Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба и частна жалба на Л. Ж. Д. срещу решение № 2378 от 11.11.2015 г. по адм. д. № 1685/2015 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлено оспорването по подадена от нея жалба срещу отказа на Началника на ІІІ РУ при ОД на МВР [населено място] да й предаде газов пистолет „Екол туна“, кал. 8мм № 5129823 и е прекратено производството по жалбата й срещу писмо рег.№ 439000-2832 от 15.04.2015 г. на Началника на Трето РУ [населено място]. Ответната страна не е взела становище по делото.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба. Сочи, че от доказателствата по делото е видно, че лицето Ж. Д. Д., чийто наследник е жалбоподателката, няма регистрирано газово оръжие, което да се води на отчет в съответното РУ, съгласно чл. 54 от ЗОБВВПИ, поради което не може да се приеме, че същия преди да почине е притежавал газов пистолет, който да негова законна собственост.

Касационната жалба и частната жалба са процесуално допустими, подадени в предвидения от закона срок. Разгледани по същество са основателни.

Съдът е приел, че писмо рег.№ 439000-2832 от 15.04.2015 г. на Началника на Трето РУ [населено място] не е индивидуален административен акт и има само уведомителен характер, с него не се създават права или задължения за жалбоподателката, а само се посочват настъпили факти – начина на предаване на газов пистолет и името на лицето, което го е предало, както и, че са погасени сроковете за връщане на оръжието, поради което не подлежи на обжалване и жалбата срещу него е недопустима, като в тази част производството по делото е прекратено.

Приел, че липсва изричен отказ за връщане на оръжието на жалбоподателката, в отговора е посочено само, че срокът за връщане на оръжието на собственика е по чл. 213 от. В тази част жалбата съдът преценил като иск по чл. 250 и чл. 257 от АПК.

Оръжието е предадено от свидетеля Д. З. три години след като е починало лицето в чийто апартамент е намерено оръжието. За оръжието липсват данни от кого и за каква сума е придобито / фактура или друг документ/ и било ли е придобито от бащата на жалбоподателката, доколкото в апартамента са живели и други хора. Липсват данни дали оръжието, за което свидетел заявил, че е чувал, че притежава бащата на жалбоподателката е същото, което е предадено РПУ и не може да бъде направен извод, че оръжието открито в дома на бащата на жалбоподателата е било негова собственост.

Към дата на подаване на искането до ІІІ РУ на ОД на МВР [населено място] за връщането на оръжието видно от датата на входирането му в РУ е бил изтекъл срока по чл. 213 от ЗОБВВПИ, които срок е преклузивен и започва да тече от изземването на вещите, в случая от предаването на пистолета. Срокът по чл. 213 от ЗОБВВПИ е започнал да тече на 14.10.2013 г. и е изтекъл на 14.10.2014 г. В случая без значение за изтичането на срока е твърдяното многократно подаване на жалби и искания свързани с пистолета до ІІІ РУ на ОД на МВР [населено място], тъй като в закона не е предвидено спиране или прекъсване на срока при предприемане на действия от лицата считащи себе си за собственици по отношение на оръжията. Решението е неправилно.

С отговора на началника на Трето РУ на МВР [населено място] по молбата с вх.№ 43900-1850 от 17.05.2015 г., жалбоподателката е уведомена, че на 14.10.2013 г. е предаден с протокол рег.№ 17695 газов пистолет „Екол туна“, кал. 8мм № 5129823 от Д. З. и че лицето е запознато с чл. 213 от ЗОБВВПИ, съгласно който когато собственикът не прехвърли собствеността в едногодишен срок от датата на предаване, оръжието и боеприпасите остават в полза на държавата. Приложен е заверен препис от протокол за приемане на ВВООБ, съгласно който за произхода на приетите ВВООБ предаващото ги лице е дало обяснение, че са намерени при основно почистване на дома на Ж. Д..

Неправилно е прието, че оспореното пред съда писмо не е административен акт, тъй като има уведомителен характер. С молба вх.№ 43900-1850 от 17.05.2015 г., жалбоподателката освен другите искания, по т. 2 е поискала да й се предаде наследствения й пистолет, независимо от състоянието в което се намира. Административният орган не е дал положителен отговор на искането й, а само й е съобщил, че пистолетът е предаден от друго лице Д. З., което са уведомили, че съгласно чл. 213 ЗОБВВПИ когато собственикът не прехвърли собствеността в едногодишен срок от датата на предаване, оръжието остава в полза на държавата. След като няма положителен отговор на искането на жалбоподателката, е налице отказ като административен акт, който подлежи на обжалване пред съда, с оглед на което неправилно жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото в тази част.

При това положение, съдът не е следвало да се произнася по друго искане срещу отказа на Началника на ІІІ РУ при ОД на МВР [населено място] да й предаде газов пистолет, тъй като не е предявена претенция по чл. 257 АПК или чл. 250 АПК, поради което в останалата част съдебното решение следва да се обезсили.

Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2378 от 11.11.2015 г. по адм. д. № 1685/2015 г. на Административен съд Варна, в частта, с която е прекратено производството по жалбата на Л. Ж. Д. срещу писмо рег.№ 439000-2832 от 15.04.2015 г. на Началника на Трето РУ [населено място] и в тази част ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопризводствените действия.

ОБЕЗСИЛВА решение № 2378 от 11.11.2015 г. по адм. д. № 1685/2015 г. на Административен съд Варна, в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение на съдия П. Н :

Считам, че оспореното съдебно решение е правилно.

С отговора на началника на Трето РУ на МВР [населено място] по молбата с вх.№ 43900-1850 от 17.05.2015 г., жалбоподателката е уведомена, че на 14.10.2013 г. е предаден с протокол рег.№ 17695 газов пистолет „Екол туна“, кал. 8мм № 5129823 от Д. З. и че лицето е запознато с чл. 213 от ЗОБВВПИ, съгласно който когато собственикът не прехвърли собствеността в едногодишен срок от датата на предаване, оръжието и боеприпасите остават в полза на държавата. Приложен е заверен препис от протокол за приемане на ВВООБ, съгласно който за произхода на приетите ВВООБ предаващото ги лице е дало обяснение, че са намерени при основно почистване на дома на Ж. Д..

Правилно е прието, че оспореното пред съда писмо не е административен акт, тъй като има уведомителен характер. Не съществува задължение по силата на закона при поискване на пистолета, който е иззет от трето лице да бъде предаден/върнат на жалбоподателката, която заявява, че е собственик на оръжието по наследство, поради което не е налице административен акт - отказ да бъде върнато оръжие, който да бъде обжалван по съдебен ред. Административният орган няма задължение по силата на закона да издаде акт за връщане/предаване на оръжието, поради което и отказът му, независимо дали е изричен, не представлява административен акт. Компетентността на органа е да издаде акт по чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ, при наличие на предпоставките за това.

Съдът се е произнесъл по претенция по чл. 257 АПК, като всъщност е приел, че административният орган не е длъжен да предаде пистолета на жалбоподателката по силата на закона, който извод е правилен, не е налице бездействие произтичащо пряко от нормативен акт.

Съдът не е произнесъл по претенция по 250 АПК за преустановяване на действия по задържането на пистолета, поради което не следва да се разглежда и от настоящата инстанция. Само в производство по чл. 250 АПК е от значение обстоятелството дали е издадена заповед по чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ, както и дали пистолетът е бил собственост на жалбоподателката по наследство, след като не е регистриран от наследодателя й.

С оглед на изложеното и касационната жалба и частната жалба се явяват неоснователни, поради което оспореното съдебно решение следва изцяло да се остави в сила. Съдия :