О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 32София, 27.01. 2021 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С
ЧЛЕНОВЕ: С. К
Г. Г
при секретар
като изслуша докладваното от съдия С. К
гражданско дело № 3544 от 2020 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№260962/28.08.2020г., подадена от Щ. А. Д. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.С. И. В. от АК-П., срещу решение №260028, постановено на 17.09.2020г. от Пазарджишкия окръжен съд, Гражданска колегия по в. гр. д.№436/2020г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Щ. А. Д. срещу А. Д. С. иск да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 1/4 ид. част от УПИ в [населено място] с идентификатор. ...........; на 1/3 ид. част от полуподземен етаж с идентификатор. ............ по КККР от построената в същото дворно място двуетажна жилищна сграда и на 1/3 ид. част от таванско подпокривно пространство с площ от 55 кв. м.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и по реда на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно, защото съдът е направил взаимно изключващи се изводи по обуславящ решаването на делото въпрос – от една страна е приел, че съгласно т. 3 на ТР №7/31.07.2017г. по тълк. д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС решенията по чл. 437 ГПК не се ползват със сила на пресъдено нещо, а от друга –...