Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 5596/14.10.2020 г. по регистъра на Окръжен съд – Ловеч, подадена от „ИЗИ ПАРКЕТ“ ООД, с. Б. О, О. Т против определение № 740 от 01.10.2020 г. по ч. гр. дело № 494/2020 г. на Ловешки окръжен съд.

Ответното дружество – „ВИКО“ ЕООД, гр. Троян оспорва жалбата в писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.

ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, съгласно чл. 396, ал. 2, последно изречение ГПК, поради което е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 396, ал. 1 ГПК, определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва в едноседмичен срок, който за ответника тече от връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка. В случая, срокът за обжалване тече от датата на узнаване за наложената мярка /06.10.2020 г./, поради което направеното в тази връзка възражение за недопустимост в отговора на жалбата, предвид подаване на частната касационна жалба по пощата на 12.10.2020 г., преди изтичане на срока на 13.10.2020 г., е несъстоятелно.

Искането за допускане на разглеждането, е неоснователно поради липсата на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, както и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

С определението на въззивната инстанция е отменено определение № 306 от 21.07.2020 г. по гр. дело № 776/2019 г. на Районен съд – Троян и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 389 ГПК е допуснато обезпечение на предявените искове от „ВИКО“ ЕООД срещу „ИЗИ ПАРКЕТ“ ООД, с правно основание чл. 59 ЗЗД и цена 18 000 лева за периода от 11.11.2019 г. до 11.05.2020 г., чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху вземанията на „ИЗИ ПАРКЕТ“ ООД по изп. дело № 92/2014 г. по описа на ЧСИ Р. Д., рег. № 880 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Ловеч.

Частният жалбоподател твърди, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност.

В изложението, страната е отразила следните обстоятелства: ищецът не е бил въвеждан по реда на чл. 498 ГПК във владение на закупените от него на публична продан имоти; с нотариалната покана, изпратена до ответника, последният е поканен да заплаща обезщетение, а не да изнесе намиращите се в имота вещи; по същото дело, на последните е извършен опис и са запорирани по искане на ищеца, като е отразено, че вещите са на съхранение в процесните недвижими имоти, както и че им е назначен пазач. Предвид изложеното, според касатора, изводът на съда за наличие на предпоставките за допускане на исканото обезпечение е очевидно неправилен, а обжалваното определение – постановено при явна необоснованост и грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт. Фактическият състав на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебния акт са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Посочените от касатора пороци на съдебния акт на практика представляват доводи за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които в своята съвкупност не покриват горепосоченото съдържание на квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт. В случая посочените от страната пороци не могат да бъдат изведени само и единствено от съдържанието на обжалвания съдебен акт, без оценка и анализ на представените писмени доказателства и обсъждане на твърденията и доводите на страните, която преценка не може да бъде извършвана в настоящото производство по селекция на касационната жалба. Следователно, при така изготвеното изложение не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и касационно обжалване не следва да бъде допуснато на това основание.

За пълнота на изложените съображения, настоящата инстанция, след служебна проверка на валидността и допустимостта на въззивното определение намира, че при постановяването му не са допуснати нарушения, които биха обусловили изводи за вероятна нищожност или недопустимост. Определението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, постановено е в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от членовете на състава, участвали в разглеждане на делото, като има съдържание на мотивите и диспозитива, изразяващо ясно правораздавателната воля на състава. Затова следва да се приеме, че е валиден съдебен акт. Определението е и процесуално допустимо, като е постановено при наличието и надлежното упражняване на правото на искане по чл. 389 ГПК, както и на правото на жалба. Затова следва да се приеме, че същото определение е процесуално допустим съдебен акт.

Липсват и основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

В обжалваното въззивно определение, състав на Ловешки окръжен съд е приел, че с определения от 13.01.2020 г. и 30.06.2020 г., постановени в открито съдебно заседание, Троянският районен съд е съединил на основание чл. 213 ГПК към гр. д. № 776/2019 г. и производствата по гр. д. № 1097/2019 г., № 124/2020 г. и гр. д. № 335/2020 г. по описа на същия съд, също образувани по постъпили искове с правно основание чл. 59 ЗЗД. Съгласно мотивите на определението, предявените искове са допустими, вероятно основателни и е налице интерес от обезпечаването им, като когато се касае за парично вземане, по начало е налице обезпечителна нужда. Приел е, че исканата обезпечителна мярка е допустима и съответства на търсената с обезпечавания иск съдебна защита, както и че не превишава пределите на обезпечителната нужда, с оглед на което е отменил първоинстанционното определение и е допуснал исканото обезпечение на предявените искове по чл. 59 ЗЗД с цена 18 000 лева за периода от 11.11.2019 г. до 11.05.2020 г., чрез обезпечителна мярка „запор“ върху вземанията на ответника по изп. дело № 92/2014 г. по описа на ЧСИ Р. Д..

По така формираните мотиви, обусловили решаващите изводи на въззивния съд, частният жалбоподател не е поставил правни въпроси по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, във връзка с които да са обосновани допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съгласно задължителните указания, дадени с цитираното тълкувателно решение, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебния акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност, като проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт може да се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване.

Касаторът е поставил следните въпроси: “1. Следва ли съда при преценка на това, дали обезпечителната мярка е подходяща да съобрази всички приети до момента доказателства по делото? 1.1. При наличие на данни по делото, че изпълнителното дело, по което се твърди, че е налице вземане на ответника е прекратено с влязло в сила постановление, подходяща ли е обезпечителната мярка „запор на вземане“ по същото изпълнително дело, в случаите когато и страни по изпълнителното дело са ищеца и ответника в производството по чл. 389 от ГПК? “; „2. При липса на въвод във владение по реда на чл. 489 от ГПК, налице ли са убедителни писмени доказателства за вероятна основателност на иск по чл. 59 от ЗЗД за обезщетение за лишаване от ползване на купувач, придобил собствеността върху имота от публична продан? 2.1. Налице ли е правно основание за лице придобило имот от публична продан, да ползва същия имот, в случай, че не е въведен във владение по реда на чл. 489 от ГПК и липсва отправена покана от приобретателя до длъжника за предаване на имота? “; „3. Длъжен ли е съда при допускане на обезпечение на предявен иск по реда на чл. 389 от ГПК при преценка на вероятната основателност на иска да съобрази направените възражения и представените доказателства от ответника с отговора на исковата молба и първото по делото заседание, които са допуснати и приети от съда? “.

Първият въпрос не удовлетворява изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва, както се посочи по – горе, да притежава конкретни характеристики, за да формира общо основание, позволяващо селектиране на касационната жалба. В случая страната не е формулирала правен въпрос с отразените по – горе характеристики, а е поставила въпроси, съобразно становището си и предвид виждането си за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК. В цитирания въпрос не са отразени доказателствата, които въззивният съд не е съобразил при преценка на обстоятелството, дали е подходяща обезпечителната мярка. Подвъпросът, означен с 1.1. не е изведен от разрешение на състава. Затова въпросите не притежават характеристиките на общи предпоставки. Страната не е посочила практика на ВКС, не е обосновала противоречиви разрешения, с които въззивния съд се е отклонил от практика, визирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не са мотивирани и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чрез обосноваване на необходимост от промяна на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или промяната поради изменение на законодателството или обществените условия /в изложението липсва позоваване на такава практика/, съответно при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на необходимост от тълкуване на правна уредба, която е непълна, неточна или неясна /в изложението не са посочени норми и не е обоснована необходимост от тълкуването им/.

Вторият въпрос, както и подвъпроса, означен с 2.1. са по правилността на определението, поради което не формират общо основание. С въвеждането им не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол и поради липсата на допълнителни предпоставки. Подходът на страната е същият, както при предходния въпрос - не е посочена практика на ВКС, не е обосновано наличие на противоречиви разрешения, с които въззивния съд се е отклонил от практика, визирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и не са мотивирани допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно разясненията в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС.

Третият и последен въпрос не удовлетворява изискванията за общо основание, тъй като в него не са отразени конкретно възраженията и доказателствата, които въззивният съд не е обсъдил. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода за липсата на предпоставки за допускане на касационен контрол са липсата на посочена практика на ВКС, необосноваването на противоречиви разрешения, с които въззивния съд се е отклонил от практиката, визирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и немотивиране на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно разясненията в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС.

При така депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следва да се приеме, че не са установени основания за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.

По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 740 от 01.10.2020 г. по ч. гр. дело № 494/2020 г. на Ловешки окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: