Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие”, подадена чрез пълномощника юрк.Л. Ж, против решение №1 от 15.01.2016г., постановено по адм. дело №532/2015г. на Административен съд Русе. С него е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012г., изх. №02-180-6500/75 от 03.09.2015г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта за извършеното удържане на оторизираната сума от 8560, 22 лева по договор №18/112/01046 от 06.02.2009г. Със същото решение е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие" за ново разглеждане и произнасяне. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде потвърден оспорения административен акт.

Ответникът – Н. Л. Ш., не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Предлага обжалваното решение да се отмени и да се постанови друго решение, с което да се отхвърли жалбата срещу уведомителното писмо в оспорваната му част.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник против уведомително писмо с изх. №02-180-6500/75 от 03.09.2015г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012г., в частта му за извършеното удържане на оторизираната сума от 8560, 22 лева по договор №18/112/01046 от 06.02.2009г.

С оспорваното решение №1 от 15.01.2016г., постановено по адм. дело №532/2015г. на Административен съд Русе, е отменено уведомителното писмо в оспорваното му част и е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие" за ново разглеждане и произнасяне, като в мотивите към съдебното решение са дадени указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от материално компетентен орган и в изискуемата от закона писмена форма. Приел е обаче, че в оспорената си част уведомителното писмо е издадено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. В тази насока е изложил мотиви за допуснато нарушение на чл. 35 от АПК. Освен това е приел, че удържаната с уведомителното писмо сума от 8560, 22 лева по договор №18/112/01046 от 06.02.2009г. не е била ликвидна и изискуема. Посочил е, че към момента на издаване на уведомителното писмо е имало висящ спор за установяване по основание и размер на задължението по посочения договор. А след издаване на уведомителното писмо е влязло в сила съдебното решение по спора, като вземането на ДФ „Земеделие" към жалбоподателя не само не е установено и доказано, а напротив - искът е отхвърлен като неоснователен. Затова административният съд е приел, че към датата на постановяване на уведомителното писмо не са били налице предпоставките за извършеното прихващане на оторизираната изцяло сума за подпомагане от 8560, 22 лв. Обжалваното решение е правилно.

С обжалваното пред административния съд уведомително писмо е посочено, че прихванатата сума от 8560, 22 лв. е удържана съгласно изискуемо задължение в размер на 24446 лв., представляващо изплатено първо плащане по договор №18/112/01046 от 06.02.2009г. Или самият административен орган е приел, че сумата е изискуема. Изискването за изискуемост на вземането следва и от приложимата нормативна уредба. Според чл. 65 от Регламент (ЕО) №1122/2009 на комисията от 30 ноември 2009 година е предвидено съответната сума да се прихваща в съответствие с чл. 5б от Регламент (ЕО) №885/2006. Последната разпоредба регламентира, че държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми, към същия бенефициер. Или за да бъде извършено прихващане е необходимо освен наличието на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към същия бенефициер, но и да има неуредени задължения на бенефициера, които при това да са установени в съответствие с националното законодателство.

В случая за прихванатата сума от 8560, 22 лв. не може да се приеме, че представлява неуредено задължение на Н. Л. Ш., установено в съответствие с националното законодателство. За да бъде изпълнено това изискване на приложимото европейско законодателство е необходимо сумата да е изискуема, в противен случай няма неуредено задължение. Необходимо е и сумата да е установена по основание и размер, тъй като нормата на чл. 5б от Регламент (ЕО) №885/2006 изисква задължението да е установено в съответствие с националното законодателство. В случая безспорно тези условия не са били налице. Към момента на издаване на уведомителното писмо задължението не е било изискуемо – не е имало влязъл в сила административен или съдебен акт, въз основа на който носителят на вземането би могъл юридически обосновано да може да иска от насрещната страна – длъжник, изпълнение на задължението й. Висящият съдебен спор означава, че вземането не е било установено и по основание и размер. Правоотношенията за недължимо платена сума по договор №18/112/01046 от 06.02.2009г. са гражданскоправни. Изпратената покана за доброволно изпълнение на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и т. 4.8, б.”а” от договора, не прави вземането изискуемо. Именно за да стане вземането изискуемо е проведен съдебен спор, приключил с отхвърляне иска на ДФ „Земеделие”.

Затова процесното уведомително писмо в оспорваната му част е незаконосъобразно, поради което като го е отменил и е върнал преписката на административния орган, съдът е приложил правилно материалния закон. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1 от 15.01.2016г., постановено по адм. дело №532/2015г. на Административен съд Русе. Решението е окончателно.