Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на [община] срещу Решение № 553 от 04.12.2015 г., постановено по адм. д. № 744 по описа на Административен съд – Плевен (АСПл) за 2015 г. С него е отменена Заповед № РД-10-138 от 02.02.2015 г., издадена от кмета на [община], с която на Х. П. е отказано настаняване в общинско жилище от фонд „Резервен“ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне с нарочен мотивиран писмен акт след изпълнение на предвидената в закона и общинската наредба процедура, в едномесечен срок от влизане в сила на съдебния акт, при съобразяване на мотивите на съдебното решение.
Касационният жалбоподател поддържа становище за необоснованост на обжалваното съдебно решение. Твърди неправилност на извода на съда за допуснато от административния орган нарушение на чл. 36 и чл. 37 АПК във връзка със събирането на доказателствата и относно правомощията на Комисията за решаване на жилищните нужди на граждани. Неправилно, като разширително, е и даденото от първоинстанционния съд тълкуване на разпоредбата на чл. 26 от Наредба № 18 на Общинския съвет – [населено място], с което се въвеждат широки и неясни критерии за настаняване в жилища от фонд „Резервен“. По изложените в касационната жалба съображения за неправилност, се иска отмяната на Решение № 553 от 04.12.2015 г., постановено по адм. д. № 744 по описа на АСПл за 2015 г. и отхвърляне на жалбата, подадена от П.. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300, 00 лв.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.
Ответникът - Х. П. не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран от П. с жалба срещу Заповед № РД-10-138 от 02.02.2015 г., издадена от кмета на [община], с която на основание чл. 44, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) (ЗМСМА), чл. 45, ал. 1, т. 2 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС), чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № 18 за реда за управление, ползване и разпореждане с общински жилищни имоти, приета от Общински съвет – [населено място] (Наредба № 18) при съобразяване решения на Комисията за решаване на жилищните нужди на граждани от 12.12.2014 г. и 30.01.2015 г. и мотивите на Решение № 72 от 22.02.2013 г. (датата неправилно е посочена като 21.02.2013 г.), постановено по адм. д. № 1027 по описа за 2012 г. на Административен съд – Плевен е отказано настаняването на Х. П. в общинско жилище от Фонд „Резервен“. С обжалваното съдебно решение, по жалбата на П., посочената заповед е отменена.
Въз основа на подробно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел. Направил е извод, че при издаването на спорната заповед не са изпълнени дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона с Решение № 72 от 22.02.2013 г. (датата неправилно е посочена като 21.02.2013 г.), постановено по адм. д. №1027/2012 г. по описа на АСПл. По аргумент от чл. 36, във вр. с чл. 35 АПК, във вр. с чл. 26, ал. 3 от Наредба № 18, е следвало да бъдат установени всички релевантни за случая обстоятелства, включително и да бъде направен оглед на място при необходимост. Съдът е квалифицирал искането на П. като такова по чл. 26, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Наредба № 18 - наличие на остра социална нужда, изразяваща се в липса на жилище и липса на доходи за наемане на такова, които релевантни факти са подлежали на установяване в административното производство. Необходимо е било и извършването на оглед с цел установяване на действителното фактическо положение и установяване има ли П. жилище, годно ли е за обитаване, ползва ли се от него, респективно съществуват ли пречки за това и има ли остър социален проблем по отношение на лицето. Данните за получени от него доходи, е следвало да бъдат преценени в насока достатъчни ли са за физическо съществуване и наемане на жилище, като бъдат отнесени към официалните данни за необходимите месечни средства за издръжка на лице, обявени от Националния статистически институт. Помощната комисия за решаването на жилищните нужди не е положила, според съда, минимални усилия за събирането на необходими за случая доказателства в нарушение на чл. 36, ал. 1 АПК, като се е произнесла в нарушение на чл. 35 АПК при непълнота на доказателствата за относимите за случая факти и обстоятелства и без анализ на приобщените такива, изпратени от Окръжна прокуратура – Плевен. За да издаде заповедта, предмет на съдебен контрол, кметът на [община] механично е преповторил становището на комисията и приетите от същата доказателства, без да извърши техен анализ и да обоснове взетото решение. Затова заповедта е преценена от първоинстанционния съд като издадена при липса на мотиви, в нарушение на процесуалните правила, при несъответствие на материалния закон и целта на закона - да се подпомогнат с жилища от общинския фонд нуждаещите се граждани. По тези причини тя е отменена и делото е върнато като преписка на органа за ново произнасяне, който след изпълнение на предвидената в закона и общинската наредба процедура, да се произнесе с нарочен мотивиран писмен акт в едномесечен срок от влизане в сила на решението и при съобразяване на неговите мотиви. Решението е правилно.
Неоснователни са касационните оплаквания за необоснованост на съдебното решение, за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и неправилност на преценката му за допуснати от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила. То е постановено при изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени доказателства, в съответствие са с материалния закон и изцяло се споделят от настоящия състав. Не се възприема за основателен доводът на касационния жалбоподател за въведени от първоинстанционния съд широки и неясни критерии за настаняване в резервни жилища. Това становище не е обосновано с конкретни съображения относно тълкуването на закона, а е обвързано с направената от съда преценка за необходимостта от съобразяване действията на администрацията с установените в закона административнопроизводствени правила и издаване на актовете в съответствие с основни принципи на АПК.
Обоснован е изводът на съда, че за да приеме неоснователност на искането на П. за настаняване, Комисията за решаване на жилищните нужди на гражданите не е положила дори минимални усилия за събирането на доказателства по случая. Възприемайки без резерви и без допълнителна оценка на ситуацията нейното становище, административният орган е издал оспорената пред АСПл заповед без да изпълни, с оглед произнасянето си, дадените му указания в тази насока с Решение № 72 от 22.02.2013 г., постановено по адм. д. № 1027 по описа на АСПл за 2012 г., образувано по жалбата на П. срещу мълчаливия отказ на кмета на [община] за настаняване на лицето в резервно жилище, оставено в сила с Решение № 17056 от 18.12.2013 г., постановено по адм. д. № 5532 по описа на Върховния административен съд за 2013 г. Изрично е прието, че Комисията по жилищно настаняване е следвало да извърши проверка за наличие на обстоятелствата, обосноваващи настаняването, в това число помощният орган е следвало да извърши проверка на място.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от Наредба № 18 обстоятелствата по ал. 1 на посочената разпоредба се установяват от Комисията по жилищно настаняване, която прави мотивирано писмено предложение до кмета след представяне на съответните документи. С оглед изпълнение на така вмененото му задължение за изясняване на фактическата обстановка, установяване на релевантните обстоятелства във връзка с настаняването и указанията на съда, помощният орган е следвало да действа активно, като извърши необходимото (в това число проверка за действителната ситуация на мястото, където е регистрираният адрес на П.), за да подготви издаването от кмета на общината на законосъобразен административен акт. Безрезервното възприемане от него на становището на помощния орган, че „… лицето има настоящ адрес в [населено място], има собственост, има земеделска земя, получава помощи…“, което впрочем е лишено от всякаква конкретика относно така отчетените факти, позоваването на други такива, също лишени от конкретика и обсъждане, е довело до произнасяне с оспорения пред АСПл акт в нарушение на административнопроизводствените правила, при непълнота на доказателствата и без да е извършен анализ на събраните такива. Принципът на истинност, който е в тясна връзка с принципа на служебното начало, изисква от административния орган да основе решението си на действителните факти от значение за случая, като на преценка подлежат всички факти и доводи (чл. 7, ал. 1 и 2 АПК). В контекста на спорната хипотеза и установения в цитираната разпоредба от Наредба № 18 ред, кметът на общината, чрез помощния си орган, е следвало да установи фактите от значение за произнасянето, като отчете спецификата на случая. Като не е направил това, органът е нарушил принципа на истинност в производството, което от своя страна е повлияло на материалната законосъобразност на издадената заповед.
Правилна е и направената от първоинстанционния съд преценка за допуснато нарушение на чл. 35 АПК. Доказателствата се събират служебно от административния орган, който ги проверява и преценява (чл. 36, ал. 1 и 3 АПК). Административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, при спазване на принципа на истинност и този на служебното начало, закрепен в чл. 9, ал. 2 АПК, и след като се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени (чл. 35 АПК). Тези правила в настоящия случай не са спазени. Посоченото нарушение на административнопроизводствените правила, допуснато при издаването на оспорената от П. заповед е съществено и е представлявало основание по чл. 146, т. 3 АПК за отмяна. При събиране и съобразяване на всички относими факти в хода на административното производство е било вероятно обосноваване на правен резултат, противоположен на възприетото административно решение за отказ за настаняване. Констатираният пропуск в административната процедура е ограничил издателя на заповедта в преценката на всички относими обстоятелства, които са от значение за вземане на решение по въпроса, тоест рефлектирало е върху съдържанието на властническото волеизявление. Като не е изяснил фактическата обстановка, освен че е допуснал посоченото нарушение, административният орган, както се посочи по - горе не е съобразил основни принципи на АПК и е издал заповедта в нарушение на материалния закон (основание за отмяна по чл. 146, т. 4 АПК).
По всички изложени съображения, решението предмет на контрол, като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна.
Предвид изхода на спора, разноски на претендиралата такива страна – кмета на [община], не се следват.
Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 553 от 04.12.2015 г., постановено по адм. д. № 744 по описа на Административен съд – Плевен за 2015 г. Решението не подлежи на обжалване.