Производството е по гл. ХІІ на АПК във вр. с чл. 160, ал. 6; чл. 144, ал. 1 и чл. 106 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП - [населено място], представен от юрисконсулт С. Ха, срещу решение № 1723/25.09.2015г. на Административен съд [населено място] по административно дело № 1389 по описа за 2015 г., с което е отменен акт за установяване на задължение № 26001077454/22.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - [населено място]. Инвокира се неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон. Според касатора административният акт е законосъобразен; правомерно е издаването му на основание чл. 106 от ДОПК и не е било дължимо установяването на задълженията да се извърши с ревизионен акт. Настоявайки на съответствието с материалния закон на определянето на задълженията иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу установяващия ги акт. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация М. К. П., чрез повереника си адв.. В, в писмен отговор отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и извърши проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорения пред АС Пловдив акт за установяване на задължение са определени в тежест на М. К. П. задължения за ДДС в размер 204 лева и за закъснителна лихва в размер 66.91 лева в резултат на извършена корекция на декларирания в подадена от него СД по ЗДДС за данъчен период м. 08.2010 г. резултат. По установяванията на органа по приходите П. е сключил два договора за наем – от 29.07.2008 г. и от 01.07.2010 г., с които е предоставил възмездно за ползване свое недвижимо имущество. В ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ...