Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. О. Л. от [населено място], обл. С., срещу решение № 893 от 16.11.2015 г., постановено по адм. дело № 806 по описа за 2015 г. на Административен съд - София област, с което е отхвърлена жалбата й срещу срещу заповед № 934 / 04.08.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – [населено място].

Поддържат се доводи за нарушения при прилагането на отменените разпоредби на чл. 8в и чл. 12, ал. 1, т. 7 от ЗСПД, действащи до 27.07.2015 г., инвокирани като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Дирекция "Социално подпомагане" - [населено място] е оспорил касационната жалба в писмено становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването на неблагоприятния за нея съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – София област е заповед № 934 от 04.08.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – [населено място], потвърдена с решение № РД01-0103 от 26.08.2015 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане – С. област, с която на В. О. Л. от [населено място], обл. С., е отказано отпускане на месечна добавка по чл. 8в от ЗСПД.

С постановеното решение Административен съд – София област е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като законосъобразно е приел, че оспореният административен акт е издаден при точно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 8в, ал. 1, т. 4 от ЗСПД (ДВ, бр. 57 от 2015 г.), действаща на датата на подаване на заявлението 28.07.2015 г. Жалбоподателката не изпълнява отрицателното условие по чл. 8в, ал. 1, т. 4 от ЗСПД (ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. Решението е обосновано и правилно.

Касационните доводи за нарушения при прилагането на отменените разпоредби на чл. 8в и чл. 12, ал. 1, т. 7 от ЗСПД (ЗАКОН ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА) (ЗСПД), действащи до 27.07.2015 г., се преценяват като неоснователни.

От фактическа страна е установено, че жалбоподателката е студентка в редовна форма на обучение, която на 19.07.2015 г. е родила дете. Към момента на раждането и след това до 27.07.2015 г. тя е изпълнявала условията за получаване на еднократна помощ за отглеждане на дете, предвидени от чл. 8в от ЗСПД (редакция – ДВ, бр. 23 от 2009 г.). Еднократната помощ, на която майката – студентка в редовна форма на обучение е имала право до 27.07.2015 г., се отпуска само при надлежно упражняване на правото с подаване на молба - декларация по реда на чл. 16а от Правилник за прилагане на ЗСПД (ЗАКОН ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА) (ППЗСПД).

През времето, през който е била субект на правото, жалбоподателката не го е упражнила по нормативно установения ред. Изменената разпоредба на чл. 8в от ЗСПД (ДВ, бр. 57 от 2015 г.), която е в сила от 28.07.2015 г., е въвела допълнителни материалноправни условия за придобиване на право на еднократна помощ. С преходните разпоредби на ЗСПД не е допуснато удължено действие на разпоредбата на чл. 8в, действаща до 27.07.2015 г. и прилагането й по висящи и неприключили факти и правоотношения. На 28.07.2015 г., когато е подала молба-декларация, жалбоподателката не е била носител на право по чл. 8в от ЗСПД, защото не е изпълнявала всички кумулативно изисквани от закона условия.

Неправилно е застъпеното в касационната жалба становище в смисъл, че административният орган е отменил вече възникнало право, което майката - редовна студентка е придобила от раждането на детето й. Правото на майката по силата на отменената законова разпоредба е преклудирано с изменението на законовата разпоредба, която административният орган е длъжен да приложи. Неприложима е посочената от жалбоподателката разпоредба на чл. 12, ал. 1, т. 7 от ЗСПД (доп. - ДВ, бр. 24 от 2010 г.), която е била в сила до 27.07.2015 г. В същия смисъл разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 5 от ЗСПД, в сила от 28.07.2015 г. (ДВ, бр. 57 от 2015 г.), предвижда, че за еднократната помощ за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, правото се погасява след навършване на 6-месечна възраст от детето. Разпоредбата е приложима по отношение на права, възникнали и съществуващи по силата на действаща законова норма, които следва да бъдат упражнени с подаване на молба-декларация.

Като е приел, че оспореният административен акт е материално законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд – София област е постановил правилно решение. При неустановени касационни основания за отмяна обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 893 от 16.11.2015 г., постановено по адм. дело № 806 / 2015 г. на Административен съд - София област. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.