Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на КПКОНПИ, чрез ТД на К. [ място] срещу решение №73 от 04.032020г по в. гр. дело №371 за 2019г. на Апелативен съд -В. Т, с което макар и с други мотиви е потвърдено решение № 401/02.08.2019 г. по гр. д. № 882/2015 г. на Окръжен съд В. Т, Искове за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата, предявени КОНПИ по чл. 74, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ отм. с обща стойност 708031лв /посочена след изменение на иска / срещу Д. К. М. и А. Д. П. са отхвърлени. Проверката е обхващала период от 17.03.2004 г. до 17.03.2014 г. Комисията е основала иска, както и оплакванията срещу постановеното първоинстанционно решение на анализа си, че има значително несъответствие по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ. Комисията е сборувала доходи на ответника за периода на проверка от 128 909, 03лв.- от трудови правоотношения, пенсии, наеми по ГДД, от продажба на недвижими имоти, на МПС,от отпуснати и усвоени кредити, получени суми по чл. 57 ЗОДФЛ и чл. 73 ЗДДФЛ,от изплатени щети по застрахователни полици и изтеглени от банка суми.Обичайните разходи ищецът е сборувал в размер на минус 31748, 99, при нетен доход за периода от 97360, 04 лв. Придобитото имущество – пари, движими, недвижими вещи, ограничени вещни права и нематериални активи, според Комисията има оценка от 771 978, 28 лв., при което се поддържа несъответствие в размер на отрицателна величина от 674618, 24 лв. По смисъла на чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ отм. вр. пар. 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ отм. съответно по смисъла на пар. 1 т. 3 ЗПКОНПИ, същото е значително.

Макар с различни мотиви /въззивният съд се е позовал на пар. 5, ал. 2 ПЗР на ЗПКОНПИ, съответно чл. 5, ал. 1 и чл. 107, ал. 2 от същия закон, докато първоинстанционният съд е счел за приложим отмнения закон като по - благоприятен/, съдилищата са достигнали до обратния извод.На първо място е изтъкнато, че не може да се отнема равностойност на имущество, което е преминало през патримониума на проверявания и не е налице в края на проверявания преиод. Първоинстанционният съд е посочил, че вариант първи по заключението на вещото лице, даден при пряко поставени от ищцовата комисия задачи и в потвържение на изчисленията по иска, не отчита установени по делото източници на формиране на имуществото на ответника, за разлика от варианта на заключението, с който е отговорено на поставени от ответната защита задачи. Преди началото на десетгодишния преиод проверяваният е притежавал недвижими имоти, отчуждени през процесния преиод, на което първоинстанцият съд е отдал решаващо значение като е приел, че са налице установени източници на парични средства при продажба на това имущество, притежавано в началото на проверявания преиод. Това обстоятелство не е било взето предвид от Комисията. При начално салдо от 155 500 лева, възприет е бил варианта по заключението на вещото лице, според който се установява съответствие като имущество и нетен доход /по смисъла на пар. 1 т. 5 от ДР на закона/ в положителна величина.

Въззивиннят съд е ревизирал част от тези изводи, но те не се отразяват на крайния резултат, обусловил решението на съда. Установени са средства от продажби на имущество, което ответникът е притежавал преди началото на проверявания период в обш размер на 155 500 лева, но е изтъкнато, че това не представлява парична наличност към този момент/17.03.2004г/, както е поддържал ответника. Изводът за липса, съответно наличие на законен източник за придобиване на посоченото имущество въззивният съд е извел от своя анализ за проверявания период, въз основа на констатациите на вещото лице, като установените нетни доходи се съпоставят по размер с притежаваното имущество. За да е придобито незаконно наличното в края на проверявания период имущество, неговата придобивна стойност трябва да превишава с повече от 150000 лв. сумата от възмездно отчужденото имущество, притежавано от лицето в началото на изследвания период и неговите доходи през същия период, след приспадане на направените разходи за неговата и на семейството му издръжка – чл. 107, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ и пар. 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ. Въззивният съд се е позовал на решение № 13/10.2010 г. на Конституционния съд и неговите мотиви. Имущество по смисъла на пар. 1, т. 4 ДР на ЗПКОНПИ е всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права,Изтъкната е дефиницията, в пар. 1, т. 8 ДР на ЗПКОНПИ за нетни доходи, определяща същите като доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, а обичайни разходи са тези за издръжка на лицето и на членовете на семейството му съобразно пар. 1, т. 9 ДР на ЗПКОНПИ.

Въззивният съд обстойно е анализирал безспорните писмени доказателства, според които през проверявания период ответникът М. е придобил няколко недвижими имота и ид. части от имоти в различни населени места, което заедно с наличностите по банковите сметки е придобито имущество на обща стойност 170253, 93лв. По отношение на част от сделките с недвижими имоти е установена и съобразена парната цена / установена от СТЕ/, като по отношение на имотите, придобити на пулична продан, като стойност въззивният съд е приел цената, при която ответникът е обявяван за купувач и същата е ползвана като база за определяне на несъответствието/ съответствието.Два недвижими имота в [населено място] са били закупени и отчуждени през периода, като при първия имот е придобит доход от 9000 лв -по пазарна оценка съгл. заключението на вещо лице.Вторият е дарен на дъщерята на ответника /той е предмет на иска за отнемане от нея/Отчетено е, че в някои от имотите са извършвани подобрения. През прериода са придобити и отчуждени три леки автомолиба, като и при трите цената им към момента на покупката е по-висока от тази при отчуждаването им, т. е разликата може да се отнесе като разход. Отделно съдът е изследвал заемните правоотношения, представляващи вземания към физически лица. През проверявания период ответника е изтеглил банков кредит от 20000 лв.,погасен изцяло до 2010 г., като общият размер на погасителните вноски, със следващите се лихви и такси възлиза на 28663, 11 лв., предвид констатациите на вещото лице по изготвената СИЕ. Доходите от пенсии, добавки към пенсията и трудови правоотношения, възлизат в общ размер на 24795, 62 лв. получени на друго основание - 859 лв /помощи/, 419, 22 лв./застрахователно обезщетение/ 4990, 62 лв./други, установени от вещото лице по изготвената СИЕ/ Разходите за издръжка съгласно статистически данни на НСИ са общо в размер на 26097, 06 лв., разходи за публични задължения в общ размер на 2914, 40 лв. /без заплатените разходи за закупуване на имущество, установени от вещото лице/.

Нетния доход, определен въз основа на тези стойности и изчислен аритметически възлиза на 95710, 44 лв., или съпоставен с размера на имуществото, той сочи на несъответствие в размер на отрицателна величина от 74543, 49 лв. Несъответствието не надвишава сумата от 150000 лв. по пар. 1, т. 3 ДР към ЗПКОНПИ, поради което отхвърлянето на исковете е потвърдено. Поддържаните от ищцовата комисия изчисления не са въприети, тъй като в тях са заложени като разходи дадени от ответника заеми, които не са доказани, или не са установени в посочените размери. Не е взето под внимание връщането на доказаните заеми, в който случай, до установен размер, проверяваното лице е реализирало приход,Не е отчетено че при движението на банковите сметки има преминали суми, които са трансформирани, същите не могат да бъдат сочени за отнемане /те са неналични/, нито могат да бъдат възприети при всяко внасяне като разход, без да се отчете и тегленето им.

Касаторът обжалва решението изцяло, като поддържа своята рекапитулация по исковата молба. Погрешно въззивният съд изключва неналичното към края на проверявания период имущество.Това противоречи на чл. 151 ЗПКОНПИ. Парите също са имущество по смисъла на пар. 1, т. 4 ДР към ЗПКОНПИ.З се оспорва като незаконосъобразен решаващият извод, че липсва значително несъответствие по смисъла пар. 1, т. 3 ДР към ЗПКОНПИ и в изложение се формулират три въпроса:

-следва ли да намери отражение при определяне размера на несъответствието по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР към ЗПКОНПИ размерът на внесените и постъпили суми по банкови сметки, за които не се установява законово основание и законен произход на средствата за внасянето им, дадените заеми, за предоставянето на които не са установени законни източници и законен произход на средствата, както и сумите послужили за придобиване на недвижими имоти, МПС и др, които са отчуждени през проверявания период и неналични към края му.

-подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗПКОНПИ/ ЗОПДНПИ отм. внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваното лице, за които не се установява законово основание за внасянето /постъпването им, но неналични в края на проверявания преиод, както предоставени, респ върати заеми, за които не се установява законово основание и законен произход на средствата, но неналични в края на проверявания период

-Подлежи ли на отнемане по чл. 151 от ЗПКОНПИ,/чл. 72 от ЗОПДНПИ отм. паричната равностойност на имущество, което липсва или е отчуждено, за придобиването на което не е установен законен произход на средствата

По трите въпроса се поддържа основание по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК с довода, че формираната в отговор на същите въпроси практика на ВКС /реш. № 97/2018г по гр. д № 3224/2017г и реш. № 147/2019г по гр. д №1998/2018г на 4-то г. о на ВКС/ е неправилна и следва да бъде променена, за да се приложи законът точно,

Отговор е постъпил от ответниците, представлявани от адв К. Д.. Изтъква се, че въззивното решение е съобразено с установената практика на ВКС, като не са налице соченото основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като установената практика съответства на точното прилагане на закона и същата е съобразена от въззивния съд

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване,

Свързано поставените от касатора въпроси се припокриват по съдържание.Като израз на поддържаната от касатора теза, всички поставени въпроси оспорват разрешението, опредметено в практиката на ВКС с реш. № 97/2018г по гр. д № 3224/2017г и реш. № 147/2019г по гр. д №1998/2018г на 4-то г. о на ВКС, за съдържанието на установени стандартизирани понятия при икономическото изследване, както са дефинирани в закона.

Пловдивски апелативен съд се е ръководил от правилото, че възмездното отчуждаване на имущество през периода е от значение при наличие на разлика между придобивната стойност и стойността при отчуждаването – при по-висока придобивна стойност ще е налице разход, а при по-висока стойност на отчуждаване, разликата е доход.Този подход е съответен на съдържанието на чл. 141 ЗПКОНПИ и неговото тълкуване в практиката на ВКС, Конкретни са били както фактическите, така и правните съображения на въззивния съд да не възприеме варианта на изчисление на Комисията, като основан на ионориране на установени факти при връзка между тях и на лишена от логика методика кои стойности да се сумират, отнесено кам приходите или разходите на проверяваното лице. Касае се за мотивирано изтъкнати и установени по делото факти, който подлежат на изследване именно във взаимна връзка, като движение на парични средства. Това движение, като сумарен/сборуван/ стойностен израз, не е индикатора за законовия праг, посочен в пар. 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ. То може да свидетелства за разход, приход, или доход по смисъла на закона в съпоставка с други факти. На отнемане подлежат не приходи или разходи, законът няма предвид отнемане на доходи, а на имущество, при това налично. Така установено в практиката на на ВКС принципно разбиране се споделя и от настоящия състав на ВКС 3-то г. о Трансформираното имущество също следва да е налично поради това и имуществените трансформации подлежат на установяване в този процес.

Не е налице основание по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК Предмет на отнемане от държавата по специалния закон може да бъде само имущество, влязло в партимониума на проверявания и свързаните с него лица през изследвания период, което е налично в края на този период, което тълкуване съответства на установената практика на ВКС по прилагането на закона, на мотивите на Конституционния съд по решение№ 13/10.2010 г. на КСРБ, а изводът следва и от заглавитето на самия закон. Отнемането на имущество или неговата равностойност в полза на дължавата, като „гражданско-правна санкция“, се отличава от административно-наказателните имуществени санкции /каквато е глобата/, именно поради тази своя особеност. На изследване за условието по пар. 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и в края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници /трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и др./, направените през това време разходи и възникналите задължения.Имущество по смисъла на пар. 1, т. 4 ДР на ЗПКОНПИ е всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него. Дефиницията, дадена в пар. 1, т. 8 ДР на ЗПКОНПИ за нетни доходи, определя същите като доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, а обичайни разходи законът дефинира като разходите за издръжка на лицето и на членовете на семейството му съобразно данните на Националния статистически институт. Тези именно величини, изяснени при конкретната фактическа остановка, са обосновали изводите по оспорваното от касатора въззивно решение. Преценката за доходите, разходите, съответно влагането на средства от законен, или неустановен източник в конкретното придобиване, при имуществени трансформации включително, се извършва съгласно последователно проведения в закона принцип за обективност на проверката. Отговорът на въпросите няма да променят извода, че в случай още с мотивирането на иска този принцип е нарушен,

Следва присъждане на разноски, установени в размер на 1800лв, за адвокатска защита.

Воден от гореизложеното ВКС, ІІІ г. о

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска до касационно обжалване на решение №73 от 04.032020г по в. гр. дело №371 за 2019г. на Апелативен съд В. Т

Осъжда КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА Н. П. И, ТД [населено място] да заплати на от Д. К. М. и А. Д. П. сумата 1800 разноски за настоящата инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.