Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от [фирма] [населено място] касационна жалба срещу решение № 120 от 11.06.2012 г. по гр. д. № 207/2012 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 616/2011 г. на Варненски окръжен съд, с което касаторът е осъден да предаде на Национален осигурителен институт, [населено място] владението на недвижим имот - почивен дом „Строител”, представляващ изградена до степен на груб строеж масивна железобетонна сграда на три етажа, сутерен, партер и мансарден етаж, със застроена площ от 2896 кв. м., а разгъната застроена площ от 13641 кв. м., заедно с мястото в което е построена, съставляващо парцел І, в кв. 33 по плана на к. к. „Св. св. К. и Е.”, цялото с площ от 13 000 кв. м. Решението е постановено при участието на трето лице [фирма], [населено място]. Касационните доводи са за постановяване на решението при нарушаване на процесуални правила, за необоснованост и незаконосъобразност. Допускането до касация се иска по разрешените съществени за изхода на спора въпроси: 1. задължен ли е съдът да обсъди всички възражения на сраната относно твърдението за осъществено давностно владение върху спорния имот и за това кой е носител на правото на собственост върху предоставените на основание § 5 от ДР на Закона за фонд обществено осигуряване недвижими имоти; 2. преклудирано ли е направеното възражение за придобиване на имота от праводателя на касатора на основание чл. 17а ЗППДОбП, ако е направено само позоваване на фактите, които са елементи от фактическия състав на това основание, без да е посочена правната му квалификация; 3. допустимо ли е да се правят правоизключващи възражения относно спорното право за първи път във въззивната инстанция; 4. какъв е характерът на осъществяваното владение, когато то е основано на валидно правно основание, годно да направи владелеца собственик и презумпцията по чл. 70, ал. 2 ЗС не е оборена; 5. разрешен е и материалноправният въпрос чия собственост са имотите, предоставени на НОИ по разпореждане на закона - §5, ал. 2 ЗФОО, и приложим ли е по отношение на тях мораториума, установен с § 1 от ДР на ЗС. По отношение на въпросите 1 и 4 се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради отсъствието на съдебна практика по тях.

Ответникът по касация намират жалбата за неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.

Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:

За да уважи ревандикационния иск за описания имот, съдът е приел за установено, че имотът е станал собственост на ищеца НОИ, [населено място] след като с решение на МС № 775 от 01.08.1996 г., издадено в изпълнение на § 5, ал. 2 от Закона за фонд „Обществено осигуряване”, е прехвърлено безвъзмездно имуществото на прекратената с решение на СГС по ф. д. № 8013/1991 г. ДФ „С.”, включващо и почивен дом „Строител”, предмет на иска.

Този извод е основан на установеното, че почивният дом е бил построен преди 1960 г., и е използван по предназначението му до 1988 г., когато е започната реконструкцията му. През 1988 г. с разпореждане на МС е създадено Обединение „П.” към ЦС на Б.. През 1991 г. министърът на министерство на труда и социалните грижи е разпоредил образуването на държавна фирма „С.”, [населено място] с част от активите и пасивите на прекратените организации, посочени в списък, по баланса им към 01.04.1991 г. между които е и организацията в [населено място], в чието имущество е бил включен и имота, предмет на иска.

С решение № 775 от 01.08.1996 г. МС е прехвърлил безвъзмездно на НОИ имуществото на ДФ „С.”, включващо и спорния имот.

Това решение е било изменено с решение № 469 от 03.05.1997 г. на МС, като е отменена т. 9.7 относно прехвърлянето на НОИ на почивна станция „Строител” и с т. 8 е разпоредено, че теренът, върху който е построен почивния дом Строител, се предоставя безвъзмездно на МФ за стопанисване и управление с цел увеличаване на капитала на [фирма]. След издаването на това решение министърът на финансите е разпоредил увеличаване капиталът на търговското дружество, за което е постановено и решение от 19.05.1997 г. по ф. д. № 3286/1991 г. на Пернишки ОС.

Последвала е продажба на имота в полза на ответника по иска [фирма], за което е сключен договор, обективиран в нот. акт № 161, т. І, от 22.08.2001 по н. д. № 140/2001 г.

При така установените факти съдът е формирал правните си изводи. Намерил е, че продажбата не е породила транслативно действие, тъй като праводателят [фирма] не е бил собственик на имота. Решението за апортиране на имота в капитала му не е породило действие, тъй като към този момент имотът вече е бил собственик на НОИ и министърът на финансите не е бил компетентен да се разпорежда с него.

За преклудиран е намерен доводът, че праводателят на касатора е придобил право на собственост на основание чл. 17а ЗППДОП, тъй като същият е бил апортиран в дружеството при създаването му на основание решение № 469 от 03.05.1997 г. на МС, с което е допълнено и изменено решение № 775 от 01.08.1996 г. МС, тъй като е направен едва във въззивното производство.

Относно доводът на касатора, че е придобил имота на основание добросъвестно давностно владение, което е осъществявал на правно основание - договор за покупко-продажба, сключен в нотариална форма с праводател „Р. Л. Ко”, [населено място] е прието, че този придобивен способ е неприложим, тъй като имотът е със статут на частна държавна собственост, обособен е като имущество на публичен правен субект какъвто е НОИ, поради което по отношение на него намира приложение мораториума, установен с § 1 от ЗД на СЗ (ДВ, бр. 46 от 2006 г.), действието на който е продължено до 31.12.2014 г.).

Първият поставен въпрос за задължението на съда да обсъди доказателствата по делото и да се произнесе по възражението за придобиване на имота по давност не обуславя общата предпоставка за допускане на касационна проверка по него. Събраните по делото доказателства са обсъдени обстойно от съда при съобразяване хронологията на възникването им, правното им значение и въз основа на това съдът е направил правните си изводи. Този процесуален въпрос е разрешен в съответствие с последователната и безпротиворечива практика на ВКС, поради което не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационна проверка по него.

Вторият и третия въпрос поради сходството си, могат да бъдат обобщени в един, който се свежда до разрешаване на процесуалния въпрос до кой момент е допустимо да се правят възражения по иска и допустимо ли е да се навеждат такива и пред въззивния съд. Въпросът е разрешен при точно прилагане на закона и преобладаващата задължителна съдебна практика, която е в смисъл, че ответникът следва да направи възраженията си по иска в отговора по исковата молба или най-късно до провеждане на първото съдебно заседание пред първоинстанционния за спора съд.

Поставянето на този процесуален въпрос е насочено към разрешаването на материалноправния въпрос – ако е нищожно решението на МС, с което е изменено предходно негово решение и имотът е предоставен за стопанисване на министъра на финансите, нищожно ли е последвалото решение на министъра на финансите за апортиране на същия имот в капитала на „Р. Л. ко” [населено място]. Съдът е разрешил този материалноправен въпрос при правилно прилагане на закона. След като МС не е бил компетентен да се разпорежда с имота, поради това че той със закон е предоставен на НОИ и със същия закон е постановено, че разпореждане с него може да извършва само Народното събрание при ежегодното приемане на Закона за общественото осигуряване, той не е могъл да извършва валидно никакви други правни действия, каквото е решението за прехвърляне на имота за управление от министъра на финансите, а той за апортирането му в капитала на правотателя на касатора. Изводът на съда е изграден при прилагане на принципа, че никой не може да прехвъли права, които няма.

Извън компетентността на МС е било да се разпорежда с имота от момента, в който той е включен в имуществото на НОИ, поради което нито едно от извършените след това правни действия с цел прехвърляне на вещните права върху имота не е транслирало такива. Нищожността на решение № 469 от 03.05.1997 г. на МС е прогласена с влязло в сила решение от 08.04.2003 г. по адм. д. № 197/2003 г. на петчленен състав на ВАС.

Съобразно това поставените процесуални въпроси не са предпоставили решаващите изводи на съда, поради което не могат да се определят като обща предпоставка за допускане на касационна проверка на въззивното решение по тях.

Петият въпрос е материалноправен и е за това чия собственост са имотите, предоставени на НОИ по разпореждане на закона - § 5, ал. 2 ЗФОО и приложим ли е по отношение на тях мораториума, установен с § 1 от ДР на ЗС.

При разрешаването на този въпрос съдът е приел, че имотът е станал собственост на НОИ по разпореждане на закона - § 5, ал. 2 ЗФОО. Н. осигурителен институт е създаден със ЗФОО отм. като самостоятелна юридическа личност – публичноправен субект с установени структури и функции. В това си качество е носител на правото на собственост върху предоставеното му по разпореждане на закона имущество, което е намерил, че е със статут на частна държавна собственост.

Въпросът за това дали предоставеното имущество на НОИ е със статут на частна държавна собственост или на публична такава се разрешава от обществените нужди, за задоволяването на които е създаден публичноправния субект. Тези функции са посочени в чл. 1 на ЗФОО – за осъществяване на държавното обществено осигуряване. Последното е дейност по регулиране на определен кръг обществени отношения, изчерпателно изброени в чл. 1 от КСО.

Поставеният въпрос обуславя основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради необходимост от формиране на практика за точното прилагане на нормата. Касационното обжалване следва да се допусне за проверка на въззивното решение по този въпрос.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 120 от 11.06.2012 г. по гр. д. № 207/2012 г. на Варненски апелативен съд.

УКАЗВА на касаторката да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 1781.23 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.

След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: