на безпротиворечива съдебна практика, даваща единно тълкуване на нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ. 3./ „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване в резултат на което е измерена цялата доставена и потребена от абонат електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването в неизведен на дисплея електронен регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?“ – сочи се противоречие на въззивното решение с Решение № 150 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о., ГК, Решение № 124 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о., ГК.

Ответната страна Ю. Х., в представен писмен отговор, подаден чрез адв. Д. С. от АК - В., взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски в касационното производство.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявен от …. против „Енерго – П. П“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът Ю. Х. има качеството на потребител на ел. енергия, с открита партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], с адрес на потребление – [населено място], [улица], [жилищен адрес]05.

Въззивния съд приема за установено, че на 20.06.2018 г. служители на „Е. Север“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 1115031500764166 на електроснабден обект на ищцата, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес]05.

Установено е, че електромерът е демонтиран, пломбиран и е изпратен за проверка в БИМ при показания в регистър 1.8.3 от 046094 кВТч. Посочените обстоятелства са обективирани в представения по делото Констативен протокол № 1104386/лист 23 по делото пред I – инстанция /, който е подписан от дъщерята на ищцата и служителите на „Е. Север“ АД.

От Констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 1153/19.06.2019 г. на Българския институт по метрология, РО Р. в следствие на софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия на Тарифа Т3: 046094, 9 kWh, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. Въз основа на извършената проверка от страна на „Е. Север“ АД е изпратено уведомление до абоната, с което го уведомяват, че е направено преизчисление на количеството потребена електрическа енергия. От представеното становище за начисление на електрическа енергия от 26.06.2019 г. се установява, че е начислена общо 46094 кВТч енергия за периода 21.06.2017 г. – 20.06.2018 г., която е на обща стойност 8 640, 74 лв., съобразно Фактура № [ЕГН] от 27.06.2019 г., изпратена на абоната. От Протокол за монтаж № 1008864 от 05.08.2015 г. се установява, че процесният електромер е монтиран с нулеви оказания за нощна и дневна тарифи.

При техническата проверка на БИМ е установено, че по процесното СТИ отсъстват механични дефекти по кутията, по клемите и клемния блок. Извършено е софтуерно четене на СТИ, при което е установена външна намеса в тарифната му схема и наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия, но не съответства на технически характеристики.

Съобразно кредитираната и изслушана по делото съдебно – техническа експертиза, съгласно която към датата на извършване на контролната проверка процесният електромер е бил в срок на метрологична годност; констатирано е наличие на показания в регистър 1.8.3, което според експерта сочи на извършено неправомерно софтуерно въздействие върху електромера чрез претарифиране по отделните тарифи, като вещото лице счита, че в конкретния случай въздействието е осъществено чрез инфрачервения порт на електромера; сочи, че манипулацията цели неотчитане в пълен обем на количествата ел. енергия по двете тарифи, както и, че препрограмирането осъществява прехвърляне на електроенергия в скрития регистър, който не се визуализира на дисплея при редовен отчет и поради това реално не се заплаща от абоната.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е намерил за спорни по делото въпросите за законосъобразността на проведената процедура по установяване на неизмерена ел. енергия в собствения на ищеца обект, както и за извършеното начисление на процесната сума като „корекция“ на сметка за минал период. Като е съобразил, че с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 – членен състав, обн. ДВ бр. 15 от 14.02.2017 г., са отменени разпоредбите на чл. 43, чл. 44 и чл. 47 от ПИКЕЕ/ обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./, регламентиращи реда и начина на извършване на проверки на измервателните системи от оператора на съответната мрежа и формалните изисквания при обективиране констатациите на установените случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, въззивният съд е приел, че за ответното дружество са липсвали разписани действащи правила както относно реда за извършване на проверките на измервателните системи с оглед установяване на случаите на неизмерена и/или неточно измерена енергия, така и за оформяне на констатациите от установеното, като основание за последващо преизчисление.

Предвид регламентираното в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ изискване установяването на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел. енергия да е уредено в изрични правила, приети от ДКЕВР по предложение на енергийните предприятия, и липсата на такива към момента на извършената техническа проверка на измервателните системи на ищеца, съдът е заключил, че измерването в процесния обект е извършено по неправомерен начин. Посочил е, че неотменените разпоредби на чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ предвиждат хипотези на случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електроенергия от операторите на съответните мрежи, но те са предпоставени от предхождащо ги правомерно установяване на конкретни случаи на неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия, каквото в процесния случай не е налице. В заключение е приел, че отсъствието на предвидени в закон правила изключва правомерното провеждане на прилаганите от доставчика корекционни процедури, независимо, че потребителите са се съгласили с тях, приемайки предложените им ОУ.

При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните:

Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Р. Б или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 1 от тълк. решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1 на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК.Перката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.

Първият поставен въпрос по естеството си е касационно оплакване по чл. 281 ГПК, а не правен въпрос по смисъла на чл. 280 ГПК. Поради това отсъства общо основание за допускане на обжалването във връзка с него.

Следващите два въпроса на касатора се свеждат до обобщения от съда въпрос: Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013г. с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм. дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия поради записването в неизведен на дисплея електронен регистър, и следва ли да се ангажира отговорността на купувача по реда на чл. 183 ЗЗД в този случай.

Въпросът е от значение за крайния изход на конкретното дело, като включен в неговия предмет и обуславящ решаващите правни изводи на въззивния съд за уважаване на предявения иск, свеждащи се до приемане за невъзникнало процесното субективно право на ответника поради липсата на разписани действащи правила относно реда за извършване на проверките на измервателните системи с оглед установяване на случаите на неизмерена и/или неточно измерена енергия, респ. поради незаконосъобразността на проведената от него корекционна процедура по установяване на неизмерена електроенергия в собствения на ищеца имот. Осъществено е общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.Рираното от касатора допълнително основание за допускане на касационния контрол е разрешаването на правния въпрос от въззивния съд в противоречие с дадените разрешения в практиката на ВКС, обективирана в Решение № 150 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о., ГК, и Решение № 124 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о., ГК. В първото посочено от касатора решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018г. на ВКС, ІІІ г. о., е прието, че дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г. и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г./, приложима е нормата на чл. 183 ЗЗД. Този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Същевременно според константната практика на ВКС /решение № 97 от 28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 19 от 21. 02. 2014 г. по т. д. № 2014/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 228/10.09.2012 г. по гр. д. № 311/2011 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 487/29.11.2012г. по гр. д. № 1750/2011 г. на ВКС, ІV ГО и др./, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД, в който смисъл е и решение по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, ІІІ ГО.

Въззивният съд е дал разрешение, което следва да бъде проверено дали съответства на разрешенията в горепосочените решения на ВКС, поради което релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е осъществено.

Следователно по горепосочения обобщен от съда правен въпрос са осъществени основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /общо и допълнително/ за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.

С оглед допускането на въззивното решение до касационно обжалване на касатора Енерго – П. П АД следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 172. 81 лева /чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ по сметка на ВКС.

С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 260036/06.07.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 314/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

УКАЗВА на „Енерго – П. П“ АД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 172. 81 лева.

При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.След представяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: