Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Ц. Г. К. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Е. М против решение № 351 от 18.01.2016 г. по адм. д. № 490/2015 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 1012-26-40-1 от 12.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ – Х. и жалбоподателката е осъдена да заплати на ТП на НОИ – Х. юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лв.

Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост, неправилно прилагане на административнопроизводствените правила на чл. 114, ал. 5 от КСО във вр. с чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК, във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 4 и чл. 163, ал. 2 от ДОПК, като касационни основания за отмяна на по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът – директорът на Териториално поделение на Националният осигурителен институт – Х., не излага становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна.

За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – Хасково е решение № 1012-26-40-1 от 12.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Х., с което е отхвърлена жалбата на Ц. К. против разпореждане № РП-3-26-00023751/13.05.2015 г. на ръководителя на „Контрол по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Х., с което е извършено прихващане на дължима от жалбоподателката сума в размер на 249.60 лв. – главница и 199.68 лв....