Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 63/18.07.2019г. по в. т.д. № 117/2019г. на Бургаски апелативен съд, поправено с решение № 461/11.11.2019г. по в. т.д. № 117/2019г. на БАС: 1/ частично е отменено решение № 437/10.01.2019г. по т. д. № 382/2015г. на ОС-Бургас в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД от „ДЕФ“ЕООД против „Обединена българска “АД, „В. Б“ЕООД и „БМ Трейдинг 2010“АД /в несъстоятелност/ за прогласяване нищожността на учредената с НА №29, том I, рег.№ 1391, дело 1168 от 02.07.2007г. на РС-Средец договорна ипотека върху складова база „Средец“, състояща се от административна, производствени и други нежилищни сгради, съставляваща УПИ XIV-501.87 за промишленост, с площ по НА 21 500 кв. м., а съгласно скица №436/24.06.2015 година на [община] – 18 593 кв. м., находящ се в квартал 150 по плана на [населено място], одобрен със Заповед № РД-09-166 от 24.09.1986 година, при граници на имота: УПИ XV-501.2179; 501.9636-улица; 501.9654-улица; УПИ XVII-501.2183; УПИ ХІІІ501.2186; УПИ XIV-501.85; УПИ IV за ПП, ведно с всички построени в него сгради, а именно: административна сграда, едноетажна, масивна, със застроена площ от 98.20 кв. м.; лабораторна сграда, едноетажна, масивна със застроена площ от 30.40 кв. м.; елеваторна кула, масивна със застроена площ от 45.50 кв. м.; склад №1, масивен със застроена площ от 1425.43 кв. м.; склад №2, масивен със застроена площ от 1612.90 кв. м., склад за брашно, масивен със застроена площ от 557.70 кв. м.; кантарна сграда, масивна със застроена площ от 28.14 кв. м.; машинна работилница, масивна със застроена площ от 75 кв. м.; метален навес с разтоварище и елеваторна кула 8000 тона, с обща площ от 400 кв. м.; бетонен силоз 5000 тона, с площ от 200 кв. м. разтоварище с площ от 120 кв. м. и тоалетна, масивна, със застроена площ от 4 кв. м., учредена за обезпечаване на вземането на „Обединена българска банка“АД по сключения между последното и „БМ Трейдинг 2010“АД /с предишно наименование „З. Ш“АД/ като кредитополучател, договор за банков кредит №117 от 15.05.2007 г. и вместо него е постановено друго за прогласяване нищожността поради противоречие със закона по иск от „ДЕФ“ЕООД против „Обединена българска “АД, „В. Б“ЕООД и „БМ Трейдинг 2010“АД /в несъстоятелност/ с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ отм., на учредената с НА №29, том I, рег.№ 1391, дело 1168 от 02.07.2007г. на РС-Средец договорна ипотека върху складова база „Средец“, учредена за обезпечаване на вземането на „Обединена българска банка“АД спрямо „БМ Трейдинг 2010“АД /с предишно наименование „З. Ш“АД/ за част от усвоения кредит в размер на 2 100 000 евро, предоставен в режим на кредитна линия по договор за кредит №117 от 15.05.2007г. от общо 3 000 000 евро по сделката заедно с лихвата - посочени по т. 1 на НА и 2/ частично е потвърдено решение № 437/10.01.2019г. по т. д. № 382/2015г. на ОС-Бургас в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ от ЗЗД от „ДЕФ“ЕООД против „Обединена българска “АД, „В. Б“ЕООД и „БМ Трейдинг 2010“АД /в несъстоятелност/ за прогласяване нищожността на учредената с НА № 29, том I, рег.№ 1391, дело 1168 от 02.07.2007 г. на Районен съд-Средец договорна ипотека върху складова база „Средец“, състояща се от административна, производствени и други нежилищни сгради, съставляваща УПИ XIV-501.87 за промишленост, с площ по нотариален акт 21500 кв. м., а съгласно скица №436/24.06.2015 година на [община] - 18593 кв. м., находящ се в квартал 150 по плана на [населено място], одобрен със Заповед № РД-09-166 от 24.09.1986 година, при граници на имота: УПИ XV-501.2179; 501.9636-улица; 501.9654-улица; УПИ XVII-501.2183; УПИ ХІІІ501.2186; УПИ XIV-501.85; УПИ IV за ПП, ведно с всички построени в него сгради, а именно: административна сграда, едноетажна, масивна, със застроена площ от 98.20 кв. м.; лабораторна сграда, едноетажна, масивна със застроена площ от 30.40 кв. м.; елеваторна кула, масивна със застроена площ от 45.50 кв. м.; склад №1, масивен със застроена площ от 1425.43 кв. м.; склад №2, масивен със застроена площ от 1612.90 кв. м., склад за брашно, масивен със застроена площ от 557.70 кв. м.; кантарна сграда, масивна със застроена площ от 28.14 кв. м.; машинна работилница, масивна със застроена площ от 75 кв. м.; метален навес с разтоварище и елеваторна кула 8000 тона, с обща площ от 400 кв. м.; бетонен силоз 5000 тона, с площ от 200 кв. м. разтоварище с площ от 120 кв. м. и тоалетна, масивна, със застроена площ от 4 кв. м., учредена за обезпечаване на вземането на „Обединена българска банка“АД по сключения между последното и „В. Б“ ЕООД като кредитополучател и „БМ Трейдинг 2010“АД /с предишно наименование „З. Ш“АД/ като съкредитополучател, по договор за банков кредит №118 от 15.05.2007 г.

Подадени са касационни жалби от „ДЕФ“ЕООД и от „Обединена българска банка“АД срещу въззивното решение на БАС съответно в частта, в която е потвъдено решението на БОС и в частта, в която е уважен искът по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ отм.,

Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно в съответните обжалвани части, като постановено в противоречие с материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. В касационната жалба на банката се твърди, че решението е недопустимо. Касаторите излагат, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Всеки касатор оспорва основателността на касационната жалба на насрещната страна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационните жалби са редовни - подадени от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че „В. Б“ ЕООД като собственик на процесния имот е учредил ипотеката по НА № 29/2007г. при действието и след получаването на лицензия за публичен склад за зърно № 79 от 07.12.2006г. „ДЕФ“ЕООД се легитимира като последващ приобретател на ипотекирания имот. За спорни между страните съдът е намерил въпросите относно легитимацията на ипотекарния длъжник „В. Б“ ЕООД за задълженията по договор за кредит № 117/15.05.2007г. и относно сключването на договор за кредит № 118/15.05.2007г. като привиден в условията на относителна симулация по смисъла на чл. 17, ал. 2 ЗЗД и прикриващ действителните отношения между страните, а именно, че кредитополучател по този договор за кредит е посоченият само като солидарен длъжник – „БМ Трейдинг 2010“АД /с предишно наименование „З. Ш“АД/. Във връзка с последното е било прието за спорно също и наличието на съгласие от всички страни по сделката за посочване на „В. Б“ЕООД като кредитополучател и солидарен длъжник само привидно, с оглед забраната на чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ отм. – да гарантира със свое имущество задълженията на трети лица по договор за заем. Съгласно посоченото в т. 3 на представения по делото НА №29 от 02.07.2007г. БАС е приел, че ипотеката е учредена за обезпечаване на задължения: по т. 1 - договор за кредит №117/15.05.2007г. с кредитор – „ОББ“ АД и кредитополучател – „З. Ш“АД, за предоставен кредит в режим на кредитна линия в размер на 2 100 000 евро, представляващи част от сделката в размер на 3 000 000 евро, както и изрично посочени лихви; по т. 2- договор за кредит № 118/15.05.2007г. за предоставен на „В. Б“ ЕООД кредит в режим на кредитна линия в размер на 1 500 000 евро, като част от сделката за 2 500 000 евро, които кредитополучателят се е задължил да върне заедно с изрично посочени лихви и като съдлъжник по този договор за кредит, е посочено „З. Ш“ АД.

БАС е приел, че при изброяването на видовете обезпеченията в чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ отм. понятието „гарант“ цели изключването по всякакъв начин на възможността лицензираният публичен склад да отговаря с имуществото си за заеми на трети лица. Що се отнася до това тълкуване на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ отм. във връзка с разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗСТЗ отм., разбирането на въззивната инстанция е, че с тях, законодателят е предоставил допълнителни гаранции за вземанията на лицата по договори за влог на зърно и складови записи на посочения кръг лица и в случаите на дадено с ипотека обезпечение за задължения на самите публични складове. Именно с оглед правото на лицензираните публични складове в рамките и за нуждите на дейността си да гарантират свои задължения, в чл. 10, ал. 3 ЗСТЗ отм. недействителността е относителна – спрямо посочения кръг от лица и само за конкретно имущество, а не е в най-тежката форма на нищожност, когато са гарантирани задължения на трети лица. Изложени са съображения, че на първо място, изключването на възможността за поемане на отговорност от лицензирания публичен склад за задължения на трети лица, е ограничено, само ако се касае за заеми. Посочено е, че според чл. 3 от ЗСТЗ отм. зърнопроизводството, търговията и съхранението на зърно и зърнопреработката са били обявени за държавната политика, от гледна точка на което нормата на чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ отм. е от императивен порядък. Следващите от нея ограничения в правомощията на собственика върху имуществото му са се явявали гаранция на предпочетения от законодателя като значим публичен интерес, а с оглед на него е целена стабилност и сигурност в търговията, съхранението и преработването на зърно. Ограниченията са били балансирани с предоставяне на правомощията за извършване на дейността и реализиране на печалба от нея след издаване на лицензия само за лицата, отговарящи на специалните изисквания на закона. Отмяната на ЗСТЗ (ЗАКОН ЗА СЪХРАНЕНИЕ И ТЪРГОВИЯ СЪС ЗЪРНО) с оглед съвременните европейски стандарти и гаранции на правото на собственост от своя страна не преурежда ретроактивно регламентираните с него правоотношения спрямо релевантния момент. Съобразно това нищожността по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. първо и второто от ЗЗД на учредената от лицензирания публичен склад ипотека е поставена в зависимост от преценката за противоречие и/или заобикаляне на установената в чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ отм. забрана за гарантиране с нея на задълженията на трети лица по заеми. Поради което искът за нищожност на договора за ипотека, в частта й като учредена от публичен склад за обезпечаване на чужди задължения по договор за кредит № 117, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради противоречие със закона, е намерен за основателен.

По иска за нищожност на договора за ипотека на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД– за заобикаляне на закона, са изложени съображения, че в т. 2 и т. 3 от процесния нотариалния акт “В. Б“ЕООД е посочено като кредитополучател и длъжник по договор за кредит № 118/15.05.2007г., поради което в тази част ипотеката не е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД и преценката за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. второ ЗЗД е поставена в зависимост от доказване по делото на съгласието на всички страни по договор за кредит № 118/15.05.2007г. за привидното посочване на “В. Б“ЕООД, като прикриващо действителния кредитополучател - „БМ Трейдинг - 2010“АД. Освен това според БАС по делото не се доказва сключването на сделката от всички страни по договор за кредит №118/15.05.2007г. като прикриваща качеството на АД на кредитополучател и длъжник. След обсъждане на показанията на свидетелите е намерил, че изложените от тях фактически обстоятелства се изключват, поради установеното със заключението по назначената ССЕ, че с усвоената сума от 2 000 000 евро са погасени задължения на „В. Б“ ЕООД по договор за кредит от 2005г. и 2006г. Заключението на вещото лице е прието като неоспорено и необорено от други доказателства по делото относно целта на предоставения кредит за сумата от 2 000 000 евро. Според БАС допълнителната експертиза е установила усвояването по договор за кредит № 118/15.05.2007г. на сумата от 499 288 евро въз основа на представени пред банката фактури, които не са осчетоводени от „В. Б“ЕООД. Съдът е приел, че дори тази сума да е използвана за различна цел от посочената в искането за усвояване по договора за кредит и с нея да е кредитирана дейността на трето лице, законът не забранява подобна сделка. Не би могло да се обоснове и извод, че договор за кредит № 118/15.05.2007г. е сключен със собственика на ипотекирания имот като привиден кредитополучател само с оглед на такова кредитиране в размер на 499 288 евро. Изрично в ипотеката в т. 1 към която препраща т. 3, за да определи обезпеченото вземане, е посочено, че се отнася само за част в размер на 1 500 000 евро. Съгласно чл. 174 ЗЗД ипотеката обезпечава вземането независимо от промените, които са станали в него, но само до размера на сумата, за която е извършено вписването. Следователно до пълния размер от 2 500 000 евро – за 1 000 000 евро, кредитът, съгласно чл. 174 ЗЗД не е обезпечен с процесната ипотека, което изключва твърдението за постигане с позволени средства на забранена от закона - чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ отм. цел относно усвоената сума за 499 288 евро. Тази част е по-малко от необезпечената част от кредита, след като с по-голямата част от 2 000 000 евро, надвишаваща обезпечената от 1 500 000 евро, по делото е доказано погасяването на задължения на посочения като кредитополучател собственика на ипотекирания имот.

По касационната жалба на „ДЕФ“ЕООД:

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/Представлява ли съществено процесуално нарушение липсата в доклада на първоинстанционния съд на указания за това кои са подлежащите на доказване факти и обстоятелства, чия е тежестта на доказване на тези факти и липсата на указания за кои от твърдените факти страните не сочат доказателства и в случай, че има направено възражение за този пропуск във въззивната жалба, длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по това нарушение и да го отстрани, като изготви доклад, в който дава такива указания? Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато докладът на първоинстанционният съд по чл. 146 ГПК е непълен или неточен?; 2/Длъжен ли е въззивният съд да приложи разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК при наличие на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения и своевременно наведени оплаквания във въззивната жалба за това, при условие, че искът е отхвърлен поради недоказаност на факти, за които факти в първоинстанционното производство са направени искания за събиране на доказателства, но същите не са уважени, поради допуснати процесуални нарушения?; 3/За разграничението между сделка, сключена при заобикаляне на закона и привидна сделка, сключена при условията на относителна симулация с оглед точното прилагане на чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Съществува ли разлика в предмета на доказване при иск за обявяване, че една сделка е сключена при заобикаляне на закона и иск за обявяване, че сделката е привидна, като сключена при условията на относителна симулация?; 4/Следва ли приетата от съда фактическа обстановка да съответства на представените доказателства? Въпросите са въведени при позоваване на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът поддържа и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираният от касатора първи въпрос има отношение към правилността на обжалваното решение и към преценката по същество на касационната жалба с оглед направените в нея оплаквания. Следва да се има предвид, че в първото по делото заседание пред първоинстанционния съд процесуалният представител на ищеца изрично е изразил позиция, че е съгласен с доклада и няма възражения по него. Ако и впоследствие с оглед резултата по делото пред БОС да твърди, че доказателствената тежест по втория иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД не му е била ясна, то предвид изложеното в мотивите на първоинстанционния съд е могъл да ангажира евентуално нови доказателства /непоискани пред БОС/ с въззивната жалба и да се позовава на приложение на чл. 266, ал. 3 ГПК. Но такава линия на процесуална защита не е била предприета. Както се твърди и в касационната жалба единствените доказателствени искания пред БАС са свързани с отказаните от БОС за събиране кредитни досиета по двата процесни договора за кредит. Касационната инстанция е обвързана от посочените в касационната жалба оплаквания, а по отношение на кредитните досиета те се ограничават единствено до твърдение, че последните са относими към спора само с оглед това да се установи дали е налице поето солидарно задължение и от „В. Б“ЕООД по договор за кредит № 117/15.05.2007г. Последният договор е ирелевантен за спора по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, тъй като с исковата молба е наведена нищожност на ипотеката поради заобикаляне на закона с оглед обезпечаване по нея на друг договор - №118/15.05.2007г. А и последният документ в заверено копие се намира по делото и не са направени оспорвания от ищеца, които налагат представянето му в оригинал.

Поради изложеното като не попадащ в предметното произнасяне на въззивния съд следва да се приеме и втория процесуалноправен въпрос на касатора.

Третият въпрос не съответства на конкретния спор. Касаторът отнася двете основания за нищожност - сделка, сключена при заобикаляне на закона и привидна сделка, сключена при условията на относителна симулация към една и съща сделка. Но нито „ДЕФ“ЕООД е въвел с исковата молба такъв предмет на спора, нито въззивният съд се е произнесъл в този смисъл. Напротив БАС, според сочените в исковата молба обстоятелства, е приел, че касаторът обосновава нищожност на договорната ипотека поради заобикаляне на закона, тъй като с нея се обезпечава задължение на самия ипотекарен длъжник по договор за кредит №118, а последният договор / не ипотеката/ е привиден по отношение на посочения кредитополучател и това не е ипотекарният длъжник, а трето лице, участващо само привидно като съдлъжник по процесния заем. БАС е обсъдил всички сделки и обстоятелствата около сключването им и тяхното изпълнение.

Последният въпрос не съответства на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК към общото основание за достъп до касация. Изцяло попада в приложното поле на чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като сочи на едно от касационните основания за неправилност на обжалваното решение – необоснованост. За да се провери налице ли е същото, съдът следва да извърши проверка по същество на касационната жалба – дали от събраните доказателства се установяват посочените от БАС за доказани факти. Тази проверка не се обхваща от фазата по чл. 288 ГПК.

Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на „ДЕФ“ЕООД.

По касационната жалба на „ОББ“АД:

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди недопустимост на въззивното решение поради липса на правен интерес за ищеца да предяви иск по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и поставя следните правни въпроси: 1/ Може ли единствено от съдържанието на ипотечния акт да се прави извод за наличие или липса на солидарна отговорност на задължените лица спрямо обезпеченото вземане?; 2/Кои са страни по ипотечното правоотношение? Необходимо ли е солидарният длъжник да бъде посочен като страна по ипотечния акт? Задължително необходимо ли е, в случай че ипотекарният длъжник е и съдлъжник по договора за кредит, в ипотечния акт да бъде посочено, че същият е и съдлъжник, и най-вече от непосочването на това му качество следва ли извод, че поетата от него солидарна отговорност е отпаднала?; 3/ Изисква ли разпоредбата на чл. 167, ал. 2 ЗЗД, изброяваща елементите на ипотечния акт, в същия да бъдат посочени и солидарните длъжници, отговарящи за обезпеченото вземане, или е достатъчно да бъде посочен главният длъжник? 4/ Изискването да бъде посочен собственика на имота, ако ипотеката се учредява и за чуждо задължение, изключва ли възможността същият този собственик да е едновременно и солидарно задължен за вземането?; 5/Допустимо ли е в последващо съдебно производство, съдът повторно да пререшава въпроса относно възникнала между страните солидарна отговорност, след като този въпрос е бил решен с влязъл в сила съдебен акт /заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 15581/2010 на СРС?; 6/Установяването на момента на възникване на солидарна отговорност, в случаите, в които такава безспорно е възникнала и е налице, от значение ли е за отговора на въпроса за действителността на учредената ипотека от публичния склад, лицензиран по ЗСТЗ отм., след като в определен момент е налице сливане на качествата и отговорностите на солидарния и ипотекарния длъжник за едно и също вземане?; 7/Изброяването в чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ отм. представлява ли numerus clausus и допустимо ли е по тълкувателен път, съдържащото се в тази норма изчерпателно изброяване на обезпеченията, които публичният склад не може да учреди за обезпечения на задължения на трети лица, да бъде допълван и с други сделки и действия, които не са изрично посочени в нормата?; 8/ Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, то кои са критериите, по които определено действие или сделка ще бъде преценено като попадащо под тази забрана при липса на законодателно утвърдена дефиниция за термина „гарант“ и при необходимост от спазване принципите на предвидимост и пропорционалност на налаганите ограничения? А така също и с оглед необходимостта ограниченията и забраните да са винаги уредени посредством конкретни, ясни и обективни норми, част от действащото право?; 9/Нарушаването на въведената забрана по чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ отм., ако същата е проложима към вещното обезпечение „ипотека“, какви последици има? Може ли да има и други правни последици извън посочените в закона – в частност може ли да доведе до абсолютна нищожност на ипотеката?; 10/Ипотека, учредена от дружество – публичен склад по ЗСТЗ отм., за чужди задължения, извършена в нарушение на забраната по чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ отм., нищожна ли е или е относително недействителна, когато законодателят не е посочил изрично това?; 11/ При липса на конкретна и изрична забранителна норма за учредяване на ипотека върху имот, собственост на публичен склад по ЗСТЗ отм., следва ли съдът да се мотивира защо приравнява последиците от нарушението на тази забрана към абсолютната нищожност, вместо на тези при относителна недействителност? Посочените правни въпроси са обосновани с приложение на допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Касаторът се позовава и на хипотеза на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Видно от представената справка за вписване в имотния регистър исковата молба по т. д. № 330/2015г. на БОС е била вписна след сключване на договора и вписване на НА за покупко – продажбата, легитимираща ищеца като собственик на ипотекирания имот. Поради което конкуренцията в правата следва да се реши при съобразяване на изискванията чл. 226, ал. 3 ГПК и евентуално позоваване на чл. 79, ал. 2 вр. чл. 70 ЗС. От друга страна само постановлението за възлагане на ипотекирания имот /при това с дата следваща покупко-продажбата на ищеца/ не е достатъчно да обоснове основателно предположение, че „ДЕФ“ЕООД няма противопоставими по смисъла на чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК права на взискателя по съответното изпълнително дело на ЧСИ Ив. Б..

Въпроси от 1 до 4 вкл. не отговарят на направените от въззивния съд изводи. БАС основно е извел заключението си за липса на солидарна отговорност между ипотекарния кредитор и длъжника по договора за кредит не от съдържанието на договора за учредяване на ипотека, а от съдържанието на договора за кредит под № 117/15.05.2007г., вземането по който се обезпечава и който факт е релевантен с оглед фактическия състав на чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ отм. при съпоставянето му с този по чл. 10, ал. 2 и 3 ЗСТЗ отм., Посочените четири въпроса свеждат проблема единствено до съдържанието на ипотечния акт, но не и на това на източника на обезпеченото с ипотеката вземане – договор за кредит № 117.

Пети въпрос не отчита тази особеност, че сила на пресъдено нещо е налице само между страните в заповедните произвоства, по които са издадени заповедите по чл. 417 ГПК, а в тях „ДЕФ“ЕООД не участва.

По отношение на шести въпрос следва да се има предвид, че искът е за прогласяване на нищожност поради нарушение на закона и по него съдебната практика е категорична и последователна, че проверката за действителност се извършва към момента на сключване на договора, в случая договорна ипотека. И въззивният съд не се е отклонил от тази практика.

Последните два въпроса също не изпълняват изискванията към общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.Оен аргумент на въззивния съд е, че следва да се тълкува употребеното от законодателя понятие „гарант“ в хипотезиса на нормата на чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ отм., Като след извършване на такова е приел, че ипотеката като реално обезпечение, наред със залога на вещи, също е нищожна, когато е дадена за обезпечаване на чуждо задължение.

Съгласно т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството и обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която налага тълкуването му. Постановено е и решение №116/25.01.2021г. по т. д. № 1623/2019г. на ВКС, I т. о., с което изрично е дадено тълкуване на термина „гарант“ в чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ отм. и то не се различава от даденото от БАС разрешение.

И двамата касатори поддържат наличие на хипотеза по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – „очевидна неправилност“. Изложените от тях доводи не обосновават случаи на особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Наведените възражения се свеждат до оплаквания, представляващи касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и предполагащи извършване на проверка по същество на касационната жалба – анализ на свидетелски показания, съпоставяне с други събрани доказателства, преценка на процесуални действия на страните и съда и пр., която дейност изключва „очевидността“ на твърдяната форма на неправилност.

По тези съображения касационното обжалване на въззивното решение на БАС не се допуска.

И двете страни са направили искане за присъждане на разноски по подадените от тях касационни жалби и само „ДЕФ“ЕООД е поискало разноски с отговора на касационната жалба на банката. С оглед изхода от спора разноски по касационните жалби в полза на подалите ги касатори не се дължат, а „ДЕФ“ ЕООД не е ангажирало доказателства за извършени разноски във връзка с писмения отговор срещу касационната жалба на „ОББ“АД.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 63/18.07.2019г. по в. т.д. № 117/2019г. на Бургаски апелативен съд, поправено с решение № 461/11.11.2019г. по в. т.д. № 117/2019г. на БАС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: