Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби против решение № 80/18.01.2019 г. по адм. д. № 1717/2018 г. на Административен съд – Бургас.

В касационната жалба на ГДИН се оспорва решението в осъдителната му част и в частта на разноските. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва изводите на съда и счита, че не са съобразени със събраните по делото доказателства. Моли да бъде отменено решението в оспорваната му част и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба на В.К се оспорва решението в отхвърлителната му част. Излагат се доводи, че определения от съда размер на обезщетението не компенсира преживените от него болки и страдания.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са допустими, но неоснователни. Оспореното решение на АС-Бургас е правилно, постановено е при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон.

Безспорно е доказано, че е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган да осигури условия на пребиваване през претендирания от страна на касатора В.К период на изтърпяване на наказанието, които не унижават човешкото достойнство. Липсата на течаща вода и липсата на достъп до санитарен възел безспорно налагат извода за унизително и нечовешко отнасяне по смисъла на чл. 3 от КЗПЧОС. Обезщетението в така определения размер е съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите при отчитане на всички установени по делото относими факти, справедливо е по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и размерът му не се явява завишен или занижен, както възразяват касаторите.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими.

Производството по делото е образувано по искова молба на В.К против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието, с която се иска да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода през периода 23.12.2015 г. - 19.09.2017 г., както и сумата от 3 853.53 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 23.12.2015 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.

С обжалваното решение АС-Бургас е осъдил ГДИН да заплати на В.К сумата от 1 900 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие поставянето му в неблагоприятни условия по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода през периода 23.12.2015 г. - 19.09.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 02.07.2018 г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил предявения иск в останалата му част до размера от 15 000 лева, както и за сумата от 3 853.53 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 23.12.2015 г. до датата на предявяване на иска – 02.07.2018 г.

Съдът в мотивите си е приел, че през процесния период не са били изпълнени изискванията на Закон за осигуряваните на осъдения на необходимите жилищни и битови условия, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Въз основа на доказателствата, съдът е направил извод, че по време на престоя на ищеца в ареста и в корпуса на Затвора – Бургас не са били спазени изискванията на закона, а именно – осигуряване на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, поради което ищецът е понесъл неимуществени вреди и са налице предпоставките на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение. На основание чл. 52 ЗЗД и с оглед характера на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет, съдът е уважил иска за сумата от 1 900 лева. Решението е правилно.

Установено е по делото, че ищецът В.К изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години, считано от 06.02.2014 г. Видно от приложената по делото справка от началника на Затвора – Бургас, за времето от 23.12.2015 г. Корчев е бил в приемно отделение, където е съжителствал с други лишени от свобода на приблизителна жилищна площ от около 110 квадратни метра, без санитарен възел. Престоят на лишения от свобода в приемното отделение е продължил до 05.11.2016 г., когато последният е бил преразпределен в 6-та група, заедно с около 120 човека на обща жилищна площ от около 206 м2. В спално помещение той е бил настанен с 8 – 20 човека на площ приблизително от 20 м2 до 30 м2. Конструктивните особености на сградата на затвора не позволявали наличие на течаща вода и тоалетна във всяко спално помещение, поради което за удовлетворяване на физиологични нужди за времето от вечерна проверка до ставане от сън са били осигурявани пластмасови кофи с капак.

На 19.06.2017 г. е бил преразпределен в 9-та група. Той е съжителствал с до 100 човека на обща жилищна площ от около 116.81 м2, като в спално помещение е бил настанен с около 7 до 15 човека на площ от около 20 м2 до 23.46 м2. За удовлетворяване на физиологични нужди за времето от вечерна проверка до ставане от сън са били осигурявани пластмасови кофи с капак. Ползването на баня било организирано два пъти седмично по утвърден график. На 18.07.2017 г. ищецът бил преразпределен в 5-та група, където съжителствал с около 80 лишени от свобода на обща жилищна площ от приблизително 104 м2. Обитавал спално помещение с около 8 до 17 човека с площ около 15 м2 до 21 м2.

При така установената фактическа обстановка, съдът обосновано е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника да осигурят на осъдените лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. Неспазването на разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, съгласно която на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, представлява нарушение на разпоредбите на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Р. Б, според която никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовечно или унижаващо отношение.

Обосновани са изводите на съда, че за процесния период лишеният от свобода В.К е бил подложен на унизително отношение поради липсата на санитарен възел в килията, поради което през нощта затворникът не е имал възможност да ползва тоалетна. Тези битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Касационната инстанция споделя изводите на съда относно основателността на претенцията и размера на определеното обезщетение. Присъдената сума от 1 900 лв за деветнадесет месеца е достатъчна, за да компенсира причинените на ищеца болки и страдания от лошите условия в затвора Бургас. С оглед на това и двете касационни жалби са неоснователни и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Неоснователна е и претенцията на процесуалния представител на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Независимо от изхода на делото, в полза на ответника не се дължи юрисконсултско възнаграждение, каквото не е предвидено да се присъжда в приложимата разпоредба на чл. 10 от специалния ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ).

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 80/18.01.2019 г. по адм. д. № 1717/2018 г. на Административен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване.