Производството е по чл. 237 и сл. АПК и е образувано по искане на Ц. Ц. Д. за отмяна на влязло в сила определение № 4327/06.08.2015 г., постановено по адм. дело № 3759/2015 г., по описа на АССГ, оставено в сила с определение № 13362/09.12.2015 г., постановено по адм. дело № 12936/2015 г., по описа на ВАС, Второ отделение на основание чл. 239, т. 1 АПК. Ответникът по искането не взема становище.

Върховният административен съд - петчленен състав - ІІ колегия приема, че искането е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.

С определението на Административен съд София - град е оставена без разглеждне жалбата на молителя против заповед № РД - 18 - 69/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК на основание чл. 159, т. 5 АПК - оспорването е просрочено. С определението на Върховния административен съд е оставено в сила това определение, поради неоснователност на частната жалба.

В чл. 239, т. 1 АПК се съдържат три предпоставки, които следва да са налице при условията на кумулативност : нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които да са от съществено значение за делото и които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. При това положение новите писмени доказателства, които не са били известни на страната при разглеждането на делата, следва да са относими към просрочването на жалбата против административния акт. Представените пред петчленния състав протоколи на комисии към АГКК нямат съществено значение за решаването на просрочването на жалбата против административния акт. Ето защо искането следва да се отхвърли изцяло като неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Въърховният административен съд - петчленен състав - ІІ колегия РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Ц. Ц. Д. за отмяна на влязло в сила определение № 4327/06.08.2015 г., постановено по...