Производството е по чл. 237 и сл. АПК и е образувано по искане на [фирма] за отмяна на влязло в сила определение № 4611/24.04.2015 г., постановено по адм. дело № 3309/2015 г., по описа на ВАС, Седмо отделение, с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК.

Ответникът по искането взема становище да се отхвърли същото.

В чл. 239, т. 1 АПК се съдържат три предпоставки, които следва да са налице при условията на кумулативност : нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които да са от съществено значение за делото и които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В настоящия случай, сочените от молителя като нови доказателства заповеди които предхождат постановяването на съдебния акт, заповеди, засягащи трети дружества, както и съдебни актове постановени по оспорване на актове на изпълнителния директор на центъра с адресати трети юридически лица, са неотносими към спора.

При условията на чл. 239, т. 1 АПК, основанията за отмяна почиват на непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението/ определението е влязло в сила, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Под „обстоятелства” законът разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Влезлите в сила решение № 14207 от 23.12.2015 г. по адм. дело. № 6070/2015 г. по описа на ВАС – седмо отделение и решение № 5948 от 06.01.2016 г. по адм. дело № 5948/2015 г. на ВАС – седмо отделение, както и мотивите към тях, които се отнасят до други дружества, различни от молителя, не установяват обстоятелства, които са от съществено значение за делото на [фирма]. Тези касационни решения са постановени във връзка с оспорване на други заповеди на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център”, всяка от които е издадена в отделно административно производство, по което молителят не е бил страна. Приетото за установено от фактическа и правна страна в съдебната фаза на административния процес по тези образувани и приключили дела, няма значението на юридически или доказателствени факти по отношение на делата, които е водил [фирма]. В тази връзка неотносими са и писмените доказателства, удостоверяващи тези съдебни актове.

От друга страна оплакванията на молителя са свързани с твърдяна от него противоречива съдебна практика, което не е отменително основание по чл. 239 АПК. Въпросът дали такава е налице не подлежи на коментар в това производство, а в такова по чл. 124 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ).

По изложените съображения настоящето искане за отмяна се възприема като неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на спора претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е основателна, като своевременно направена и доказана и следва да бъде уважена, като на осн чл. 143, ал. 3 АПК в полза на Изпълнителна агенция „Национален филмов център”, бъде присъдена сумата от 600(шестстотин) лева, представляваща разноски по делото.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 предложение първо АПК, Върховният административен съд - петчленен състав, втора колегия, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], за отмяна на влязлото в сила определение № 4611 от 24.04.2015 г., постановено по адм. дело № 3309/2015 г. по описа на Върховния административен съд седмо отделение.

ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.А, ет. 2, ап. 6 да заплати на Изпълнителна агенция „Национален филмов център”. сумата от 600(шестстотин) лева, представляваща разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно.