Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Й. Я., чрез пълномощника й адвокат М. Б., против решение № 1582 от 4.05.2020 г., постановено по гр. д. № 931 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 7571 от 14.08.2019 г. по гр. д. № 1675/2018 г. на Районен съд-Благоевград за уважаване на предявения от Д. В. О. против Б. Й. Я. установителен иск за собственост на основание договор за дарение на апартамент в [населено място], [улица], ет. 5 с идентификатор *****, като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен констативен нотариален акт № 136, том I, рег. № 2373, дело № 1228 от 2014 г. на нотариус К. Т.

Д. В. О. e подала чрез пълномощника си адвокат М. Т. писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират присъждане на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:

Д. В. О. е основала претендираното право на собственост на договор за дарение, а праводателката й е легитимирала правата си с нотариален акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, като е била приета за член-кооператор на мястото на ответницата въз основа на сключен между тях предварителен договор и процесният имот й е бил разпределен с решение от 27.07.2014 г. Правният спор възникнал, тъй като независимо от прекратяване на членството на ответницата в ЖСК, същата се снабдила с констативен нотариален акт № 136, т. I, peг. № 2373, дело № 128 от 2014 г., на нотариус peг. № 242 на основание чл. 35, ал. 2 ЗЖСК. В отговора на исковата молба Б. Й. Я. е оспорила сключването на предварителен договор между нея и праводателката на ищцата и окончателния разпределителен протокол от 27.07.2014 г. и е поддържала, че е била член-кооператор в ЖСК и в никой момент не е била заместена или изключена.

Въззивният съд е възприел и препратил към установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, а именно: процесният имот се намира в сграда, построена от ЖСК „Мир“, регистрирана 1989 г. Б. Й. Я. е приета за член-кооператор въз основа на нейна молба от 12.10.2007 г. С решение на ОС на ЖСК.01.2010 г. Б. Й. Я. е освободена като член-кооператор и на нейно място е приета А. Д. Д., като протокола, в който са обективирани решенията не е оспорен по делото. Процесният имот е разпределен на А. Д. с окончателен разпределителен протокол от 01.02.2010 г. и от 27.07.2014 г. На последната на основание чл. 35, ал. 2 ЗЖСК е издаден нотариален акт за собственост № 100, том ІІ, рег. № 6921, дело № 592 от 2004 г. на нотариус рег. № 415. С договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот, акт № 165, т. ІІ, рег. № 8270, дело № 312 от 2014 г. на нотариус рег. № 415 А. Д. Д. прехвърлила собствеността на имота на дъщеря си Д. В. О.. Представеният по делото предварителен договор между А. Д. Д. и Б. Й. Я. от 27.11.2009 г. /за продажба, която следва да се извърши чрез заместване в членството в ЖСК/ не е подписан от ответницата Б. Я., както и три от четирите разписки за получени суми, обективирани на гърба на този предварителен договор. В отговора на исковата молба обаче Б. Я. е признала сключването на предварителния договор, навеждайки твърдението, че текста на представения по делото документ е изцяло манипулиран, като предварителният договор е подписан в единствен екземпляр и тя не разполага с него, тъй като разчитала на доверието, което била изградила с ищцата преди сделката. Признанието на ответницата за сключването на предварителен договор съответства и на установеното от показанията на свидетелите З. и Ч..

Въззивният съд е възприел и препратил и към направените от районния съд въз основа на тази фактическа обстановка правни изводи, а именно: правото на собственост върху обект, изграден от ЖСК, се придобива с издаване на нотариалния акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК. Няма данни решението от 10.01.2010 г. за освобождаване на Б. Й. Я. като член-кооператори и приемането за член-кооператор на А. Д. Д., както и решението от 27.07.2014 г. за приемане на окончателния разпределителен протокол, да са били отменени по реда на чл. 39 и чл. 40 ЗЖСК.Иете за отмяна решение на ОС на ЖСК са конститутивни, а не установителни, поради което не могат пороци на решение на ОС на ЖСК да се релевират по пътя на възражение, нито по пътя на инцидентния съдебен контрол съдът може да извърши проверка за валидността им, тъй като те не съставляват административен акт. Какъвто и порок, рефлектиращ върху законосъобразността на решенията на ОС на ЖСК да е налице, те са задължителни, щом са влезли в сила. Ответницата не твърди да е обжалвала тези решения, включително и след като е получила преписа от исковата молба. Издаването на нотариалния акт по реда на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК само по себе си удостоверява придобиване правото на собственост върху конкретния обект от член-кооператора, на когото този обект е разпределен по решение на ОС на ЖСК. За да се легитимира като собственик член-кооператорът е достатъчно да представи съставения нотариален акт. Ако обаче е налице оспорване на това придобивно основание като се оспорва и фактът на провеждане на ОС по чл. 35, ал. 1 лицето, в чиято полза е съставен нотариалният акт за собственост, следва да установи, че преди съставянето е било проведено ОС на ЖСК като въз основа на разпределението по чл. 28, ал. 1, т. 5 е приета окончателна цена на обектите и на припадащите се ид. ч. от сградата и мястото. От страна на ответника не са ангажирани доказателства за провеждане на ОС преди съставянето на протокола. В протокола от 09.10.2007 г. е посочено, че се извършва разпределение на имотите на кооперацията между членовете й, но към този момент сградата не е била все още завършена с оглед данните за провеждани процедури след таза дата относно узаконяване на сградата, вкл. и за процесния имот, като на 27.07.2014 г. е взето решение тавански помещения да се ползват като жилищни /касаещо и таван № 9/ и именно с това решение е извършено разпределение на тези обекти. В тези процедури, както и в изготвянето на следващите се документи като член-кооператор е посочена А. Д. Д..

Допълнително и с оглед наведените оспорвания, съдът е изложил съображения, че макар да е установена неавтентичността на подписа на Б. Я. в представения по делото предварителен договор и в три от четирите разписки за получени суми, приема, че между А. Д. и Б. С. е бил сключен предварителен договор.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Б. Й. Я. се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК по следните въпроси:

1) допустими ли са гласни доказателства за установяване сключването и съществуването на предварителен договор за продажба на недвижим имот на стойност над 5000.00 лв. при изслушани и приети по делото две съдебно-почеркови експертизи, които установяват, че подписът за продавач по договора не поставен от Б. Я.;

2) действителен ли е и поражда ли правно действие предварителен договор за продажба на недвижим имот, подписан от трето лице, но не и от продавача по същия;

3) действителен ли е и поражда ли правно действие предварителен договор за продажба на недвижим имот, собственост на трето за спора лице – в случая ЖСК „Мир“ към момента на сключването му;

4) действително ли е и породило и е правно действие или е нищожно решение за приемане на член-кооператор в ЖСК, основано на нищожен предварителен договор за продажба на недвижим имот.

Въпросите не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, тъй като са неотносими към решаващия мотив на съда за уважаване на иска, а именно, че при спор относно легитимация на право на собственост по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК следва да се установи качеството член-кооператор и разпределението на обекта по чл. 28, ал. 1, т. 5 ЗЖСК, като решенията на ОС на ЖСК могат да се оспорват само с конститутивните искове по чл. 39 и чл. 40 ЗЖСК, но не и преюдициално с възражение по спора за собственост.

При тези изводи на съда е без правно значение дали между касаторката и праводателката на ищцата е бил сключен предварителен договор или не след като са налице неатакувани по предвидения в чл. 39 ЗЖСК исков ред решения на ОС на ЖСК за освобождаване на ответницата като член-кооператор, приемане като член-кооператор на праводателката на ищцата и разпределение на процесния обект на последната с окончателния разпределителен протокол. Следователно дори и по първите три въпроса въззивното решение да противоречи на практиката на ВКС, това не би рефлектирало върху изхода на спора.

След като факта на съществуване или не съществуване на предварителния договор е ирелевантен, то неотносим към изхода на спора е и отговора на въпроса дали решение за приемане на член-кооператор, основано на нищожен предварителен договор, е действително, доколкото съдът е приел, че дори и нищожността на решение на ОС на ЖСК може да бъде установена само чрез иск по чл. 39 ЗЖСК, а при липса на предявен такъв иск решенията за задължителни за член-кооператорите, до които се отнасят. Този извод на съда съответства и на практиката на ВКС – напр. решение № 415 от 8.09.2010 г. по гр. д. № 513/2009 г., I гр. о.

С оглед изхода на настоящото производство Б. Й. Я. следва да възстанови на Д. В. О. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 500.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат М. Т..

С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1582 от 4.05.2020 г., постановено по гр. д. № 931 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Благоевград.

ОСЪЖДА Б. Й. Я., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат М. Б. да заплати на Д. В. О., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 1 разноски по повод касационната жалба в размер на 500.00 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: