Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/.
Образувано е по жалба на министъра на здравеопазването, чрез гл. юрк И. срещу решение № 7010 от 13.06.2016 г. по адм. д. №7371/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Излагат се касационни основания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици.
Ответникът М. Й. Й.,чрез процесуалният си представител адв .Раков, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението като законосъобразно.Претендира разноски по представен списък.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като обосновано, постановено при изяснена фактическа обстановка и законосъобразно.
Върховният административен съд, петчленен състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна.
С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-15-208/03.04.2015 г. на министъра на здравеопазването, с която е прекратено служебното правоотношение на Й. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл за длъжността „юрисконсулт” в дирекция „Обществени поръчки”. Прието е от фактическа страна, че след утвърдено длъжностно разписание, в сила от 02.04.2015 г. по приетия с ПМС 67/2015 г. Устройствен правилник на министерството на здравеопазването специализираната администрация е от 9 дирекции, вкл. дирекция "Нормативно регулиране и обществени поръчки в здравеопазването", в която са включени дирекция „Обществени поръчки” и дирекция „Нормативно регулиране на системата на здравеопазването” с общо 26 щатни бройки, а общата числеността на министерството е увеличена от 256 на 279 щатни бройки. В дирекцията са създадени три отдела с общо 18 бр. длъжности за юрисконсулт, като за отдел „обществени поръчки” са предвидени 3 бр. за длъжността „юрисконсулт”, от които 2 бр. „главен юрисконсулт” и 1 бр. „старши юрисконсулт”. Установено е, че до приемане на ПМС67/2015г., видно от приложените длъжностно и поименно разписание, дирекцията, в която е заемал длъжността „юрисконсулт” Й. се е състояла от 11 щатни бройки, като за длъжността „юрисконсулт” са предвидени 4 щатни бройки, от които 2 бр. „главен юрисконсулт”, 1 бр. „старши юрисконсулт” и 1 бр. "юрисконсулт",като длъжността „старши юрисконсулт” е била вакантна, а длъжностните характеристики за длъжностите „юрисконсулт” и „старши юрисконсулт” са напълно идентични. В дирекция „Нормативно регулиране на системата на здравеопазването” са били предвидени 5 бр. „главни юрисконсулти”, 1 бр. „старши юрисконсулт” и 4 бр. „юрисконсулти”. При тези фактически установявания, е прието от правна страна, че не е налице реално съкращение, тъй като е налице запазване на присъщите за длъжността, заемана от Й. функции, увеличен е броят на служителите, на които е възложено изпълнението на тези функции / юрисконсулти - от 14бр. на 18 бр./ и към момента на издаване на процесната заповед в дирекция „Обществени поръчки” е имало вакантна длъжност за „старши юрисконсулт”, която е напълно идентична с длъжността, заемана от жалбоподателя. Изложени са подробни мотиви за характеристиката на длъжността „юрисконсулт” по чл. 7, ал. 9 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията във вр. с чл. 13, ал. 1 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА) (ЗА) и Класификатора на длъжностите в администрацията. Прието е, че е нарушен принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК при извършване на описаните структурни и организационни промени - преструктурирането на администрацията с увеличаване на числеността й, изисква да се премахнат първо вакантните бройки, а след съкращението да не са налице. вакантни длъжности за длъжността „юрисконсулт” -в случай има 4 такива. Прието е също, че е премахната бройка за длъжност, чиито функции се изпълняват от реално назначен служител при увеличение на бройките, предвидени за изпълнение на тази длъжност, с което е допуснато нарушение и на принципа по ал. 2, чл. 6 АПК - правата на Й. са засегнати в по-голяма степен от необходимото за целта.
Решението е правилно, обосновано и законосъобразно.
Изяснената по делото фактическа обстановка сочи безспорно на липса на реално съкращение на длъжността „юрисконсулт”, от което следва, че заповедта е издадена на несъответно правно основание - чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл регламентира прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. Следователно, за да възникне основанието, предвидено в закона, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. В случая с утвърденото ново длъжностно разписание на Министерство на здравеопазването е увеличена общата численост на ведомството, а в новосъздадената дирекция "Нормативно регулиране и обществени поръчки в здравеопазването", обединяваща функциите на закритите дирекция „Обществени поръчки” и дирекция „Нормативно регулиране на системата на здравеопазването” има общо 26 щатни бройки, с увеличение с 4 бройки за длъжността „юрисконсулт”. Същевременно е била налице вакантна длъжност „старши юрисконсулт” в дирекция „Обществени поръчки”, напълно идентична с длъжността „юрисконсулт” като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, като след промяна в длъжностното разписание на вакантната длъжност е назначено друго лице. Следователно по отношение на заеманата от Й. длъжност не са налице изискванията по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., поради което изводът на тричленният състав за незаконосъобразност на процесната заповед се явява обоснован и правилен.
С оглед на горното, обжалваното решение следва да се остави в сила, тъй като не са налице релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Предвид изхода на делото и надлежно и своевременно заявената акцесорна претенция за разноски от ответника, касаторът дължи разноски за настоящата инстанция в размер на договореното и надлежно внесено възнаграждение за един адвокат - 700 лева. С оглед естеството на спора същото не се явява прекомерно, поради което не се налага редуцирането му по размер.
Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7010 от 13.06.2016 г. по адм. д. №7371/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение.
ОСЪЖДА Министерство на здравеопазването да заплати на М. Й. Й. сумата 700лв /седемстотин лева/,разноски. Решението е окончателно.